Дистанционно обучение за учениците-Teмa 14 /Януари 2021/

Преди загубата , не е било единия да върши работата на другия. Точно обратното  допълваха се. В частните уроци се наваксваше с упражниния, за които в учебните часове време не е предвидено.
Частната ни учителка също бе и редовен учител ,но не наш. Всяка година купувахме м/у 7 и 10 учебни помагала с допълнителни упражнения и работеше с детето ми върху тях.

Мисля ,че говорим за съвсем различни неща. За голяма чст от родителите крайната цел е отличната оценка в училище, но за нас тя бе факт и преди изобщо  да потърсим частни учители. Просто за нас нивото, степента на трудност и материала  в училище не бяха достатъчни и точно за това ''намилам'' да си пазим читавите учители.
 Защото няма кой да ги замени.

Въпросът е, че тая смъртност може да се намали с намаляване на заболеваемостта, която пък намалява със спазване на дистанция и намаляването на струпването на хора ежедневно, целодневно в затворено помещение! Ей това е логиката на ДО, не знам колко пъти трябва да се напише! Затова в магазините и автобусите се влиза с маски, затова дори имаше пропускателни режими по празниците. Не щото на някой му е скимнало, че ДО е много забавно или че чакането на километрични опашки пред магазините е яко!

Към частни уроци прибягват по принцип и деца, които имат интерес към дадения предмет и искат да задълбаят отвъд подбраната материя, пригодена за средностатистическото дете. Ще дам пример - завърших гимназия с профилирано изучаване на чужди езици (ЕГ) и в класа ми имаше деца, които се интересуваха много от математика. Тъй като в учебния план на паралелките в моето училище математиката като хорариум беше на минимум, те бяха принудени да посещават частни уроци или школи, за да разширят знанията си. И го правеха. И бяха наистина добри в това.

Разбира се, че е голям дялът на тези деца, които посещават частни уроци заради пропуски в знанията, но не е единственият.
Около мен имам познати приятели (с 1-2 години по-малки от мен), които ходеха на частни уроци, но откакто започна пандемията, преподавателите им са спрели да приемат ученици по домовете си от страх. Но на други места чувам, че пък всичко си тече постарому, явно навсякъде е различно и зависи от учителя.

Истината е, че май вече повече се предпочита присъствената форма на обучение не толкова от безразсъдство и безстрашие, колкото от желание за връщане към нормалното. След два месеца ще стане вече цяла година - време, в което не сме се наслаждавали на наистина ползотворен учебен процес, въпреки че при мен дистанционното обучение и в гимназията, и в университета е на отлично ниво.

Положението в момента е общо-взето ни така, ни иначе. Каквото и решение да се вземе от управляващите, недоволни все ще има. И е разбираемо. От една страна, родителите, които са работещи и не могат да остават при малките си деца вкъщи до безкрайност, от друга страна, учителите, които трябва да опазим от заболяването, от трета страна, здравето на децата (обездвижване, натоварване на очите при постоянно взиране в екрана). Истината е, че в тази ситуация точно май няма как да съществува златна среда. Аз наистина вече се обърках, защото в мен надделява ту едното, ту другото. Осъзнавам, че може би най-хуманното отношение би било да стоим вкъщи, докато не отшуми всичко това. Но докога? Не се спират безумците, които пазаруват от големите вериги като за последно. Разочарована съм, защото очаквах по-отговорно отношение от възрастните. В интерес на истината наблюдавам много внимателно и съм свидетел, че понякога по-младите се отнасят по-отговорно към ситуацията, отколкото по-възрастните. Но и това твърдение не може да бъде абсолютизирано, защото навсякъде съществуват изключения и противоречия.

Лошото е, че в момента обществото изключително много се е изострило. Чета коментари под статии в социалните мрежи - масово грозни нападки, адресирани към учителите - обиди, плюене, псувни, че даже някои и клетви хвърлят. Грозно поведение и недостойно. Дори учителите да имат някаква вина, не мисля, че това е правилният начин. Все пак, каквито и да са, те ни дават образованието, те са в училището, за да учат децата. Както става ясно, много родители, пишещи в темата, разчитат основно на учителите при присъствен учебен процес - първо при часовете с класния, после на занималнята.

Иска ми се да не забравяме толкова често, че всъщност всички сме част от един отбор и е редно да се подкрепяме, макар и да имаме различни позиции. В диалогът се крие истината, а не в нападките и обидите.

Между другото, честита Нова 2021 година от мен! Бъдете здрави и успешни във всичко, което си пожелаете!

Подписвам се с две ръце под горното мнение. Намираме се в момент на изключително деликатен баланс между ползите и риска, в частност и по отношение на обществото.

