Раздяла заради друг мъж

  • 18 203
  • 583
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 1 786
Тука вече много се разводни темата и започна да се коментира колко е истинно.
Не знам защо някой реши, че не след като не съм имала 8-часов работен ден, значи съм се вяла. От 8.00 до 18.00ч с 2 или 2:30 са почти осем часа. Говорим за активна и натоварваща работа. Без пауза за тези часове, освен на обяд с деца с тежки увреждания и поведение, където едно разсейване може да коства нараняване. Не знам и каква работа за допълнителен доход можеш да намериш в часове от 12.00 до 14.00 примерно. Ако някъде е имало такава, аз не съм я открила. Обясних, че вече работя на друго място, точно заради натовареността и това, че се прибирах късно докато пропътувам. Сега имам възможност за допълнителни доходи и да се прибирам по-рано.
Относно това, че съм въртяла любов в обедната: честно не виждам нищо лошо. Особено, ако това не е касаело времево или финансово моето дете. И не съм ползвала време, в което мога да съм с него. Не съм влизала в лъжи и обяснения защо излизам, защо закъснявам и защо ме няма. Всеки има нужда от нежност, разговор и подкрепа. Било то мома или майка. Майката не е по-малко човек.
С последното изказване ще предизвикам много негативни коментари, но не се срамувам. Не бих употребила думата изневяра за тази ситуация. Изневеряваш на някой, който е с теб. Някой, който физически няма контакт с теб от години, като присъствие изобщо го няма, и започва да разговаря(заяжда се и обижда) активно с теб едва когато вече губи контрола и му се изплъзва ситуацията, а преди това не е пожелал да обърне внимание на "дуднянето" на няква тук жена дето се разхожда и прави нещо, незнайно и той какво, то този човек не може да претендира да бъде част от семейна единица, на която "половинката му" е нанесла щета.
А ти колко време наведнъж си мислиш, че отделят семейните, работещи допълнитепно от вкъщи, ако не са изрично обвързани с работно време заради пряка работа с клиенти? По 1-2 часа в делнични дни и още няколко часа през почивните правят спокойно 20 часа седмично, половин работна седмица. Работила си със деца с увреждания, ама детето ти, когато поиска, е идвало при теб, че е и прекарвало много време с любовника? Кой всъщност го е транспортирал детето при теб - пияният му баща или ти си ходела да го вземеш от ДГ или училище, чупейки се от извънредно натоварената си работа, оставяйки децата с увреждания на самотек или мъкнейки ги с теб до училището на детето? И ей така, учителите са нямали нищо против детето да отсъства от занятия без уважителна причина? И наистина ли си мислиш, че учителите започват работа на 15 септември, с показването на тоалетче на първия учебен ден, а няма преди това работен период за изготвяне и одобряване на учебни планове, графици и р.? И то новоназначена учителка с нулев опит започва на 15 септември? Че и в 14 часа шапка на тояга, приключва?
Нещо не разбрах какво точно трябва да значи това?

# 256
  • София
  • Мнения: 62 595
Негативните коментари са заради това, че никой не гледа с добро око на изневерите, особено особено дългогодишните.  Особено когато започнат оправданията като от роман на Зола - омразният мързелив съпруг, който пие, а ние сме толкова жадни за любов, толкова ощетени., толкова безпомощни, но ето, идва спасителят, който ни вдъхва сили и междувременно въртим любов две години. И накрая "не, не се срамувам".  
Когато е намесен трети, вече моралът излита през прозореца.

Да добавя - това се отнася и за мъжете. Моралът е морал, без значение от пола.

Последна редакция: нд, 03 яну 2021, 11:18 от Andariel

# 257
  • Мнения: 24 065
Авторке, не се впускай в оправдания.
Отсей градивното за теб като варианти и действай.
Хареса ми предложението по-малкото зло – да се преместиш с детето при другия мъж. После ще видиш как потръгва адаптацията на всички и особено на детето. Щом сте в сферата на образованието, вярвам, че не сте толкова неориентирани и несериозни. Така ще имаш време да решиш дали ще можете да живеете заедно и да събереш пари за квартира, ако се наложи.

