И нека наш'та ОСМОКЛАСНА баница с късмети да донесе и здраве, и успех, и за екскурзии билети!

Аз пуснах линк на интересна документална поредица Year million, видях че сериите ги има в Гугъл . Много интересно се говори за изкуствен интелект, как роботите ще изместят човека в много области. Разбира се, говорят учени, но всичко е в сферата на фантастиката, но не означава, че не сме се запътили на там.

Моят осмокласник се върна от " подстрижка", а брат му го попита дали Злати/ името на фризьорката/ не е забравила, че има час:grinning: Половин сантиметър разлика.

Да кажем до преди 4-5 год работех по 50часа седмично и явно съм си била млада и не ми е тежало,но от няколко години работя по 50+часа,да кажем 55 и си ми тежи и всяка година се опитвам да намаля обема ,защото си работя частно,но нещо не ми се получава...

Светле, много са тези часове на седмица. Понамали ги малко.
И моят мъж е горе-долу така. Заедно отиваме на работа, в една и съща фирма работим, около 8 и нещо, той преди 7-8 вечерта рядко се прибира.  На този фон мен направо ме е срам да кажа колко работя - по около 6-7 часа на ден. Някога повече, друг път по-малко, зависи какво е натоварването в момента във фирмата.

Точно поради прекалено много часове и натоварване лятото взех решение да напусна фирмата, в която бях от над 15 години. Еми доволна съм от решението си, в момента  работя стандартните 8 часа и след като приключа знам, че няма сто неща, които да са изостанали и да се натоварвам психически и от това. Работя почти в ИТ сферата и засега честно казано не виждам липса на търсене на хора или проблем със заплатите. Аз не съм на отговорни позиции и нямам някакви супер умения, но ми отне точно седмица от взимането на окончателното решение за смяна на работата по време на изолацията да подписването на нов договор, като заплащането е доста добро.
Мъжът ми работи по специалноста си, оптичен инженер е, аз съм същата специалност, но никога не съм работила това. На него му харесва и е доволен от работата си, аз предпочитам хобито си, но не ми  остава много време за него. Имам приятелка, която смени хобито си за професия, но аз не съм готова на подобна крачка и не смятам  че ще мога да постигна същите или дори близо до сегашните приходи. А каквото и да си говорим, парите имат значение, особено когато не си сам.
С тези екскурзии така ме зарибихте, че от вчера се опитвам да убедя мъжът ми за Египет или някъде другаде да резервираме и ние

Мерси за коментара. Напълно съм съгласна с теб, но се опитвам всячески да пробутам поне още малко немски език. Сега и Николета съжалява и аз , че не записа с НЕ в СМГ, но е късно. Определено нищо не може да мине като материал с два пъти по час седмично с частната учителка, а за разлика от английският не го ползва извън това изобщо. Да седне да учи просто думи е ясно, че няма как да стане, никога не го е правила нито по англйски, нито по немски. Затова и се опитвам да вмъкна още малко немски с интересни книги или филм, нещо друго образователно и скучно за нея няма как да му отдели време в момента. Примерно сериала 100-те от самото начало си го гледа на английски и затова не мрънкам много, защото все е от някаква полза искам да постигна и нещо подобно с немският.
За живият език съм предвидила отново да отидем при моята приятелка в Хамбург лятото, като искаме да пратим нейният син и моите дъщери също и на лагер за седмица, за да им се наложи да го ползват и разговорно.

Ние с ММ работим каквото сме си мечтали. И на двамата работата е отговорна и рискова и важна, но не и според правителството. Заплащането едва в последните години ни се доближава до средното в страната. Аз обичам това, което правя и не ми тежи, но ММ е доста разочарован, че реалността се е оказала различна от мечтата и определено му тежи повече ходенето на работа.
Смятам, че определено е важно да работиш нещо, което харесваш, защото така хем ще си по-добър в него, хем по-щастлив. Обяснявам го и на децата.
Големият избра точно медицинско инженерна специалност, но за целта  замина, защото тук няма да има реализация, дори и да е на ниво обучението,  а малкият още не е наясно какво би учил или работил.
Вчера и аз зяпах някакви оферти за пътуване, че исках за 20. годишнина да отидем някъде по-така, но или нямаше в нашия период(мислех си за Италия или Мароко, но нямаше за февруари) или цената беше доста сериозна, та май ще търсим в Бг. Няма как на този етап да отделим 8+ хил., а много исках.
А за живия език-големият след завършена немска гимназия, лайстунг паралелка с почти макс диплома, като отиде в Германия, каза че има чувството, че нищо не знае от езика. Става дума точно за ежедневния, говорим немски. А е бил всяко лято за поне седмица там досега.

Не ми се подхваща темата за пристрастяването към работата. Мъжът ми е работохолик, той без работа не може да живее. За него няма уикенди, отпуски. Винаги работи.

