Във ОСМИ КЛАС изгря тозчас ВЪЛШЕБНИКАРНИЦА магична и Коледа е фантастична!

Мъжа ми се научи да кара ски на 37, на един тимбилдинг. После си купи ски и се запали, ходихме преди по 7 дни на ски с него, отделно всеки уикенд. Аз можех да карам, но после не ми се занимаваше, та и сега не карам. От няколко години обаче зимната почивка я прекарваме някъде на топло. Откакто го направихме за 1 път, толкова ни хареса, че вече изобщо и не ни минава през ума за ски, последните 2 години бяхме в Сингапур и наоколо, преди това по-близо - Канарски острови, Мадейра. Все повече осъзнавам, че няма по-голям кеф от това зимата да си на топло. Взех да разбирам хората, които прекарват 3те зимни месеца я в Тайланд, я в Камбоджа, я във Виетнам. Сега вече той ходи сам някоя събота или неделя да кара, но Пампорово ни е наблизо и не е проблем без преспиване. От миналата година ми мрънка да ходим на зимна планина, аз хич не исках, но тази година с това седене вкъщи направо пощръклях, та се реших и миналата седмица бяхме на Мальовица, тази към вр. Амбарица. Много ми харесва, но за да се чувствам спокойна, а и за да е възможно изобщо някакво зимно планинарство, трябва да инвестираме в котки поне. А те са едни цифри... Но не може без, поне ако иска човек да катери някакви върхове, а ако не иска трябват снегоходки, които също са скъпи. Ще си купим, няма как, не искам да се притеснявам, а е почти невъзможно да се ходи из високите планини без тези елементарни неща. Та, така. И аз на стари години открих зимно планинарство по неволя, но със сигурност не говоря за преходи повече от ден, общо взето с дебнене на хубаво време, за да е приятно, без ексцесии. Няма как просто, преди зимата ходехме на кино всяка седмица, на кафе, на разходка тук-там, сега... 1 година ще станат без кино. Реве ми се направо, за мен е голямо наказание. Ми не искам да свиквам с всичко, искам да си свикна пак като преди 😥.
Доня , май за НГ ще позволят празненства. Аз лично съм за, нека хората да отпуснат малко, това постоянно напрежение изобщо не е хубаво.

Да имате идеи за заглавие?
Аз нещо такова окомплектовах:

Ред, чудесно предложение за заглавие, както винаги!

На ски никога не съм ходила. Принципно избягвам всякакви занимания, които могат да доведат до каквото и да е нараняване Не разбирам думата "адреналин". Не проумявам, защо човек сам се впуска в занимания, застрашаващи здравето му, дори и при минимален шанс за това и колкото и да е примерен риска. Малко трудно ми се получава внушаването на тези разбирания на мъжете в къщи но се опитвам все пак.

И за мене адреналинът е другаде - по-скоро "в малките сиви клетки" (понеже споменах Поаро скоро 😁). Иначе съм страшно шубе и не съществува екстремност, дето да я харесвам.
Обаче като гледам дъщеря ми, явно ако от дете те подкарат с тези спортове, те просто стават нещо съвсем естествено. Та тука е разковничето. Аз на трийсет и кусур за сефте стъпих на ски. В комбинация със силно неспортното ми минало, резултатът е ясен.

Има една връзка в хромозома, която активира ген, който предопределя отделяне на ендорфини при по- голямо насищане с адреналин.
Иначе казано- колкото повече страх, толкова повече кеф.
Red, супер е заглавието!

Адреналин не е дума, ами си е чист хормон, който си е направо наркотик. 😁
Аз имам страх от високо, но не пропускам да застана на ръба на висока сграда (качвала съм се на покрива на 18 етажна сграда), лазейки се докопах до ръба и издържах 2 мин, докато не се изпотих и изпод езика.
Обичам високите скорости и съм се возила в студентските и младежки години на гонки. Страхувам се, но е опияняващо. И други такива неща...
Не знам, сигурно не съм наред.
Синът ми не знае, разбира се! 😂
Аманда, точно!

