Здравейте,
Честита Нова Година на всички момичета. Бъдете много здрави, позитивни и нека всичко, за което мечтаете да ви се сбъдне през новата година.
Между другото, знам че има доста теми по тази тема, но аз така и не намерих отговор на своя въпрос, така че се извинявам предварително за новата тема.
Ще започна отначало, защото ако пропусна някои от детайлите, може би основанието ми за притеснение няма да звучи чак толкова обеждаващо.
Забременях в началото на ноември, но след зацапване в късна 5 седмица аз прокървих и ме приеха в болница за задържане. Лежах 5 дена в Щерев, и ме изписаха на 15 ноември, като тогава кървенето вече беше намаляло, но имах леко зацапване. Изписаха ми Дуфастон и Но шпа и ми казаха да си лежа вкъщи и да не извършвам никаква физическа дейност.
След 5 дена леко зацапване на 21 ноември вечерта отново се появи кървене и отново посетих спешен кабинет в същата болница и ми казаха, че сърдечната дейност е спряла.
Само жени, които са преминали през такъв момент в живота си, биха разбрали болката, която изпитва една жена в такава ситуация.
Лекарката, която ме прие по спешност ми изписа хапчета, тъй като ми каза, че в такава ранна седмица, няма нужда да се прави кюретаж. Също така съм на 27 години и каза, че не е нужно да стресирам организма си с такава интервенция още от сега.
В понеделник сутринта на 23 ноември, посетих лекуващата ми АГ за второ мнение, защото все нещо в мен се надяваше, че кошмарът, през който преминаваме просто не е истина. За съжаление тя потвърди същото и в такъв момент се примирих, че това е просто поредното изпитание за нашето семейство и в такъв момент е важно най-вече личното ми здраве.
Изписаха ми две хапчета, като първото приех във вторник 24 ноември и трябваше да изчакам 48 часа преди да приеха и второто. За свое собствено успокоение реших да приема второто хапче в болница, за да имам наблюдаващ екип, който да ме наблюдава.
Всичко започна на 25 ноември около следобяд и тогава изхвърлих плода. На следващата сутрин лекуващата АГ ме прегледа и каза, че плодът е паднал, но ще имам кървене докато не се изчисти напълно матката и ми назначи контролен преглед на 3 декември.
След като отидох на 3 декември на преглед, кървенето все още не беше спряло и тя ми каза, че ще кървя още малко докато не се изчистя напълно.
Само леко уточнение, обилното кървене от 25 ноември вече беше намаляло и в началото на декември беше леко зацапване, като в последствие на 21 декември зацапването премина в кървене отново.
На 29 декември отидох отново на преглед, защото много се притесних, тъй като в началото когато приех тези хапчета ми казаха, че кървене ще има около седмица, а вие сами можете да сметнете колко време вече зацапвам и кървя.
На 29 декември тя ми каза, че кървенето намалява, но аз не мисля така, тъй като аз виждам, че то не намалява. Все пак ми каза, че това вече е менструалният ми цикъл и най-вероятното кървенето от аборта и цикъла са ми се сляли.
Днес, 1.1.2021 аз все още кървя и взех да си мисля, че никога няма да ми спре!
Мисля си също така, че ако ми спре това кървене, целият стрес от това, което преживях ще намалее, тъй като сърцето ми все още изпитва неописуема болка, но се надявам, че всичко това е просто лош период и 2021 ще бъде една по-добра година за мен и за семействата, които са преживели това, което ние преживяваме.
Извинявам се предварително за дългият пост и се надявам да ми пишат жени със същият проблем.
Поздрави и бъдете здрави!
Честита Нова Година на всички момичета. Бъдете много здрави, позитивни и нека всичко, за което мечтаете да ви се сбъдне през новата година.
Между другото, знам че има доста теми по тази тема, но аз така и не намерих отговор на своя въпрос, така че се извинявам предварително за новата тема.
Ще започна отначало, защото ако пропусна някои от детайлите, може би основанието ми за притеснение няма да звучи чак толкова обеждаващо.
Забременях в началото на ноември, но след зацапване в късна 5 седмица аз прокървих и ме приеха в болница за задържане. Лежах 5 дена в Щерев, и ме изписаха на 15 ноември, като тогава кървенето вече беше намаляло, но имах леко зацапване. Изписаха ми Дуфастон и Но шпа и ми казаха да си лежа вкъщи и да не извършвам никаква физическа дейност.
След 5 дена леко зацапване на 21 ноември вечерта отново се появи кървене и отново посетих спешен кабинет в същата болница и ми казаха, че сърдечната дейност е спряла.
Само жени, които са преминали през такъв момент в живота си, биха разбрали болката, която изпитва една жена в такава ситуация. Лекарката, която ме прие по спешност ми изписа хапчета, тъй като ми каза, че в такава ранна седмица, няма нужда да се прави кюретаж. Също така съм на 27 години и каза, че не е нужно да стресирам организма си с такава интервенция още от сега.
В понеделник сутринта на 23 ноември, посетих лекуващата ми АГ за второ мнение, защото все нещо в мен се надяваше, че кошмарът, през който преминаваме просто не е истина. За съжаление тя потвърди същото и в такъв момент се примирих, че това е просто поредното изпитание за нашето семейство и в такъв момент е важно най-вече личното ми здраве.
Изписаха ми две хапчета, като първото приех във вторник 24 ноември и трябваше да изчакам 48 часа преди да приеха и второто. За свое собствено успокоение реших да приема второто хапче в болница, за да имам наблюдаващ екип, който да ме наблюдава.
Всичко започна на 25 ноември около следобяд и тогава изхвърлих плода. На следващата сутрин лекуващата АГ ме прегледа и каза, че плодът е паднал, но ще имам кървене докато не се изчисти напълно матката и ми назначи контролен преглед на 3 декември.
След като отидох на 3 декември на преглед, кървенето все още не беше спряло и тя ми каза, че ще кървя още малко докато не се изчистя напълно.
Само леко уточнение, обилното кървене от 25 ноември вече беше намаляло и в началото на декември беше леко зацапване, като в последствие на 21 декември зацапването премина в кървене отново.
На 29 декември отидох отново на преглед, защото много се притесних, тъй като в началото когато приех тези хапчета ми казаха, че кървене ще има около седмица, а вие сами можете да сметнете колко време вече зацапвам и кървя.
На 29 декември тя ми каза, че кървенето намалява, но аз не мисля така, тъй като аз виждам, че то не намалява. Все пак ми каза, че това вече е менструалният ми цикъл и най-вероятното кървенето от аборта и цикъла са ми се сляли.
Днес, 1.1.2021 аз все още кървя и взех да си мисля, че никога няма да ми спре!
Мисля си също така, че ако ми спре това кървене, целият стрес от това, което преживях ще намалее, тъй като сърцето ми все още изпитва неописуема болка, но се надявам, че всичко това е просто лош период и 2021 ще бъде една по-добра година за мен и за семействата, които са преживели това, което ние преживяваме.
Извинявам се предварително за дългият пост и се надявам да ми пишат жени със същият проблем.
Поздрави и бъдете здрави!