Няма ли как просто да се споразумеете без да правите циркове в съда и т.н.?
- Публикувана: 2 ян. 2021, 02:08 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2021, 22:39 ч.
Раздяла заради друг мъж
Не смятах да пиша за това в темата, но “децата са адаптивни” леко ме предизвика. В последните 13 месеца две деца (момчета) от колежа на сина ми се самоубиха. Едното буквално преди три дни, на 31.12 преди обяд. И двете ненавършили 19г., и двете от разбити семейства, с разводи и различни партньори и на двамата родители в последствие. НЕ казвам, ме само това е причината, не знам много подробности. Всеки обаче е грамотен и може да прочете статистики за ментални проблеми и прочие. Да не продължавам. Действията на родителите са повече от важни в този момента. Дано да емоционално зрели да не превръщат живота на детето в ад.
Не, не сме всички наясно Andariel. Повечето и не го твърдим.
А това е изневяра, колкото "чувството за собственост и даденост" по отношение на някого е "любов".
Когато в една къща се живее зле, е зле за всички. Как точно може някой да е непълценен човек, неудоволетворен и подтиснал с години емоциите си човек, обаче да е добър родител. Просто много хора не си го признават. Така им е по-лесно - главата в пясъка.
И да, децата са адаптивни и инстинктивно търсят спокойствието и сигурността. У нас е имало една единствена драма на тема "искам тате", буквално в ден 2 от раздялат ни, защото не дадох да се гледа повече телевизия. Трая 3мин. Въпросът как е по-добре не е повдиган никога повече.
Не отричам съществуването на безотговорен народ, творящ тъпотии. Авторката очевидно не е такава.
А това е изневяра, колкото "чувството за собственост и даденост" по отношение на някого е "любов".
Когато в една къща се живее зле, е зле за всички. Как точно може някой да е непълценен човек, неудоволетворен и подтиснал с години емоциите си човек, обаче да е добър родител. Просто много хора не си го признават. Така им е по-лесно - главата в пясъка.
И да, децата са адаптивни и инстинктивно търсят спокойствието и сигурността. У нас е имало една единствена драма на тема "искам тате", буквално в ден 2 от раздялат ни, защото не дадох да се гледа повече телевизия. Трая 3мин. Въпросът как е по-добре не е повдиган никога повече.
Не отричам съществуването на безотговорен народ, творящ тъпотии. Авторката очевидно не е такава.
Средата му аз ще трябва да запазя, което е още една задача върху, която мисля. Това при всяко едно положение - в дом с друг мъж, квартира, или лошия(за мен) вариант да остане при баща си.
Ти сериозно ли размишляваш върху вариант да оставиш детето си?
С децата трябва да се говори много, да им се обясни и всичко ще е наред. Да, предпочитат спокойствието, стабилността и сигурността. Това е нормално и всички сътресения са преодолими. Не трябва да ги оставяш да се затварят в себе си, а да се говори и да им се обръща много внимание.
Средата му аз ще трябва да запазя, което е още една задача върху, която мисля. Това при всяко едно положение - в дом с друг мъж, квартира, или лошия(за мен) вариант да остане при баща си.
Ти сериозно ли размишляваш върху вариант да оставиш детето си?
Когато в една къща се живее зле, тогава този, който смята, че е зле, да подаде заявление за развод, а ако нямат брак, да си събере багажа и да си ходи. А не да държи двата клона, защото и двата са му изгодни.
За адаптивността на децата не ми разправяй, особено като някой каже "ама, детето не търси баща си вече". А как да го търси като не смее? Държи го в себе си, защото инстинките му подсказват, че трябва да оцелее. Но си го преживява вътрешно, а нещата избиват след време. Казва му се родителско отчуждение и почти винаги единият родител къде съзнателно, къде несъзнателно, стимулира отчуждаването на детето от другия родител. Естествено, че му е изгодно детето да не пита повече, да не търси! Когато единият родител не иска другия родител в живота си, той не го иска изцяло и завинаги, затова е много доволен, когато детето не търси или се държи хладно с другия родител. Така има идеално оправдание, чиста съвест как всичко е ок, децата са адаптивни. Да, адаптивни са по съвсем прозаични причини - трябва да оцелеят, а не защото не им липсва другия родител.
