Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми. Преди, сега и в бъдеще /Тема 58/

Керем е такъв характер, че в прав текст няма да каже нищо, което може да накара Ханде да се чувства неудобно.

Оф, мислих да подбирам въпросите и да не превеждам всичко, но пък всеки въпрос разкрива по нещо от характерите им. Явно няма да съкращавам....

Бамби не стига, че в лайфовете е по-обрана, но и в интервюто ми се струва такава. Керем говори повече, а тя с 3-4 изречения.

Отпусни му края бе, душицо 😏

Алекс, замисли се дали да ни дадеш адрес, за да ти покажем благодарността си😉

Прави ми впечатление, че Керем е много по-разговорлив, словоохотлив, подробен и отпуснат. Поне така звучи в това и в доста други интервюта. (Като изключим едно, в което беше видимо нервен, но това са си нормални състояния и го приемам за нещо моментно.) Докато Ханде е доста премерена, лаконична, кратка и ясна. Дори в това общо интервю неговите отговори са дълги (напоителни, както обичам да казвам) и обстоятелствени, а нейните са някак обрани и звучат обмислени / премислени. Най-вероятно въпросите са им дадени предварително и са имали време “да се подготвят”, но все пак Керем звучи доста естествено и непринудено за разлика от Ханде. Тя е любезна, но дръпната. Като цяло изглежда такава. Гледала съм / чела съм интервюта с нея. Единствено около Керем се отпуска, но пак е по-въздържана от двамата. Много ми се иска да се открият като мъж и жена в реалния живот, както вече писах - ще ми разбият сърцето, ако не се съберат, но... отново по отговорите им съдя, че всичко е в нашите глави. Зародила се е една топла дружба помежду им, дали ще прерасне в нещо повече - времето ще покаже, но засега ашк йок според мен. 😢

Бамби, като всяка жена леко се дърпа. Прави се на недостъпна, но скоро ще клекне... Ако вече не е...

Пуснаха едноминутно клипче от вчера
https://twitter.com/i/status/1344211084136181761

Наистина неразбирам затишието и на двамата в социалните мрежи,все едно не е излязло списание с двамата....Незнам защо но си мисля ,че утре ще ни направят някоя голяма изненада или по-скоро БОМБА🤔🤔🔥

Може да се чувстват "гузни", че ги разкриха



"ХанКер" влезе в тренда на Турция, Египет и Гърция

Извинете, но в приятелството има разбиране, доверие, сближаване по начин на мислене, ценности. Ама хич не е задължително да има обикване и желание този човек да остане в живота ти. Като какъв да остане? Колега? Приятел? Ай стига бе! И тоя разтапящ се поглед на Ханде! Нееема нужда. И тъй като до сега не съм забелязала Керем да употребява неуместно думи, мисля, че думите си извират естествено от душичката му. Това е един закрилящ и ценящ мъж. А че Керем е по-свободен в изказа си се дължи вероятно и на различното им възпитание. Съвсем друг е въпросът, дали и как ще се опознаят извън сета, защото там животът не е написан по сценарий. Има и гадняри, дебнещи да злепоставят, да подценят качествата, особено на Ханде.

Алекс , страхотна си както винаги
Момичета от снощи се наслаждавам на Ханде и Керем с отворена уста и широко отворени очи, мигащи от време на време, но просто думи нямам. Стоят цялостно един до друг, като деня и нощта, като слънце и луна.Като две различни страни, които се допълват, уравновесявати  и кръгът става завършен.
Друон

ЧАСТ 2

Какво направихте за да успеете да разберете Еда? Еда знае всичко за цветята и билките, а вие  имате ли интерес към тях?
Х: Еда  обожава цветята, и аз обичам да си говоря с тях. Имало е дори и цветя, на които съм се сърдила и не съм им говорила  Разбира се, знаех как да се грижа за цветятата, но не знаех историите за тях. От Еда научих че цветятата си имат характери.

Докато давахте живот на Еда, тя научи ли ви на нещо?
Х: Еда ми напомни за неща, които са ми липсвали. Това че е весела, енергична, не може да стои на едно място, че показва чувствата си са нещата, които я направиха част от мен.

А ти направи ли нещо, за да разбереш по- добре Серкан? Научи ли нещо ново, което досега не си знаел, например взе ли уроци по архитектура?
К: Ако в сценария има неща, които не знам, разбира се се опитвам да ги понауча, но не съм  учил за архитектурата.Повече ми беше любопитно мисленето и психологията на героя.Мислех си какъв ли би бил такъв строг и самокритичен човек и да намеря нюансите които да му придам. В гимназията имах преподавател, който имаше мания по подреждане на столовете , това го придадох на Серкан. Стана нещо като игра при сядане ,ставане подреждането на  столовете. Серкан е човек, който иска всичко в живота му да е както той иска и да не изпуска контрола , това е като отражение на тази му особенност.Но разбира се, любовта му към Еда го променя много.

