В действителност силата печели, а никой не смее да закача дете от класа, което е с протекции.
- Публикувана: 30 дек. 2020, 23:57 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2021, 22:32 ч.
Откога в България се е започнало да наричат отличниците зубъри?
Но нищо няма да ги спре да изолират "маминото детенце". Няма да го тормозят, но и никой няма да излиза с него, няма да говори с него, на един рожден ден или купон няма да го поканят. И то ще си стои защитено, изолирано и сдухано.
В действителност силата печели, а никой не смее да закача дете от класа, което е с протекции. А често и точно това дете с протекции не само не е изолирано, а започват и да му се подмазват, защото всички много бързо се ориентират на чия страна е силата.
Анди, 500 години при турците, и после 45 при комунистите народът ни се е упражнявал привидно да се снишава пред силата, но да я саботира подмолно. Никога, ама наистина никога не съм виждала като ученичка някой да се подмазва на дете с протекции. Може да се страхуват от него, но го избягват и презират. И никой не го кани при останалите, живее си само. Ако за теб това е удовлетворително, за мен не е.
А и каква сила? Мама отишла при директора? Че другите деца нямат ли си мами, че и доста по-влиятелни от въпросната, ако ще си мерят мамите? Та казваш, че ще се снишат пред силата? Смях в залата.
Отличните оценки и доброто образование са нещо изключително важно, но по-важно за мен е човек да се справя в средата, в която го е поставил животът.
Ако и да си супер отличник, щом не можеш да се справиш в дадена среда, изобщо не е добре.
Андариел, имаш фиксация на тема отлични оценки.
Ако и да си супер отличник, щом не можеш да се справиш в дадена среда, изобщо не е добре.
Андариел, имаш фиксация на тема отлични оценки.
Като имат да отидат, кой ги спира? Колкото за подмазването - не си гледала внимателно или не си го осъзнавала.
Е, ако някой се е подмазвал, негова си работа, то блюдолизци винаги има. Но нито аз, нито приятелският ми кръг е правил такова нещо, а за другите не ми е пукало.
А родителите не ходят, защото масово мислят като мен и не искат да го причиняват на децата си без крайна нужда. Виж, че и тук си сама срещу всичко с твоите възгледи.
Хайде, сега, имала съм фиксация! Всички тук се правят на Фройд, ама, айде, нЕма нужда!
Просто нещата не стоят така, както ги описвате. Историята показва съвсем друго. Никой не е длъжен непременно да се справя в някаква среда или да държи да се справя. По този повод вчера ми попадна следното във фийда - това, че пасваш някъде не означава, че принадлежиш. А често хората толкова се фиксират върху това да паснат някъде, че изобщо не се замислят дали наистина искат да са там и дали това е тяхното.
Ами, да, децата и възрастните постоянно го правят - подмазват се с цел изгода.
Просто нещата не стоят така, както ги описвате. Историята показва съвсем друго. Никой не е длъжен непременно да се справя в някаква среда или да държи да се справя. По този повод вчера ми попадна следното във фийда - това, че пасваш някъде не означава, че принадлежиш. А често хората толкова се фиксират върху това да паснат някъде, че изобщо не се замислят дали наистина искат да са там и дали това е тяхното.
Ами, да, децата и възрастните постоянно го правят - подмазват се с цел изгода.
Ако се наложи И така. Но няма да е първата опция и съвсем няма да си вярвам, че това ще ме направи популярна в колектива. Бих го направила само ако са ми струпали на главата нещо, което води до глоби, следствия, полиция, прокурори, дисциплинарно уволнение... Тоест до краен случай и веднага след уреждане на нещата ще се махна. И за миг няма да си помисля да остана "да ми се подмазват", нито пък ще се заблуждавам, че ще почнат да ме харесват. А ако е нещо по-маловажно ще се оправям сама - досега винаги съм успявала да се впиша и никога не съм изпадала в конфликти.
Не всички отличници се окачествяваха като "зубъри" при нас. Имаше и "готини" пълни отличници, които всички уважаваха. Не беше само до оценки, а и до поведение.
Потвърждавам. Бях отличничка, не пълна, но се движех около 5,50 достатъчно дълго. Но поведението ми подлежеше на намаляване, дори когато това беше премахнато. Нашите посещаваха дирекцията поне веднъж месечно, докато татко не вдигна ръце. Последното, което е можел да ме нарече някой, би било зубър. Учех в час, ако си направех труда да внимавам.