А пък аз се изморих.
Имах чудесна работа, високоплатена, но и съответно високоангажираща.
Пък моето хоби е да се състезавам сама със себе си и вечно искам да постигам повече и повече и така се ангажирам още повече с работата си.
2019 взех решение да напусна защото децата ми ползваха за майка снимката ми. Връщам се изморена от работа - приготвям нещо за вечеря, разменяме по две-три думи и по леглата за следващия робски ден.
Ежедневието се бе превърнало в това:
Предстоеше и сериозна година за подготовка на младежа, в която имаше нужда от моята ангажираност към целия процес и септември 2019 си останах у дома. Мога да кажа, че това е едно от най-добрите ми решения!
Сега помагам на приятели, които имат нужда от различни стратегии за бизнеса им. Така се чувствам полезна и се радвам когато са доволни Пък и сама си избирам към кого да е насочен труда ми, защото просто ми писна от хора, загубили човешкия си облик, гонещи пари и влияние.
Стремя се да се възползвам от ситуацията да си почивам повече, да отделя внимание на най-важните за мен хора и в момента единствените ми работни ангажименти са към приятели

Работата ми е и скучна, и интересна. Почти няма двама еднакви клиенти. Освен обслужването на гражданите се занимавам и с анализи, прогнози на приходите. Общо взето и със всякаква организационна работа покрай избори, преброявания и каквото се сетите. Много рядко вече в местните администрации отговаряш и работиш само едно нещо. Е, има си криви съчки, които си мислят, че живеят и работят по времето на социализЪма. А са хора на по 50-52 години, които могат още да се развиват. Но не - щом са зад гишето, те са богове!
Не е мечтаната ми работа (искам да работя Лейди като във филм по Розамунде Пилхер), но пък ми е интересно, работя на 5 минути от нас, имам и свободно време. Работила съм преди години и като спедитор, работила съм и в производство. Единствено не става от мен сервитьорка и шивачка, щото нещо съм с две леви ръце.

За много години момичета! Да сте живи и здрави, обичани, щастливи - вие и близките ви!
За професиите - аз съм от хората, на които в училище почти всичко се удаваше с лекота (освен историята). На финала - на 40 години още не знам дали работя правилното нещо за мен. Учих българска филология. Това ми беше второ желание след психология. После магистратура Стопанско управление. Три години учих за сертификати за финансов анализатор. Занимавам се с финанси най-общо казано. Но периодично се чудя дали не ми се преподава (математика), или дали не ми се работи с деца нещо по-социално, дали да не запиша докторантура и куп други неща. Вече приех факта, че явно ще съм си все така (неориентирана).
Иначе на работа имам добър баланс между работно време, възнаграждение, нива на стрес, колеги и шеф и затова не искам да я сменям. С годините все повече предпочитам време за семейството и за мен си пред време на работа. По-вшсоките позиции и възнаграждение почти винаги идват на висока цена - стрес и липса на време.
Засега младежът има интерес към математиката и програмирането. Има мислене за тях. Не бихме го спрели да се развива в тази посока, ако реши. Дори да се пренасочи пазарът, винаги ще има работа за добрите специалисти. Та всичко ще си зависи от него в крайна сметка - до колко се влага в работата си.
За стаята - младежът си има своя и изобщо не знам какво се случва в часовете. Но на моменти ми липсва да го виждам, защото стаята е все затворена - или заради часовете, или заради домашните, или заради играта на компютъра, на които малкият му брат пречи. Даже с баща му стигнахме до там да ме обясним, че няма как да е все барикадиран като някой лалугер там и да излиза само като огладнее .

При нас спря да вали, грейна пролетно слънце, птици пеят. Отворих широко прозорците и наритах пубера с кучето и дрона на разходка. После пак домашни... Със завръщането си, учителката по английски им дава дневно толкова много думи, колкото заместничката за седмица 😳

Аз бих се занимавала със земеделие, много ми харесва да съм на открито.  Затова и бих подкрепила малкото ни дете, ако реши да стане фермер.

Същото е и с мен.
Харесвам това, което правя и не ми тежи, понякога ми е досадно, но минава. Никога не съм се стремила и искала постове, отказвала съм, защото имат цена, която не искам да плащам. Около мен е пълно с хора, съгласни на това и с удоволствие съм ги оставила да го правят. Имам подкрепата (финансова и морална) на човека до мен, но ако обстоятелствата бяха различни, едва ли аз бих променила мнението си за това. Пост и власт никога не са ме блазнили. Егоистично търся личния баланс  и спокойствие. Ако зависи от мен, бих била домакиня, но осигуряването на сигурност не ми позволява да го направя. Днес мога, утре не се знае.

Не вярвам много в хороскопи, но вчера и днес се заслушах в сутрешния блок и ми стана интересно. Може би, защото този човек - Гал Сасон, представя по-различно от стандартните астролози прогнозите си.

Всеки човек си има собствен път, а аз не съм Господ, че да се меся. От мен зависи да подготвя децата колкото мога, като възпитание и образование и да им дам старт, отново според възможностите си, но не съм и мислила да определям посоката на някого. Дори за избор на гимназия не съм си позволявала такова нещо.
За мен няма добри и лоши професии, нито печеливши и губещи. Зависи доколко човекът се е сработил с това, което прави, а то може да е всичко.
За себе си реших на 16 години какво искам и си го реализирах, само от него съм се хранила до сега. Завърших след това второ образование за чисто лично удоволствие. Много се радвам, че никой не ми се е месил в изборите.
Големият ми син още не е много ориентиран, но малкият си знае от малък какво конкретно иска и си следва пътя, който си е набелязал. Всеки - с времето си, с наклонностите и характера си. Нито мога да ориентирам единия, нито има смисъл да се меся в избора на другия. С удоволствие бих оказала подкрепа и на двамата, независимо от избора им. Стига да не е нещо незаконно.
...
Аз си внесох току-що капарото за екскурзията. И такова хубаво слънце пече навън... предразполагащо...

Като каза фермер, снощи гледахме Ласи Де да беше толкова лесно...
Дъщерята покрай ученето взе да се запознава с фермери...много много е трудно    
Особено като вижда как фермерстват във Франция примерно