Бе тя и моята все питаше, ама ми беше ясно, че няма намерение да помага. Никога не ни питаше когато сме само аз, ММ и тя, а винаги пред други хора и на висок глас. Да чуят хората, разбираш ли колко много иска да гледа внуче. И наистина гледаше - на снимки
- Публикувана: 31 дек. 2020, 11:10 ч.
- Последно мнение: 27 май 2021, 16:16 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 126
Аз лично предпочитам да не помагат, но да не се и месят. Тази зима покрай раждането на Беб, бяхме организирали Монстърчето да отиде на гости при братовчедка ми. И на нас ни беше ясно, че не е перфектната организация, но толкова можехме насред пандемия и по празници. Че като подскочиха тези свекъри да дават акъл. Да си налагат помощта - да го карат ако трябва, да го връщат и тн. А цяла зима бяха на ски. Минимум месец изкараха. Не са предложили да го вземат и за седмица. Но да си казват мнението колко дълго да седи детето при моята роднина - може. Включително да ù звънят (виждали са се 3 пъти) и да ù предлагат и на нея. Какъв е бил тонът, не знам, не съм присъствала, но тя беше разстроена. Много ми е трудно да преглътна този епизод.
Philomena, според мен с право ти е трудно да го преглътнеш. Ако бях аз бих им го рекнала в прав текст и на момента. Изобщо нямаше да се замисля. И щях да им забраня да се обаждат на детето, защото го разстройват и точно тук, дори на мъжа ми мнението няма да взема. Или щях на детето да обясня, че ако го натоварват или разстройват разговорите с тях, изобщо да не вдига. Зависи колко е голямо де
Такива налагащи се и фръцкащи се обидено как ги обичам...А с подаръците как ми е познато, и не би да се вземе бележка, че сме забранили да се купува за децата без съгласуване. Голямо важно, че е хвърлена една шапка пари, като детето не може да ползва конкретната вещ, понеже е купувана от гледната точка на възрастен, а не е помислено за удобството на малчугана.
С тези подаръци ,нито тъй ,ни инак.И аз не нацелвам много ,но децата си искат подарък ,не пари, а и съм предлагала пари, не може.
За Коледа слушалки взехме, истински ,не играчки, май не са готови за тях , а тати каза че счупили неговите на работата, та реших че ползват за музика, тук си пеят и слагат тонколоните ми на ушите, всяко по една и пеят.За рожден ден монокъл, ама и него пуснаха дет им падне след минути, за почивка , за излет мислех че интересно да зяпат.И аз не знам какво да е.
Да не мислите че е лесно да избере човек.Кукли не вървят, момата по коли и такива, той като му вземе играчката мъкне куклата горкия.Не казват какво....
За Коледа слушалки взехме, истински ,не играчки, май не са готови за тях , а тати каза че счупили неговите на работата, та реших че ползват за музика, тук си пеят и слагат тонколоните ми на ушите, всяко по една и пеят.За рожден ден монокъл, ама и него пуснаха дет им падне след минути, за почивка , за излет мислех че интересно да зяпат.И аз не знам какво да е.
Да не мислите че е лесно да избере човек.Кукли не вървят, момата по коли и такива, той като му вземе играчката мъкне куклата горкия.Не казват какво....
Теди, аз те разбирам-и за подаръците, и за другото. Моят син оня ден стана на 3, никой не го е гледал и за час, буквално. 2те ни баби са в чужбина, няма никой покрай нас. Ами да ти кажа, обръгнах вече, свиква се. А и сега ми е сто пъти по-лесно, отколкото като беше бебе. Единствено ми е гадно като се разболее и отсъства от яслата, винаги се караме с мъжа ми кой да го гледа. И си викам ей да има сега една баба, че да не излизам болничен..ама няма и стискаме зъби. С ръка на сърцето си признавам, че люто завиждам като видя баба с малко дете или да бута количка. Викам си ей сега младите си живуркат и почиват някъде. Ама това е положението, какво да правиш..
За подаръците съм съгласна с Боряна. Децата си чакат подаръци, не пари. Бабите/дядовците искат да подаряват играчки или дрешки, за да си зарадват внучетата. Дали майката е доволна от подареното, в случая остава на заден план.
Естествено, най-добре би било роднините да се консултират помежду си и решат какво да се подари, но това предполага доста предварителни условия - добри отношения между възрастните, разумни родители, които се съобразяват с финансовите възможности на бабите и дядовците и не се изхвърлят с "поръчките" и въобще възпитани хора и нормални очаквания.
Естествено, най-добре би било роднините да се консултират помежду си и решат какво да се подари, но това предполага доста предварителни условия - добри отношения между възрастните, разумни родители, които се съобразяват с финансовите възможности на бабите и дядовците и не се изхвърлят с "поръчките" и въобще възпитани хора и нормални очаквания.
За да няма драми с подаръците, просто ги купувах аз. Бабите освен, че искат да подарят, се чувстват супер, ако детето хареса подаръка. Така и дете и баби бяха щастливи. После бабите ми даваха пари, колкото са преценили да дадат. Разликата в цената сме я покривали ние с ММ, ама това да е проблема. Нали хората оставаха доволни. Вече детето е голямо. Дават й пари. Събира си ги, част от тях си харчи. Пак всички са доволни.
И моите баби ми дават пари аз да купя подаръци За РД и Коледа. Всички са доволни- и те, и аз, и децата.
Единствено, което ме дразни, че свеки дава в пъти повече за другия си внук (на дъщеря ѝ) и че го прави така, че аз да разбера. Може да бъде по-дискретна, но нали все пак трябва да ми покаже кой ѝ е любимия внук.
Единствено, което ме дразни, че свеки дава в пъти повече за другия си внук (на дъщеря ѝ) и че го прави така, че аз да разбера. Може да бъде по-дискретна, но нали все пак трябва да ми покаже кой ѝ е любимия внук.
Според мен помощ, подаръци, ходене на гости и почивки се получава, когато по принцип се разбират хората и няма очаквания и изпитване на вина или чувство за задължение.
Нашите баби и дядовци не са гледали децата, защото работеха, но са помагали. За покупки за децата сме ходили заедно, ние сме им помагали с ремонти.
Никой от никого не зависи, но ни е приятно заедно.
Нашите баби и дядовци не са гледали децата, защото работеха, но са помагали. За покупки за децата сме ходили заедно, ние сме им помагали с ремонти.
Никой от никого не зависи, но ни е приятно заедно.
Преди 20 години, като се оженихме, свекърва ми каза, че за подарък ще ни купи пералня.Чудесно! Избирахме, харесахме си, ще ходим да я купуваме с нея. Ех, като се запъна тая жена за точно определен модел и марка, не даде назад по никакъв начин. Мъжът ми обаче я отряза и категорично не приехме нейния избор. Аз прах на ръка няколко месеца бебешки дрехи, тя си купи пералнята за нея... Счупи се на 6-я месец. Аз си купих мечтания модел, когато се видяхме с пари. 15 години ни служи вярно.