За адаптивността на децата не ми разправяй, особено като някой каже "ама, детето не търси баща си вече". А как да го търси като не смее? Държи го в себе си, защото инстинките му подсказват, че трябва да оцелее. Но си го преживява вътрешно, а нещата избиват след време. Казва му се родителско отчуждение и почти винаги единият родител къде съзнателно, къде несъзнателно, стимулира отчуждаването на детето от другия родител. Естествено, че му е изгодно детето да не пита повече, да не търси! Когато единият родител не иска другия родител в живота си, той не го иска изцяло и завинаги, затова е много доволен, когато детето не търси или се държи хладно с другия родител. Така има идеално оправдание, чиста съвест как всичко е ок, децата са адаптивни. Да, адаптивни са по съвсем прозаични причини - трябва да оцелеят, а не защото не им липсва другия родител.
Не смятах да пиша за това в темата, но “децата са адаптивни” леко ме предизвика. В последните 13 месеца две деца (момчета) от колежа на сина ми се самоубиха. Едното буквално преди три дни, на 31.12 преди обяд. И двете ненавършили 19г., и двете от разбити семейства, с разводи и различни партньори и на двамата родители в последствие. НЕ казвам, ме само това е причината, не знам много подробности. Всеки обаче е грамотен и може да прочете статистики за ментални проблеми и прочие. Да не продължавам. Действията на родителите са повече от важни в този момента. Дано да емоционално зрели да не превръщат живота на детето в ад.
Ужасна работа, но тук не говорим за деца - 18 години не са 8. Човек на 18 има собствените си обяснения за света. Дете на 8 приема тези на родителите си.
Аз лично съм се терзала много как да изградя на децата си пълноценен свят в тази ситуация. Приела съм, че докато не пораснат са ми основният приоритет и вероятно трудно ще имам връзка и друг партньор. За тях е важно да знаят, че има някой за който няма по важно нещо и никога няма да ги остави и пренебрегне.
Проблема е, че ако едният родител реши да очерня другия, реално нищо не може да го спре. Разберете, няма спиране на това нещо. Хора, които правят това, са силно мотивирани да скапят живота на предишния си партньор и психиката на децата им е последна грижа. Единственото противодействие е човек да остане спокоен, доколкото е възможно, да прави всичко по въпроса да не си загуби тотално връзката с детето и това всеки ден. Ден след ден след ден.
Е да, но едно е очернящият родител да е неделен татко, а детето да усеща всекидневните грижи и постоянен контакт с майка си, съвсем друго да си хване майка му парцалите и да го остави на баща му. Че тя практически го напуска, това е съвсем малко дете.
Изобщо не разбирам как може да се обмисля и за минута вариант майката да си остави детето.
Изобщо не разбирам как може да се обмисля и за минута вариант майката да си остави детето.
Майчините грижи децата ги приемат по дефолт за задължителни и не са им супер ценни, когато си ги имат. Само след 2-3 години, когато момчето е в пубертета, дори майката и новия мъж да се стараят яко, то може да се тръшне и да иде при баща си. Добре е авторката да знае това и да не мисли, че е края на света, ако й се случи.
На никой ли не му прави впечатление, че мъжът директно и преднамерено е говорил с малко дете и му е казал, че майка му ги напуска. А и сигурно, че вече не ги обича и кой знае какво още е наговорил или ще наговори в бъдеще. Това е токсичен човек. За мен той се интересува само от себе си и не иска да губи човека, който издържа домакинството и се грижи за битовизмите. Хич не го е грижа, че ще нарани собственото си дете. Това е ужасна среда за дете. А и не се знае до къде ще стигне пиенето на мъжът след време. Така че хич не разбирам укорите към жената. В правото си е да се махне от там и заради нея и заради детето.