И нека наш'та ОСМОКЛАСНА баница с късмети да донесе и здраве, и успех, и за екскурзии билети!

  • 26 353
  • 774
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 1 744
Аз съм доволна от работното си поприще, но си мечтая да имам книжарница. Обожавам канцеларски материали. А бих могла и сладки да продавам вътре, и на Биси джуджетата Simple Smile и всякакви ръчни джунджурии.

Днес ме ядоса моята, щяло да има олимпиада по немски, но тя нямало да ходи!

# 541
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 321
За книжарница, потвърждавам. Наистина за любителите на книги е прекрасно място. Аз работех 3 години в една малка и известна книжарница във Варна. Сутрин като отворех вратата, обожавах първия дъх на нови книги и мастило. Имах и свободата да чета като нямам клиенти, имах клиенти с които харесвахме еднакви книги и са седяли с часове да си говорим. Бях тръгнала да уча латински, запалих се по египтология, а какви книги си издебнах на промоции и намаления... За съжаление такива книжарници са на изчезване, защото , въпреки че пак стана модерно да се чете, хората или поръчват онлайн, или електронни книги.

# 542
  • Мнения: 7 702
За олимпиадата не се ядосвай. Днес отмениха тази по информатика. Та вече не ми е ясно ще ги има ли въобще.

# 543
  • София
  • Мнения: 922
Когато трябваше да избера какво да уча след гимназията се бях спряла на трите предмета, по които имах пълно 6 през годините - математика, БЕЛ и история. Подготвях се усилено последната година по БЕЛ и история, но накрая кандидатствах с математика. Мечтата ми като малка беше свързана с животните - първо ветеринарен лекар, след това етолог. Много ми харесваше и археолог и компютърна анимация. Завърших за строителен инженер. Работата ми харесваше, бях на ниска ръководна длъжност. Беше постоянно на педал на моменти и вкл удължено работно време. Преди 5 години натоварването ми дойде в повече, още повече, че имах и проблеми в училище с деветокласника, и напуснах работа. Една година не можех да се възстановя. От тогава съм си вкъщи, поемах частни поръчки по специалността, дори бях назначена във фирмата на бивш колега и вършех от време на време дребни поръчки от него, срещу осигуровки и стаж. От две години нямам и това, но някак си не ми се връща на работа. Не искам да работя без работно време, искам да си зная , че след 17 или 18 часа времето е мое. Работата и колегите ми липсват, но като се замисля, че ще трябва за пореден път да се доказвам...
Професията ни е хубава, но стресираща, е не, колкото на Мария. Не бих я препоръчала на децата си, макар, че за момента ги насочвам към техническите науки и математиката.

# 544
  • Мнения: 7 702
Ели, нашата професия е една и съща Simple Smile. Просто в различни разклонения сме се развили.

Аз влезнах да уча в УАСГ без изобщо да имам идея какво е ПГС. Тогава имах гадже, който не е бил приет ПГС и това било много яко и щом разбирам от математика всичко друго нямало смисъл, та изпълних детската му мечта. И ей, на, по любов и по случайност. Майка ми (също инж. от виас, но водно строителство) рева като ми видя резултата. Викаше "само не това, всичко друго", ама кой слуша мама на 19...
Харесвам си професията, дава ми много свободи. Нямам работно време, от 2005 работя само за себе си. Често работя до 2-3 часа след полунощ, а лятото не взимах обекти, за да ми е за пътуване. Но вече ми идва много напрежението. Дали защото станах по-страхлива или защото напоследък строителите ме стряскат с щуротиите, които правят и ми казват "споко, нЕма да падне" с лек ехиден тон, каквото преди 5 години никога нямаше да може да се случи. 2013 ми предложиха да стана асистент в УАСГ и с голям кеф се хвърлих. Връчиха ми един конспект и паднах. Та те още учеха неща, които и аз съм учила и които не се практикуват поне откакто аз работя (2001). То си е все едно история на строителното инженерство. Отказах се. А ми се работи с деца, много ми се занимава да преподавам. Когато Ния беше в ДГ мечтаех да си отворя ДГ, сега мечтая да имам училище. Брат ми каза, че след 5 години ще мечтая да имам университет. Много ме бъзикат за страстта ми към образованието.

# 545
  • София
  • Мнения: 3 830
Моята детска мечта е да стана учител. Поставила съм си срок следващите 3 години да се опитам да избягам от корпоративния свят и да пробвам нещо мое. Все още се лутам какво точно да е ...