В сценария и Еда и Серкан носят травми от детството си и те определят начина по гледат на света и отношенията с хората. А вие какво детство имахте?
Х: Иска ми се всеки да е имал моето детство. Отраснах в малко градче. Много е хубаво да растеш сред дървета, паркове, в един малък собствен свят.
К Детството ми мина в местене от един град в друг, от една култура в друга. Заради работата на баща ми се местехме средно на 3 години. ОТ Абу Даби до Тексас или от Индонезия в Норвегия. Най-трудно ми беше да се разделям с приятелите си.Тъкмо си създавах обкръжение и баща ми се прибира една веечр и казва“тръгваме“ и всичко остава зад мен.Тогава нямаше и социални медии, та се забравяхме. Тези промени ни направиха сплотено семество, защото накрая винаги оставаха само мама, татко и сестра ми, казвахме ис че каквото и да става, ние ще сме си четримата.Така много малък, но много ясно и категорично разбрах какво означава семейството. В училище нямах проблеми, дори се забавлявах.Когатосе запознавах с нови хора ги сравнявах с такива вече които познавах и така разбирах как трябва да се отнасям с тях.Това да наблюдавам хората и да ги разгадавам се оказа много полезно за актьорството.

Кога в детството си решихте че искате да се занимавате с това, каква беше потивацията вислучи ли се това на което се надявахте ?
Х: Сякаш още от детството ни ни налагат да изберем професията си и това затруднява децата да отговарят какви искат да станат. Аз бях внимателно дете.Казах – искам това и с това ще се занимавам.Семейството ми ме подкрепяше. Даже си мисля че правеха така че да следвам тази си мечта. Научих се да не се отказвам и да преследвам целите си. Известността е част от тази професия, но понеже не е било точно това целта ,не ме затруднява.

Де се върнем 5 години по-лано когато в колата си изкрещяла „взех главната роля“. Затрудни ли те бързият успех ,или  се справяше лесно.Какво направи за да е постоянен успеха ти?
Х: Онзи клип майка ми го е изпратила на „Шоуто на Беяз“ без да знам, и когато го видях се засрамих. Сега като го гледам пак си казвам – колко хубаво е било. Все още със същата наивна енергия , със същата страст се опитвам да си върша работата. Разбира се имала съм трудни моменти, но не съм си и помисляла да се откажа.

Твоята кариера е била малко различна от нормалната. Първо си участвал в мюзикъли в Броуей, печелил си награди и след това се пускаш в приключение в турският телевизионен свят. Беше ли ти трудна адаптацията? Предполагам когаот си дошъл не си познавал никого-

К: Всъщност, местенето ми не беше заради кариерата.Вече бях снимал филм в Америка и очаквах добри проекти. Но като не се случи се наложи да си печеля по друг начин парите. Защото семейството ми очакваше от мен да си намеря работа в някоя стабилна фирма, а аз настоявах да играя. Затова започнах даработя във фитнес салон в L.A.После най- добрият ми приятел загина в катастрофа. Бях на 23 ,работих на 3 места за да си плащам сметките в къщата, в окято живеех с приятели. Казах си какво правя аз, прииска ми се да изчезна, да се загубя. Дори не знаех искам ли вече да играя. Изкарах си военната служба, върнах се и останах 6 месеца.По това време дойде предложение за филм от Китай и го приех. Сякаш когато исках да се откажа от актьорството то ме дърпаше обратно.В Турция не познавах никой. Запознах се с Мине Гюлер, една от най- добрите каст режисьори. Каза ми че трябва да  оправя турския си. И започнах да взимам уроци. Но аз сякаш си мислех да се върна в Америка и там да продължа. Пак се бях върнал за две седмици в Турция когато ми се обадиха за среща и така получих ролята на Керем в „Очакване на слънцето“.

Зарадва ли се? Какви са разликите между там и  тук?
К: Естествено че се зарадвах. Не бях си и мечтал за такова нещо. Да, бях участвал в филми и бях спечелил вече пари, но не бяха нещо голямо. Това вече беше нещо различно. Хем ще  работя нещо, което ми харесва, хем дълго вреем ще си печеля парите. Какъв по-голям късмет от това.Един приятел в Америка Мат Маккори  по същото време започна да снима  orange in the New York и стана много известен актьор. Като говорихме по телефона веднъж ми каза – много съм изморен работихме 6 часа. Шест часа ли, ние тука работим по 15 часа на ден. Може би това енай-голямата разлика между там и тук.

От Ханде

Точно това си мислех и аз, докато изпивам с поглед всяка нова снимка! Двамата заедно правят едно цяло, а какво друго е това, освен любов!

Коментара под снимката на Ханде

Да видим кои “няколко кадъра” ще сподели Керем. 😏