Разбирам идеално хората, които искат децата да се върнат към нормалния учебен процес. И аз искам същото. Но рисковете за моето семейство точно в този момент, а и отделно за обществото, са по-големи от трудностите, с които ще се сблъскам предвид ДО.

В Лондон затварят началните училища. Очевидно е, че не могат да се справят с вълната заболели дори и с мерките в училищата, каквито и да са те.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/01/01/4158876_london_zadeistva … tvori_nachalnite/

И как да няма смисъл, след като случаите на заразени и пребиваващи в болници и интензивни отделения намаляха драстично след пълното затваряне на училища и молове? Не, на това вече му се вика отричане на очевидното. Явно по гръб няма да паднете и няма да признаете, че грешите. Спорът верно е безсмислен, когато фактите говорят всички би трябвало да замълчат.

Точно така, и в резултат на понижените бройки, очаквахме да върнат децата ни в училище..., обаче ТЦ!

Има намаляване и затова съм убедена, че това е правилният път, на периоди с отпускания заради икономиката, докато се затопли времето и хората могат да прекарват повече време навън и на отворени прозорци.
Много е рано да се говори за връщане в училище. Сега са най-грипавите месеци.

Нормалността за моето семейство виждам през ваксинацията, която очаквам с нетърпение. Играта на руска рулетка  никак не ми се вписва в разбиранията за умерен риск. За да нарека нещо умерено, трябва да се опра на нещо реално. Преди ваксината такова можеше да бъде едно централно и  много контролирано отговорно поведение .Евала на китайците! Но ние паднахме в жертва на демокрацията и има да мечтаем за нормалност с години. Точно поради тези ми съображения преценявам риска от ваксинация за по-приемлив.
Нямам драма с това другите да си решават и правят каквото си искат, стига това да не се отразява на достъпа ми до лечение и образование.Компромисно за нас бе присъственото обучение  от около 20 октомври до към средата на декември заради многото свободни часове, което все още наваксваме.
Едно от първите неща, които бих планирала е дълга СПА ваканция.Много ми липсва и  възможността да тествам парфюми. Излязоха толкова много нови , а аз все наличните си подновявам понеже няма как да си купя мостра, а не смея да си тикам блотери в носа.
Не познавам съвременен тийнейджър в пълна социална изолация.Децата се организират по сървари и си общуват много по-лесно от колкото биха го правили реално. Поне моето е на  само 13 и е малко за да го пусна с приятели в тъмната част на деня и без транспорт...
Разбира се, че и реалния контакт е важен ,но далеч не е толкова страшно та чак трайно  травмиращо както го виждат дуги. Не твърдя, че е невъзможно  и да греша за някои неща ,но пък винаги съм готова да премълча и да дам шанс на друго мнение. Така направих есента, когато пуснах детето си присъствено.Обаче не съм от хората, дето ще стъпят два пъти все в една и съща дупка. Говоря за ново присъствено при същите условия както есента .
Вярвам ,че в това сме заедно и само заедно ще се измъкнем. Криво ми е до някъде, че сме такива индивидуалисти на моменти. Дано един ден децата ни бъдат по-сплотени и единни!

Ще се върнат, спокойно. Още малко да намалеят болните и ще се върнат. Все още не можем да сме сигурни, че бройките намаляват трайно. Имаше много почивни дни, през които лобораториите не работят. През роботните дни се вижда, че положителните бяха над 1000. Така, че трябва да мине поне 2-3 седмици без празници, за да се види каква е тенденцията.

И платена да стане пак ще си я поставям стига да осигуря нормалност за младите.
Ние трябва да сме на крака за да им помагаме,но не бива да допускаме да и бъдем в тежест.
Лично мнение.
 Иска ми се да греша , вярвам ,че лошите дни предстоят смед новото връщане в училищата след коледните и новогодишните събирания също както се случи есента след морето.

Извънкласните занимания за малките също тръгват присъствено, поне такова съобщение виждам в езиковата школа на детето ми.

Вместо да се гледа как да се осигури по-голяма защита на децата и възможно най-нисък контакт и престой в училището ( все пак то не е забавачка, а се отива с една цел – образователна), то ще се отвори почти всичко за учениците до 4 клас, но гимназистите разбира се ще си седят 80% и нагоре от първия срок у дома. Поне, че сега с това удължаване на ДО, децата няма да се стресират, че края на срока ще бъдат в првисъствена форма и изпитвания за оформянена на срочни оценки няма да са такъв стрес, тъй като голяма част от тях е върху материала от ДО. Надявам се поне с тази ваксина да има някаква надежда за присъствена форма на обучение, въпреки че с тези малки дози,  не е сигурно дали и за медиците ще стигне.

Ами, нямам думи, честно казано. Не стига че в училище няма балони, но допълнително да се мешат и извън училище.

Поредното доказателство, че всичко се прави с икономическа цел и превенция и дистанция няма да има.