Тъкмо да кажа, че ми липсва тая връзка в хромозомата, и прочетох Слънчевата, и се сетих, че като бях трети клас се изпльоскахме на покрива на седемнайсет етажен блок. Една банда дечурлига надничахме по кореми, да съзерцаваме нещо, което си бяхме нарисували на асфалта долу и го счетохме за шедьовър, та зорът беше да му се насладим отвисоко. 😁
Ми грам страх не изпитах тогава. Сигурно човек се поврежда нещо с годините.
Аманда, аз много съм узурпирала заглавията. А ти пишеш прекрасно и в пъти по-добре от мен, я да взема да ти преотстъпя тая длъжност. 😊
То всъщност и Бисето е много добра в тая сфера, и още много поетични таланти има тук.

О, Ред, обожавам книгите на Агата Кристи. Май съм чела всичко издадено на български по няколко пъти

И аз съм шубе, точно! И по лошото е че умирам от страх за близките ми( децата и мъжа ми) А ММ, няма грам страх и си мисли, че няма начин на него да се случи. И понеже най-големият ми страх е да се случи нещо лошо на тях, а аз да не съм там, съм принудена да ходя с тях, дори и когато съм много против. Така се качих на Мусала, на Рилските езера, на Орлово око, и други подобни, а съм скарана със спорта, дори и се бях освободила от физическо последните ми ученически години, заради едно преекспонирано мозъчно сътресение

Red, твоите са страхотни. Не ме бива така хубаво да обобщавам всички настроения...А и ти си оптимист с коледен дух:heart:

Мисля, че с годините ставам все по-страхлива.
За високите скорости и височините си има атракционни паркове. Ние ги обикаляме и ги съчетаваме с градски екскурзии. Много ни е любим този туризъм. Естествено, на парк тип Пратера е доста по-безотговорно да се пусне човек, отколкото в Европапарк или Дисни . Та и това си има своите рискове.

Ние караме ски цялото семейство, ММ - сноуборд. Това ни осмисля зимата. За нас не е опасно, а физическа дейност на открито. Караме разумно и за удоволствие. Аз лично не обичам излишния адреналин. Запазила съм ски през февруари, надявам се да ги осъществим.
За сметка на това лятото не обичам да се пържа по плажове. Морето ми омръзва бързо, ако няма какво съществено да правя там. Затова правим едно море заради децата, а през останалото време - културен и планински туризъм.

Днес Ема цял ден се занимава с това:

Част е от Коледния подарък - 2000 части, всичко е ужасно шарено. На малката подарихме 1000 части - джунгла, всичко е зелено. Станах разногледа, защото помагах ту на едната, ту на другата.

Не си давам морето за нищо на света.Сигурно съм била русалка в предишен живот.Харесвам планината, но не умея да я ползвам в зимните сезони.Кратка разходка ми е безкрайно приятна, но си знам възможностите на кашкавал -турист.АМанда, хайде догодина ще ме водиш на разходка на Витоша.Аз съм навита
Ох, как ми се излиза....вперила съм поглед през балкона и съзерцавам Копитото.Много тегаво минават тия дни, настроението  ми хич го няма.Чета книжки и се отнасям по други места поне чрез книгите, че  се срастнах с дивана...

Най-високо се качвам на вестник. Дори да се кача на стол не мога.
Като малка майка ми ме води на ски. И понеже ме беше страх, защо да не ме бутне? Завърших с писъци в поза шпагат. Повече никога не искам да се кача! Не съм фен на големите скорости, и ми става лошо, когато мъжа ми вдигне над 100 по магистралата, или на участниците които аз ще карам с 60, той вдига 80, защото е позволено. И като изпреварва ме е шубе, хем и аз го правя.
По принцип съм си пъзла. Преди 20г ми правиха хороскоп, за характера, не гадателски. И около 5 пъти се натъртваше - силен инстинкт за самосъхранение.
За сметка на това, обожавам да летя със самолет, особено няколкото секунди на безтегловност, когато самолетът се отделя от пистата. А на турболенция заспивам от кеф.

Сани, догодина почти настъпи. Тръгваме!

Измислих няколко депресарски на шега. Не стават за заглавия, ама да си напиша подпийналите мисли:smile:.
Трия ги, че на мен не ми харесват:) Малко ми е виното. Трябваше ракия

Това е разкошно.