Това обаче очаквано дава поле за всеки да интерпретира, както иска и може нещата и да ги украси със собственото си въображение.
Исках просто да кажа, че не знам, защо тя живее с него. Дори не знам, доколко живее с него или понякога са заедно в този дом, заради детето и т.н. Да, те са доста странни хора. Особено той е много странен човек. Не знам, защо тя е с него - заради детето, заради приятелство, заради ползата да не си сам родител, заради друга полза, заради любов. Знам, че аз не съм първата и последна негова такава връзка още от преди раждането на детето и също и след това. Имало е такива, които са настоявали за истинска връзка, за съжителство, за ясни и демонстрирани отношения. Аз не съм настоявала казвала съм го "не мога да изисквам нещо, което отсрещния човек не желае да ми даде".
Защо се случи тази връзка и защо съм я допуснала, ами бях глупачка, бях объркана и наранена /сега пак съм си глупачка/ и се влюбих. Във вашите очи той изглежда ужасен човек, но в моите не изглежда така.
Темата защо е... Може би въпроса по друг начин би бил "Желае ли този човек умишлено да ме наранява и защо просто не ме остави на мира?".
Въпроса се отклони към това колко лош човек съм аз /не желая да твърдя, че съм добър човек/. Евентуално към това, че съм лоша майка. За страданията, които съм причинила на жената /аз искрено вярвам, че не съм и причинила специални страдания, защото наистина тези неща в тяхната връзка са се случвали и се случват и без мен/.