С какво ви дразнят мъжете /тема №6/

Знам ли, ще речеш, че той е семейство с майка си и са си взели инкубатор вкъщи. (Простете за израза)

Аз преди да збременя си работех и не исках пари от тях ,но след това тя ми каза да не ходя на работа .. и тези 5,6 лева не ми ги оставя джобни а ако нещо реша да готвя и го няма да купя и за мен остават стотинки всеки ден. А колкото до преяждането на нещо нямах предвид ,че съм лакома и се престаравам 😀 имах предвид ,че не го е грижа за това ,че може да имам и аз нужда от нещо или да ми се доядд нещо!

Не ти е това основния проблем. Щом се роди, свекървата ли ще решава какво му трябва на бебето? Ще имаш ли думата за нещо?

 Моля те, кажи, че е пързалка? Живеете с мъжа ти при майка му, казват ти да не ходиш на работа, и ти дават по 5 лева джобни?

Тя ти каза да не ходиш на работа и ти просто спря да ходиш на работа ли? Ей така, следващия ден не се яви? Не си ходила на лекар да вземеш болничен, не си уведомила работодателя, че си бременна? Как ще излезеш в 45-дневен болничен преди раждането? Как ще взимаш майчинство?

За дилемата на дамата, думи нямам. Никога няма да имате ваше семейство, в отделно жилище и с мъж, държащ на жена и дете. Тъжно ми е като чета колко смачкана психика има жената, даже е убедена, че го обича. Толкова ли му е златен, че друг мъж да не допуснете. То ясно, че бременна е трудно да сте самостоятелна, с майка ви може трудно да се справяте, но майчинство, детски, издръжка от бащата и със заплата на майка ви, е постижимо. Унижението в случая е недопустимо, не знам как не са ви избили бушоните.
А за прияждането и аз не го разбирах, като бременна с момчето си, но сега с девойката е чудо някакво. Видя ли на случаен принцип нещо, дори преди да не ми е харесвало, трябва да опитам. Да не ви казвам как сънувах едни бонбони таралежки, така и не намерих.

Аз съм безмълвна. Освен ако не става въпрос за някаква паралелна реалност в малко село в дълбоката провинция, а главните действащи лица не са българи. И така няма оправдание за кашата, в която е накисната авторката на казуса, де.

Да не сте от малцинствата? Там тартор е мамата на младоженека – тя коли, тя беси, в нея са всичките пари? Какви джобни, бе момиче, ти нямаш ли болничен, нещо обезщетение за безработица. Ще чакаш като на куче да му дадат да си купи нещо. Той си е семейство с майка си, ти си някакъв придатък за раждане на дете на семейството "мама и син".

И аз. То на таз идилия смееш ли да кажеш нещо.

Но пък тя си го обича и не може с друг.
Спокойно, след някоя година ще проможеш.

Това безумие с джобните и мен ме остави безмълвна.Напускането на работа също.Абе хора,вие като се събирате да живеете заедно и преди да забременеете,не си ли изяснявата и материалните взаимоотношения?

Оплакване без обмисляне на вариант/решение, е просто мрънкане. Не симпатизирам, в дългосрочен план, на хора, които сами не желаят да си помогнат. И сто деца да му роди, мамин сладък ще си е все същия, че и по-агресивен, защото има в чие лице да среща разбиране.

Не знам дали съм за тази тема...ама ядоса ме...дори по - скоро ме разочарова, та ей тъй да се оплача тука.
До скоро нямах книжка...рядко ходя пеша, в малък град сме, няма градски транспорт, та се придвижвах с такси, приятели и най - често ММ, до работа, обратно, до магазина...
Попринцип се притеснявах от шофирането и отлагах, ММ през годините ми е подхвърлял няма ли да вземеш книжка, ей сега как не ми се шофира, ако имаше книжка щеше ти да караш...
Декември вече се реших...и на 1 февруари взех книжката от КАТ.
Та още като започнах шофьорските курсове си бяхме говорили, че ще вземем някоя малка кола за мен да се придвижвам до работа и в града, тъй като той постоянно е с неговата. На него колата му трябва ежедневно, та няма как да делим една.
Още в началото като започнах курса, баща му се влоши влезе в болница и за съжаление не излезна жив от там.
И така остана колата, която караше баща му, тя иначе се води на ММ на името (което няма значение де).
Още докато карах курса си говорихме, че кола има, книжка нямам, как като взема книжката ще карам първо тази кола, а по нататък като я продадем, ще вземем друга.
Причината и аз да не искам тази и ММ е че тя е голяма, мощна над 200коня, висок данък, по - скъпа подръжка. Та тука бяхме на едно мнение, че тази трябва да я продадем и да вземем някоя по - малка, тъй като ще я карам в града основно, тъкмо да намирам по - лесно място за паркиране, по - нисък данък, разход на гориво... Имаме един СУВ на ММ, която е "семейната" кола, втората да е градска.
Дори до преди седмица плана беше да пуснем тази за продажба, като се продаде да вземем някоя за същите пари, но по - малка, по нова година.
И днес ми вика, ама за какво ни е втора кола, повече разходи, тези пари от продажбата на втората кола можем да ги запазим и като добавим по нататък да купим един апартамент... Няма да влизам в подробности, ама в апартамента няма да живеем ние, ММ има и си живеем в него.
Като видя че не ми стана хубаво, вика или да купим някоя по евтина...ама пак разходи.

И всъщност от всичките тези подробности...на мен ми стана тъпо, защото говори едно, после се извърта.
Нямало ли да взема книжка...взех...ще ти вземем една кола да може да се придвижваш, да не се налага все да те карам аз и сега вече ама за какво ни е втора кола...Ем то тогава за какво ми е книжка...то като сме двамата дали той кара или аз...все тая...нали сме двамата, не може всеки да си върши работата...

Сега ама като малко дете съм била, ама съм се сърдила, как можело така да правя...ама аз все още не му говоря...

Ами, речи му така: "Добре, няма да вземаме втора кола, щом смяташ, че е излишен разход, но аз ще започна да ползвам наличната, защото не искам повече да ходя пеша или да ангажирам друг човек да ме развозва. Предостатъчно време ти си се облагодетелствал от това удобство, сега е мой ред." – точно, ясно и кратко.

Стана ми интересно каква е тази кола, че с парите от нея с добавяне да се вземе чак апартамент.
Иначе настоявай си за кола, едно че ти е обещано и заради това си се занимавала да караш курсове, второ че няма такова удобство и свобода...