# 258
  • Мнения: 21 966
Просто решаваш и действаш. Няма вариант на 100% сигурен и безопасен, това е.

# 259
  • Мнения: 845
Авторке, не се впускай в оправдания.
Отсей градивното за теб като варианти и действай.
Хареса ми предложението по-малкото зло – да се преместиш с детето при другия мъж. После ще видиш как потръгва адаптацията на всички и особено на детето. Щом сте в сферата на образованието, вярвам, че не сте толкова неориентирани и несериозни. Така ще имаш време да решиш дали ще можете да живеете заедно и да събереш пари за квартира, ако се наложи.
Защо ли се сещам за случая на Даскалка? Синчето на авторката тук може да провали нейната идилия с новия мъж. Особено ако е сериозно настроено срещу него от баща му.

# 260
  • Мнения: 1 625
Последните два коментара са просто Dizzy FaceFrowning Без коментара на Пансита, писала е с мен.
Как със дете се тръгва да живееш с някой, с който сте имали само срещи за по час-два? Без да имаш място, където да идеш, ако новия се окаже същият, че и по-лош може.
Особено пък в положението на авторката, когато синът ѝ вече е негативно настроен.
Авторке, намери първо път към детето си. Успокой го, намери начин да му покажеш, че защото мама и тати не се обичат повече, не значи че той трябва да избира, или че ще изгуби единият от двамата. След това си намери място само за вас с детето. Дължиш му го, дължиш му сигурност. Не да се метнеш веднага при другия и дреме ти за чувствата на детето.

# 261
  • София
  • Мнения: 12 006
Авторке, имаш ли възможност да отидеш при родители/роднини или да си наемеш квартира, в случай, че заживееш с новия мъж, ама нещо не се получат нещата? Детето уведомено ли е, че тови чичко ще ви подслони и ще живеете заедно и ако да - как реагира, какво мисли?

# 262
  • Мнения: 1 822
Авторке, аз бях в твоето положение преди години. Разликата е, че бившият ми мъж не беше алкохолик; просто страдаше от непоправима проклетия. Та, първо, не обявих на никого за новия човек. Второ, адвокатите ми издействаха правото да обитавам с детето апартамента на мъжа ми в продължение на 6 месеца. Той бе принуден да се изнесе при техните. Ти, като майка с присъдени родителски права, имаш право да останеш в това, което законът нарича "семейно жилище". Просто, може да му дължиш наем за това време.
Трето, още от мига на подаване на документите за развод, започнах да си търся собствено жилище. Намерих, капарирах (имах заделени пари, защото отдавна не си се представях с бившия ми мъж), разведох се, изтеглих ипотечен кредит. Всичко това бе свършено до напускането на семейното жилище. Другият мъж помагаше много. Синът ми се виждаше с него, без да знае за връзката ни. Виждаше се неограничено и с баща си.
Нанесохме се всички в моето жилище, което бе ремонтирано изключително от другия човек. После забременях, оженихме се.
Не мога да кажа, че всичко върви по мед и масло. Караме се и т.н., като във всяко семейство. Големият ми син, сега на 13, тогава - на 10, не е травмиран, не е озлобен и много обича сестричката си. Грижи се за нея всеотдайно. Позволила съм му да се вижда с баща си, когато решат. Не спазваме решението на съда. Това не пречи на бившия ми мъж да бълва змии и гущери по мой адрес пред сина си, но детето е достатъчно умно и дипломатично да разбира на какво се дължат изблиците.
Това е моята история. Може и да прибързах с новия брак и детето (понеже съм над 40, нямаше за кога да чакам). Но не съжалявам, защото сега имам собствено жилище и две прекрасни деца + мъж, който въпреки, че не е идеален, ме обича и се старае много. Разбира се и със сина ми, станаха приятели.
Дори и да излезеш на квартира, то ще е за малко и докато се успокоят нещата. После ще се съберете с новия човек. Но мисли в посока собствено жилище. Банката харесва кандидати на трудов договор. Имаш шансове. Детето - рано или късно ще свикне с новия си живот. Дай му време, обяснявай му, прави разни жестове, обръщай му внимание. Никой не може да ти отнеме статута на майка и то - добра, доколкото съм прочела. Другото са временни неудобства и изпитания. Желая ти успех от все сърце! След срещата с адвоката, ще си по-спокойна Simple Smile

# 263
  • Сф
  • Мнения: 11 846
Нищо не дължи на никой авторката,еле да се обяснява във форума.Това може доста да я заблуди.Има всякакви случаи и адвокатите са точно за това.Те ще и кажат кое след кое и как да действа,ще преценят капацитета и.
Детето е малко,не трябва да се забърква,ако ще действаш,действай.Но не разчитай много,много на това с алкохола,на агенция ЗД и без да ти каже точно какво и как да направиш адвоката ти.На твое място бих имала и план Б, касаещ само мен и детето.Другото ще се нареди впоследствие.Това,ако си сигурна че искаш да се махнеш от сегашния,дори и да го нямаше новия!

