С какво ви дразнят свекървите? - 126

Не, това не е нужда. Това е желание, за което няма възможност. Има разлика. Нуждата е нещо различно. Като няма кой, компромис с вашите желания за известно време, няма как. Не може да замразиш детето във фризера да не ти спъва плановете

Не е ли вариант да наемете някой да гледа детето?
Знам, че в България това хич не е разпространен начин за действие, но ако желанието за излизане е силно, варианти, които не включват баба и дядо, има.

Има, да. Аз съм имала и бавачка в един момент, в който всички работехме, а детето беше малко. После същата бавачка идваше почасово, когато сме имали нужда да излезем.

Лошото е, че много хора изпитват предубеждение към непознат, на който да си поверят детето. На други пък не им се ще да плащат, когато смятат, че може бабата да го гледа за без пари. При трети се оказва изведнъж, че това е женска работа и всъщност мъжът не рита чак толкова за романтични вечери и време насаме с жена си (защото обикновено той работи, докато жената гледа детето, така че има социални контакти) и съвсем не ще да дава пари. Шарен свят.

Да, според основно е "защо да давам пари, като може безплатно".
А това с непознатия човек е въпрос на малко усилие, да потърсиш препоръки, да се срещнеш, ако трябва заедно малко да сте.
Интересно, че на ясла и градина като се дава детето пак са непознати хора в началото, ама рядко съм срещала някой толкова да го мисли.

Аз като съм от гледащите баби-свекърви, и затова се предполага, че трябва да имам връзка с внуците. Може би. Но от една определена  възраст внуците вече си имат други интереси, приятели, занимания и все по-рядко се сещат за баби и дядовци. Та откъсването не е само заради неизградена връзка.

Моите родители нямаше как да гледат внуци, защото работеха докато последните бяха малки. Ами имат много силна връзка с тях. Майка ми и дъщеря ни имат общи хобита, баща ми пък я води на различни места, когато им ходим на гости. Научи я да кара колело. Чуват се редовно. Това лято детето е решило да пътува с тях и да катерят планини и горски пътеки. Голяма е и няма нужда от кой знае какво обгрижване. До преди година не бих си помислила да им пратя детето с тях, защото тя нямаше да издържи на техните маршрути.
С другата си баба няма никаква емоционална връзка. Нямат общи интереси, не е заради гледане.
А относно това, че щом не гледат внуци, няма да ги гледате на старини - това ли е ключа. Ами тези родители са огледали първо вас, после и вашите деца искате да гледат. А те кога ще почиват? Кога ще е тяхното време? Не е ли малко егоистично?

Моята майка имаше огромна подкрепа от баба ми, нейната майка. Тя много ни е гледала като малки, после по цяло лято сме били там. Майка ми обаче не е подобен тип, никак даже.

Аз мисля да се придържам към златната според моите разбирания среда. Тоест - искам да си виждам внучетата редовно. Склонна съм да ги извеждам в парка, да ги водя на кратки почивки извън града през ваканциите. Ще ми е,кеф да избирам дрешки, подаръци. Но в ежедневието - да учим уроци, да ги гледам и водя на училище и т.н. - не. Ако след отглеждането на моите деца все още са ми останали някакви сили, то те ще са за приятни моменти и почивка. Ежедневни грижи и отговорности общо взето бих оставила на родителите. Ако снахата не я устройва, проблема няма да е мой.

Чакай малко! Няма да "ги гледаш на дърти години", защото те не ти гледат децата!?
Доста егоистично, инфантилно и нахално изказване!
Родителите ти не са длъжни да ти гледат децата! Те са те изгледали теб. Имали са отговорности и задължения към теб и своите родители. Както ти имаш към собствените си деца и (о! Ужас!) родители. Просто защото така са нещата от живота при нас хората - дължим благодарност и помощ на родителите си, затова, че са били до нас и са се грижили за нас, когато сме били малки и безпомощни, и грижа за децата си, които сме създали по свое собствено желание и решение.
Всички други отношения вече минават в графата на пожелателните. Кой кого гледа, помага и мисли е въпрос на желание, възможности, възпитание и човещина.