# 546
  • София
  • Мнения: 7 675
Вярно е, че напоследък са я подкарали през просото по обектите, и аз го установявам.
Аз си имам друго лице, когато се появя на строежа. Да кажем, че лексиката ми сериозно се различава от тази, която използвам тук. Joy Иначе просто няма да ме вземат насериозно.
При Мария като строителен инженер отговорността е по-голяма, но и аз отдавна не изписвам с лека ръка детайли за парапети и козирки без да са съгласувани с конструктор. Определено като поодъртях започнаха да ми се въртят апокалиптични мисли в главата, че нещо би могло да падне, та винаги се застраховам.
Много, много, много си обичам професията.
След седми клас ме скъсаха на изпит по живопис за ХГ и ако не беше мама да ми даде идея да кандидатствам за тази специалност 4 години по-късно, никога нямаше да се осмеля пак да държа изпити с рисуване. А тя повярва в мене и това наистина ми даде криле тогава. Как ми липсва тази жена вече толкова много години...
Иначе тези две седмици ваканция непрекъснато ме сърбяха ръцете да пре/съ/творя нЕкоя и друга мебелировка вкъщи. Мисля, че някъде някога ще си отворя дърводелска работилница, да знаете! Тя би вървяла с двор и с коне, нали? Grinning

# 547
  • София
  • Мнения: 1 249
И аз бих преподавала с удоволствие, на малки дечица, които със светнал поглед те гледат отдолу нагоре и попиват... Горе-долу до преди гимназията.Joy
Даже съм си избрала предметите - математика и химия, любимите ми.
Ама пусто съм много притеснителен човек и всяка изява пред публика ми коства големи усилия. Та не знам дали някога след време ще посмея да тръгна в тази посока и дали някой би ме взел. Иначе съм готова и Педагогика да уча допълнително, няма проблем.Sunglasses
Сега вкъщи тормозя моите дребни, за НВО-то нямахме друг учител по МАТ. Малката е много впечатлена как мама всичко знае и обяснява,  но наборката само като ме види и бяга от стаята. Аз ли прекалих, тя ли не поема, не знам.
Възхищавам се на архитекти и инженери - ако можех да рисувам добре, може би и натам щях да тръгна навремето.

# 548
  • София
  • Мнения: 922
И на мен ми се работи нещо творческо, ама още не съм се "отприщила". Когато напуснах последната работа, само исках да съм някъде на село с градинка и животинки и никой за нищо да не ме търси. И сега ми харесва идеята. Благородно завиждам на Доня, че са се решили и са напуснали големия град. Основно ме спират децата с техните училища. И двамата много си ги харесват. А може и само да ги използвам за оправдание...
Много ми харесват Родопите. Обичам планината, но не и да катеря.

# 549
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 321
Аз пък искам да имам занималня за деца. Да учат не по стандартната програма, а чрез игра. Деца от осми -девети клас. Ще привикам частните учителки на пубера, не съм стисната, такива учители са съкровища, имам приятелка художник, мъжа ѝ ще преподава френски, финанси, икономика, приятелка лекар - химия и биология... Аз ще съм администрация. В един майтапчийски хороскоп пишеше, че съм идеална за финансов съветник на Бил Гейтс 🤣
Тая мисъл ми се върти още докато работех в книжарницата, до училище, предимно с учебна литература, клиенти ми бяха деца, родители и учители. Тогава ме разубеди класната на пубера. Предлагаха ми и работа като учител по английски, но отказах , за да се фокусирам над моето дете. Но то пораства и се справя почти без мен...

# 550
  • гр.София
  • Мнения: 4 695
Имаме съобщение от математичката,че кани 8-мите класове на Олимпиада на 16 януари . Присъствено. С уговорка,че може МОН да промени датата.
У нас желаещи-тцъ!

# 551
  • Мнения: 9 058
Моите приятелки с деца ме подкокоросват да запиша една педагогика и да преподавам математика. Това защото, когато си говорим, някак си разговорите все към образование и математика завиват 🤣 Две близки приятелки имам които са учителки, едната е  начален, а другата преподава английски в прогимназия и гимназия. Та, според тях, аз съм по-наясно от наредби, изпити, профили и всякакви такива щуротии от всичките им колеги взети заедно. Пък аз си знам, че това е благодарение на форума и Дидева.
Не искам отново да уча. Вече поостарях. А и не съм сигурна, че от мен би излязло добър учител. С моите се получават някак нещата. Налага ни се. Не мисля и че мога да обяснявам добре. Просто показвам, по един начин, по втори, трети, докато схванат.

# 552
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 321
По това време са състезанията по английски, тая година тишина.
По математика учителката им спомена преди ваканцията, но целият клас рязко оглуша 🤣

# 553
  • Мнения: 2 136
И аз до миналата година си мислех, че не мога да обяснявам, но след 7 клас, като поех сама цялата математика ( няма школа, учителката отказа частните, а онлайн математика ... ). Оказа се, че го мога, но толкова ме изцежда, че не мога да си го представя като работа. Просто шапка им свалям на учителите.
Мария, май половината уасг сме се събрали тук 😀

# 554
  • Мнения: 2 871
Аз за учител не ставам. Жестоко съм скарана с нещото наречено търпение. Тепърва се уча да го проявявам.
Всеки ден благодаря на Господ, че ММ е изключително търпелив и обяснява докато не разбереш. Ако не е той децата яко са го закършили.
На мен дори обяснителният ми тон е толкова назидателен, че на човек му идва да си пререже вените бавно и напоително.
Днес беше възможно да изпитват младежа по философия и той така се беше притеснил снощи. Питам го: "Що си глътнал бастуна?", а той: "Притеснявам се, че утре ако ме изпитват ще ме слушаш и може да не останеш доволна от това, което чуеш, че казвам..."  Та днес по време на целия час по философия бях със слушалки и слушах музика за да е спокоен. Stuck Out Tongue Winking Eye

Общи условия

Активация на акаунт