# 264
  • Мнения: 17 250
Авторке, аз бях в твоето положение преди години. Разликата е, че бившият ми мъж не беше алкохолик; просто страдаше от непоправима проклетия. Та, първо, не обявих на никого за новия човек. Второ, адвокатите ми издействаха правото да обитавам с детето апартамента на мъжа ми в продължение на 6 месеца. Той бе принуден да се изнесе при техните. Ти, като майка с присъдени родителски права, имаш право да останеш в това, което законът нарича "семейно жилище". Просто, може да му дължиш наем за това време.
Трето, още от мига на подаване на документите за развод, започнах да си търся собствено жилище. Намерих, капарирах (имах заделени пари, защото отдавна не си се представях с бившия ми мъж), разведох се, изтеглих ипотечен кредит. Всичко това бе свършено до напускането на семейното жилище.
Скрит текст:
Другият мъж помагаше много. Синът ми се виждаше с него, без да знае за връзката ни. Виждаше се неограничено и с баща си.
Нанесохме се всички в моето жилище, което бе ремонтирано изключително от другия човек. После забременях, оженихме се.
Не мога да кажа, че всичко върви по мед и масло. Караме се и т.н., като във всяко семейство. Големият ми син, сега на 13, тогава - на 10, не е травмиран, не е озлобен и много обича сестричката си. Грижи се за нея всеотдайно. Позволила съм му да се вижда с баща си, когато решат. Не спазваме решението на съда. Това не пречи на бившия ми мъж да бълва змии и гущери по мой адрес пред сина си, но детето е достатъчно умно и дипломатично да разбира на какво се дължат изблиците.
Това е моята история. Може и да прибързах с новия брак и детето (понеже съм над 40, нямаше за кога да чакам). Но не съжалявам, защото сега имам собствено жилище и две прекрасни деца + мъж, който въпреки, че не е идеален, ме обича и се старае много. Разбира се и със сина ми, станаха приятели.
Дори и да излезеш на квартира, то ще е за малко и докато се успокоят нещата. После ще се съберете с новия човек. Но мисли в посока собствено жилище. Банката харесва кандидати на трудов договор. Имаш шансове. Детето - рано или късно ще свикне с новия си живот. Дай му време, обяснявай му, прави разни жестове, обръщай му внимание. Никой не може да ти отнеме статута на майка и то - добра, доколкото съм прочела. Другото са временни неудобства и изпитания. Желая ти успех от все сърце! След срещата с адвоката, ще си по-спокойна Simple Smile
Имала си брак. При авторката тази хипотеза е неприложима.
Колкото до адвокатите - дано се намери такъв, който да ти обещае, че при създалата се ситуация, ще се преместиш, и ще ти присъдят правата и всичко ще е наред. Аз не бих обещала такова нещо.
Защото : На хартия може и да стане, но как ще се справиш с привързаността на детето към баща му, с обичта му към него, с липсата му. Че и да преодолееш упрека му, че си станала причина да се разделят мама и тати, и то, заради чичкото.
Много трудна ситуация.
Аз бих работила по два сценария - оставаш вкъщи и събираш пари , завеждаш си делото са правата, издръжката и режима на контакти, докато си с бащата. Каквото и да говори той за извънпартньорската връзка- това не е развод.
Привременни мерки. Оставаш още там. Събираш пари.Квартира, евентуално. Ще има яка битка с бащата. Не зная ще издържиш ли. Междувременно не спестяваш на детето истината, че не можеш да разчиташ на баща му, нека то само види какъв е неудачник и колко ти "покриваш" недъзите му. Не му спестявай истината, без пряко настройване, де. После- както прецениш. Тегав, ужасен вариант, но той е, за да се успокои детето и да се подготви , че ти си най-важният човек за него и то за теб- също.
Другият вариант е да се преместиш при новия без детето и да го каниш на гости- да свиква то постепенно с обстановката , с новите, по-добри отношения и хармония. За да не е насила, защото то ще изпитва конфликт на лоялност и ще защитава баща си с нокти  и зъби / статуквото, което си разрушила/. В този вариант може и да загубиш детето си. Не пиша за правата, а емоционално, което ще е необратимо.