Току-що попаднах на тема за тръшкащо се едногодишно, като майката се е видяла в чудо как да му въздейства – била пробвала различни методи и не действали.
Чета и се чудя – ако ми се случи такова внуче, какво ще правя? Да е мое дете, ще действам както си знам, ама за детето на снахата няма да имам думата, нито свободата, нито отговорността даже. И както си се чудя, решавам, че най-вероятно и аз няма да искам да гледам. По-добре така, отколкото да направя или не направя нещо както трябва според снахата и да се вкарам в приключение.
Та и това имайте предвид, когато се опитвате да хванете някой близък да ви гледа децата. Кротки ли са, лесни ли са за гледане, ако не са – имат ли сили възрастните ви родители да търчат след едно буйно и подвижно дете?
Имам пред очите си пример – възрастна жена, която трудно ходи с бастун, ама лятото гледа две внучета. Кротки момиченца, седнали до нея, играят си с куклите... Няма крясъци, няма тръшкане... Тихи, възпитани деца. Колко му трябва да ги нахраниш и да ги изведеш пред блока...
Дали същата тази жена щеше да гледа две търчащи насам-натам деца, които искат някой постоянно да бяга след тях и да ги пази да не се пребият? Ами нямаше, пък ако ще и най-любящата баба да е.

Мислех да не се обаждам, но моите внуци са навсякъде с родителите си, на спа, в чужбина (пет пъти поне за техните 6 години), не им е  лесно, но си личи когато родител възпитава и отглежда.
Иначе и на мен се е искало моята баба да е до мен, когато бяха малки, да отида за ядене до детската кухня без да се притеснявам, че ще бръкне в контакт или за час да съм сама, породени са ми и писва.Но съм благодарна, че са били моя грижа.При майка ми за три дни и не изкарали, мъжа ми ги взел, че бяхме на екскурзия от работата със свекървата, да не и попреча  и на нея  да отиде.Като пораснаха, наистина в един двор все ги наглеждаха, най-малкото се развикат като има беля  да стане евентуално.
Други времена.
Сватята ги гледа, по за три-пет дни вече, аз като не мога.В момента съвсем не мога.
Хубаво е  да се разнообразят , да си починат деца от родители и обратно.Когато може.
Всеки иска разнообразия, като няма, както има .Това са няколко години все пак.Това са нашите деца, не на друг.Чак толкова тръшкане за кафе и развлечения, ами няма.На пръсти ми се броят излизанията, за доктор, на цирк ходихме като бебета,май  едно бе още, не съм усещала глад за навън.Но  и аз съм си такава.
Като има - добре дошло ,като няма ,децата с вас и това  е.Няма да е по нощите, но се излиза.И бащите са равноправни партньори в гледането ,не  наблюдатели отвън.
Не  е еднакво забавлението с деца и без деца, но един ден ще искате да са с вас , ама няма.И животът не свършва с отглеждането на деца, никак даже.
При тези разстояния бавачка си е съвсем удачно, особено за поотрасли деца ,дето ще си разкажат с подробности всичко станало.Внучката след третата година си казваше ама всичко.

Чувствам се длъжна единствено към детето ми, към друг-не.

Аз си мисля, че ако двама души си гледат децата без да си мерят кой-колко и как гледа и са равностойни партньори, всичко се нарежда. Баби и дядовци, ако желаят да помагат при нужда винаги е добре дошло, младите ще удрят по едно рамо по други параграфи и така...ама това, ако има нещо на втория етаж.

Това се случва и с родителите с порастването на децата, не само с баби и дядовци. Нормален период е с израстването. А ако бабата го е виждала 3 пъти до пуберитета му, по-силна връзка ли ще имат?

Ето тук е противоречието. Знаеш, че имаш задължение към децата си, защото избора да са на този свят е твой, не техен. Доколкото към родителите не е така, защото ти самият си на този свят заради тяхно решение, съответно и отговорност. Ако не искаха да си поемат отговорностите да гледат малки, безпомощни деца, да не са ги правили, нали?
Задълженията към родителите са спрямо това какви родители са били. Връзката и отношенията, които са изградили със собствените си деца. И никой страничен не би могъл да прецени по-добре това, от децата израсли със същите тези родители. Защото понякога "отгледани" е буквално в кавички, защото са били нахранени и облечени, но дефакто кавичките са изпитали децата на собствения си гръб. Иначе за клюкарката на улицата са неблагодарни

Сийке, при такъв казус, си мисля, че е най-добре бабата открито да си каже защо не иска да гледа децата и да обсъдят вариантите с родителите. Ако просто откаже, без аргументи за никоя страна не е добре, а ако е изкоментирано и да не се получи, няма да има сърдити или отказа ще е аргументиран. Не е същото като бабата проста да каже, че не иска. Пак опираме до комуникацията

Как пък не ще вземе да се оправдава бабата защо не иска да гледа внуците. Щото не ще. Не е длъжна. Точка.

Много точно казано!