А това е изневяра, колкото "чувството за собственост и даденост" по отношение на някого е "любов".
Когато в една къща се живее зле, е зле за всички. Как точно може някой да е непълценен човек, неудоволетворен и подтиснал с години емоциите си човек, обаче да е добър родител. Просто много хора не си го признават. Така им е по-лесно - главата в пясъка.
И да, децата са адаптивни и инстинктивно търсят спокойствието и сигурността. У нас е имало една единствена драма на тема "искам тате", буквално в ден 2 от раздялат ни, защото не дадох да се гледа повече телевизия. Трая 3мин. Въпросът как е по-добре не е повдиган никога повече.
Не отричам съществуването на безотговорен народ, творящ тъпотии. Авторката очевидно не е такава.
Разбира се, че е изневяра, щом си лягаш с друг, докато си омъжена.
Само че, изневерите се случват и са под път и над път, та като се затръшкат някои моралисти, ми идва малко пресилено.
Тук, обаче, е нещо друго-има дете и неговите чувства и терзания не може да се подминат с лековатото "децата са адаптивни"!
Не, не са, а се примиряват и свиват в черупките си, защото нямат изход.
Много грозна е липсата на смелост поне да си признаеш, че заради собствения си кеф, правиш детето си нещастно и му разрешаваш основата.
Защото, може за теб баща му вече да е врага, когото не понасяш, но за детето, той е половината от света му, както ти си другата половина.