Най- страшно е детето да бъде изведено сега при новия мъж. Според мен ще е враждебно, ще отиде да види баща си, ще остане там, нямате регламент, насила или доброволно, баща му ще го убеди, че е по-добре при него, а ти си предателят.
А и при новия ще трябва да си разпределиш вниманието между двамата, да се адаптираш в нова обстановка, мъжът ще иска своето, детето -също.
Каквото станало, станало. Много голяма, огромна грешка, че си казала на бащата за новия мъж.
Но е непоправимо.

# 265
  • Мнения: 4 768
Най-важното е детето да не бъде оставено само при баща си, защото това ще затвърди тезата, че мама си е отишла при друг мъж и не ги иска повече.

# 266
  • Мнения: 17 250
Най-важното е детето да не бъде оставено само при баща си, защото това ще затвърди тезата, че мама си е отишла при друг мъж и не ги иска повече.
Аз не виждам как практически ще го убеди на този етап, че ще ходят при чичкото да живеят.
Детето има изградена емоционална връзка с бащата.
Бащата няма да си предаде сина без бой, защото мама иска да е щастлива.
Ако изчистим казуса от емоции, фактите са, че мама е намерила друг мъж и иска да разруши света на детето и да го лиши от стабилност и сигурност, от дом и опора.
Това е укоримо от гледна точка на закона поведение. Ако го изведе сега директно, при новия мъж.
Ще има страшни сътресения за детето, намеса на служби, доклади, борба за родителски права.
Всеки съд ще защити детето . Не съм убедена, ще ще толерира подобно преместване, ако бащата се съпротивлява. А е съвсем логично той да заведе насрещен иск за правата.
Детето има приятели в квартала, дом, училище, всичко.
Ей така не става в съда, както преди.
Казвам го съвсем отговорно, като влизам и в положение на авторката.
Против съм да я насърчавате да го мести, пък каквото стане.
Може и детето си да загуби, и партньора си, който още не е робван за съжител.
Това, че е педагог, нищо не значи.

# 267
  • Мнения: 1 822
Tays, съгласна съм с теб, но ти мислиш ли, че този неудачник без работа и в любовни отношения с чашката, ще си направи труда да наема адвокати, да сигнализира по институции и да пръска пари насам и натам? Ако не се налага да става от дивана, да, може. И понеже е неподготвен и афектиран, бълва клишето, което милиони жени по света са чували: "Аз на теб ще ти взема детето!"

# 268
  • Мнения: 17 250
Tays, съгласна съм с теб, но ти мислиш ли, че този неудачник без работа и в любовни отношения с чашката, ще си направи труда да наема адвокати, да сигнализира по институции и да пръска пари насам и натам? Ако не се налага да става от дивана, да, може. И понеже е неподготвен и афектиран, бълва клишето, което милиони жени по света са чували: "Аз на теб ще ти взема детето!"
Допускам го.
В този казус, наистина го допускам. Дори не е нужно да пръска пари, а да държи детето, да го настройва, да пише сигнали до институциите, да го плаши дори. Този мъж е наранен жестоко. В тази ситуация не ми изглежда да е клише неговата реакция. Той я пуска да си отива, но без детето. Допускам и че би могъл да се организира, да употребява силови методи, но детето е момче. Има и солидарност, има и привъзраност. Много пъти децата и от страх остават с по-лошия родител. Много неизвестни има тук и щом този е тръгнал да афишира нейната изневяра, няма да спре само дотук.
Така ми звучи, може и да греша. И дано. Споделям личните си усещания само.
А и на този етап - пие, мързелува, но нали знаете за приноса. Има дом, подпомагал е майката , като се е грижил по-голяма част от времето с лично присъствие. Може и жертва да се изкара. Докато тя е правила кариера, е отсъствала много, а той е покривал липсата и. За бира и чашка вкъщи, без да става агресивен, без да е побойник и без да се е въргалял в локвите, не виждам как пиенето му ще се отрази на делото. Като най-същественото, де. Не че не  еважно това, което пишеш. Но за присъждане на права всичко е важно.

# 269
  • София
  • Мнения: 62 595
Бащата има много силен емоционален мотив, за да направи всичко, което му дойде на ума, за да попречи детето да живее някъде другаде, освен при него. Не го отписвайте толкова лесно, че като по думите на авторката е алкохолик и няма постоянна работа, си приказва празни приказки.  Има двойна причина да се размърда - вземат му детето и жена му го напуска заради друг мъж. А в момента само авторката го описва като алкохолик, безработен и пройдоха. Може истината да се окаже съвсем друга.

Общи условия

Активация на акаунт