С какво ви дразнят свекървите? - 126

Свекървите не могат да избират ни перални, ни кафе машини. Само и единствено дивани, там им е силата

Моята може да избира и шкафчета, обожава, от малки до големи 😀

А пък аз все се чудя, каква романтика се търси, при положение, че едно малко дете те чака у дома. Романтиката и блаженните СПА почивки си ги изживяхме доволно, доста преди появата на децата. Като се появи бебетата, съсредоточете се в тях, толкова бързо растат. До като се усети човек, взели че станали тийнейджъри. Насаме с мъжа сте имали възможност, преди да родите.

Тъй ли?     

Колкото за  дивана, помня случая.

Е браво. Викаш преди детето квото било било. Връзката между родителите е на първо място, детето е след нея. Заради поставяне детето на пиедестал и игнориране на половинката, много хора са се развели.

Аз смятам, че преди да се появи дете връзката между родителите вече трябва да е на достатъчно напреднал етап за да е стабилна и да издържи известен тежък период, в който някой друг, а не партньора ти, е на първо място. Никой не е казал, че това ще е завинаги. Но децата наистина бързо растат, виждам го по моето. И все повече се откъсват настрани, през което време оставащото място започва пак да се запълва от партньора. Времето с детето намалява, с половинката нараства, докато детето съвсем се отдели и родителите отново си останат двама. Има плавни преходи, които за мен са нормални. Вече, ако връзката е била нестабилна отначало или просто твърде кратка, да, после често се руши, защото не издържа на напрежението.

За романтиката съм съгласна, трудно постижима е с малко дете и при липса на постоянна помощ.

Много добре те разбирам😌Кажи си го,помрънкай си и с право.И аз преди време така споделих тук и бях нападната.Но и ние като вас.Сами изгледахме две деца.Майка ми в чужбина,а свеки близо до нас.Еми тя е на първо място,нейните интереси.Когато й скимне искаше да погледала за час,но голямата само,малката не я искаше(голяма помощ)Както и да е,децата вече ни отхвръкнаха и сега те не искат да я виждат!И на мен ми беше криво,че никой не беше до мен,но се преглъща.Разбирам те,защото не искаме да ни гледат децата,а да но отменят за малко,за да презаредим батерии!

Не са длъжни да гледат. Сега е тяхното време да са свободни и да правят каквото си искат. Който има деца, трябва да си ги гледа. Децата не пречат на романтиката, на почивките и уикендите. Докато бях майчинство се скъсвахме да пътуваме с малко бебе. Сега е по-трудно, защото вече и детето има ангажименти, ама няма как.

Така е, не са длъжни ама виж как се обръща палачинката после. Децата нямат връзка с баби и дядовци, пък те на дърти години, като не могат вече да се скъсват да обикалят, а повечето им набори да поели за оня свят, се сещат, че имат внуци и се чудят що така внуците пък не се сещат за тях.

Мярката му е майката. И аз сигурно няма да искам да гледам бебета на дърти години вместо да си гледам хобитата, но ще гледам. С мярка. Щото и моите родители са гледали и знам каква помощ е. Щото това дете не съм го раждала за да му обърна гръб, когато има нужда от помощ с неговото дете.

Права си, Хай, негледащите баби нямат връзка с внуците и после го разбират. Мислят си, че те ще ги уважават и обичат по подразбиране, но не става така. това обаче не ги прави длъжни.
Всичко е въпрос на договорки, а не какво подметнала бабата и очакванията на младите да са на фрази метнати във въздуха. Но за тази цел е нужна комуникация в прав текст, с точно формулирана представа и на двете страни как ще се случват нещата. Бабите за да не са натоварени, спазват изискванията на родителите, но гледат деца за малко, според зависи от възрастта им. А младите, преди да се появи това дете да решат кое им е по-важно, уикендите и кафетата или детето и да са наясно, че в период от няколко години ще правят компромиси със себе си. Но те са взели решението това дете да се появи, него не са го питали и каквото и да си говорим са длъжни да направят тези компромиси, без никакво мрънкане. Няма как да отгледаш дете, ако не му посветиш време и внимание, поне за първите няколко години. Както казах, средноинтелигентен човек, ще го вземе предивд и това ще му е ясно, още преди да вземе решението да стане родител

Да ти кажа, при нас не е имало говорене в прав текст. Някак от само себе си се наместиха нещата. Нито ние сме злоупотребявали с помощта, нито родителите ми са бягали от предлагането й. Като мислиш малко с главата си, не само за собствения си г@з, а и за чуждия, нещата се понаместват. С леки уточнения, някои компромиси и договаряне, всичко беше ок. Ето, детето вече е на 9 и мре за тях, а и те за нея. Вече нямам нужда от помощ, но тя продължава всеки уикенд да ходи там и общуването им носи удовлетворение на всички. Така че, каквото си си постлал. С малко мозък нещата могат да се наредят по най-добрия начин.

Не са длъжни да гледат децата, аз също не съм длъжна да ги гледам на дърти години.

Ама, разбира се, че не си. То няма и как някой да те накара насила да го направиш.

Това става в идеалния вариант, Хай. Когато се разминават очакванията и нагласите на двете страни, няма как да се получи. Тогава разговори в прав текст са абсолютно наложителни.
При нас първоначално, майка ми беше решила, че може да ми дава акъли и даде заявка, че гледайки евентуално детето, може да има действия през главата ми. Не разбираше от дума и ѝ прекратих достъпа до детето и точка. Обаче бързо ѝ дойде акъла, а и аз не си мълча, във възможно най-правия текст обяснявам нещата. Обяснявам, не ги съгласувам, когато другата страна няма право на мнение. Обясних ѝ, че няма да види детето, ако и на милиметър престъпи решенията ни и тя да си преценява иска ли внук реално или не. Избра първото. Сега е голям де и ходи при нея сам. За пръв път на почти 8 годишна възраст го оставихме. Не като да не го виждала преди това, не беше оставян с преспиване. Никога аз не съм молила да го гледа, тя драпа. Вече си контактуват двамата и се разбират кога ще ходи при нея, нас ни уведомяват, че трябва да го заведем. Като малък го е гледала, но по-често се е налагало за да отида да свърша нещо за нея, отколкото ние да сме имали нужда.
Но аз разчитам страшно много на мъжа ми, не на родители. Затова не разбирам младите майки, които очакват помощ за детето от баба, вместо от баща му. Някак татковците, особено в тази тема са освободени от отговорност за това дете, само на бабите се приписва. Както и да го гледаш, ако не си самотен родител, може да задължаваш другия родител с гледането на дете, не и другиго.

Ми моят мъж си гледа идеално детето, ама имаме нужда да излезем само двамата, или на събитие някакво. Тогава се налага нуждата от 3ти човек.
Абе живи и здрави, все ще си отгледаме децата.