Да, това най го обичам - светът не се върти олоко детето, има и други деца на разведени родители. В кратък превод означава - светът се върти около мен и ще стане това, което аз искам да стане, а детето ще трябва да го преглътне. Желанията на възрастния са с предимство, защото той взема решенията, той държи ресурсите и държи ножа и хляба. Не става въпрос дори за конкретния случай. Мъжът и и идеален да беше, щом тя се е залюбила с друг, все същото щеше да иска.
- Публикувана: 2 ян. 2021, 02:08 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2021, 22:39 ч.
Раздяла заради друг мъж
Няма никакво значение съпругът алкохолик ли е. Важното е, че авторката не го обича, не иска да живее с него и има други планове за живота си. Точка. Решението вземат родителите. Детето свиква със ситуацията. Светът не се върти около детето, няма и да е единственото дете на разведени родители.
Кога пък майчиният свят се е въртял около децата ?!? Ами, бъркаш са. Първо и винаги моя г@з. Пък ако съм влюбчива голяма бяла птица, бая татковци ще види мойто дете. Ша свикне де ше иде
И около кой друг се очаква да се върти моят собствен свят, ако не около мен?
Ако аз съм нещастната, детето ми ще е много щастливо....дали? Някой неграмотен ще учи друг да пише, така ли?
И изобщо човек ако си обърка живота, не може повече никога да го оправи, до края му ще сърба попара и ще търпи..... и всички други ще са по-важни от него самия.
Ми някои сме изтеглили късата клечка в изобра на баща за децата си и се налагат трудни решения. Минава се през период на адаптация и животът продължава. Децата не са толкова крехки първо, и второ с времето добиват собствена преценка. От примера, който ти е даден, можеш да се научиш как се прави или как не се прави. Изборът си е твой.
И друго... семейните отношения трудно се крият от децата. Може крясъци и да не чуват, но усещат в каква емоционална среда се живее и ако родителите са напрегнати.
Не смятам, че децата трябва от всичко да се предпазват. Има една много добра приказка: Камъните, които махаме от пътя им, после падат на главата им.
С децата трябва да се говори на разбираем за тях език и да се казва истината. А майката е редно да вземе най-правилно решение за себе си, защото ако тя е добре и детето ще е добре.
Ако аз съм нещастната, детето ми ще е много щастливо....дали? Някой неграмотен ще учи друг да пише, така ли?
И изобщо човек ако си обърка живота, не може повече никога да го оправи, до края му ще сърба попара и ще търпи..... и всички други ще са по-важни от него самия.
Ми някои сме изтеглили късата клечка в изобра на баща за децата си и се налагат трудни решения. Минава се през период на адаптация и животът продължава. Децата не са толкова крехки първо, и второ с времето добиват собствена преценка. От примера, който ти е даден, можеш да се научиш как се прави или как не се прави. Изборът си е твой.
И друго... семейните отношения трудно се крият от децата. Може крясъци и да не чуват, но усещат в каква емоционална среда се живее и ако родителите са напрегнати.
Не смятам, че децата трябва от всичко да се предпазват. Има една много добра приказка: Камъните, които махаме от пътя им, после падат на главата им.
С децата трябва да се говори на разбираем за тях език и да се казва истината. А майката е редно да вземе най-правилно решение за себе си, защото ако тя е добре и детето ще е добре.
Има огромна разлика да се приоритират желанията на детето и нуждите на детето. Детето иска сладолед, видео игри, стоене до късно и ако може да не ходи на училище. Детето има нужда от спокойствие, от стабилност, от грижа и внимание, от добър пример и любящо семейство.
Няма никакво значение съпругът алкохолик ли е. Важното е, че авторката не го обича, не иска да живее с него и има други планове за живота си. Точка. Решението вземат родителите. Детето свиква със ситуацията. Светът не се върти около детето, няма и да е единственото дете на разведени родители.
Детето може да свиква, но не е парцалена кукла, която да се влачи по чуждите къщи!
Майката и бащата решават дали ще се разделят и при кого ще остане детето.
После- с кого да си продължат живота.
И да, светът не се върти около детето, но и не се върти около сърбежа на родителя.
Колкото и да им е мъчно на някои, решили че са центъра на вселената, щом са създали деца, няма как да се изживяват като Ромео или Жулиета.
ПП. Това оправдание- "ако майката е зле и детето ще е зле, а ако майката е добре и детето ще е добре", е толкова егоистично и манипулативно, че дори не си заслужава оборването.
Всяко дете, които е било жертва на тази мантра, знае за какво иде реч.
Ех, лицемерие човешко! "Саможертващите" се майки просто да си признаят, че не им стига смелост и вероятно капацитет, за да променят живота си. Мрън- мрън, и пак същото.
Е, то всъщност, ако майката е педагог, не е ли нормално тя да помага на детето си с домашните, а не бащата с ресторантската дейност?
На нежертвоготовните май им е още по-малко капацитетът. Ако нямат насреща друг мъж със жилище, хич не се и захващат с напускане на стария мъж, че щесе наложи и личен комфорт да жерват, не само някакви имагинерни детски чувства.
Ех, лицемерие човешко! "Саможертващите" се майки просто да си признаят, че не им стига смелост и вероятно капацитет, за да променят живота си. Мрън- мрън, и пак същото.
На нежертвоготовните май им е още по-малко капацитетът. Ако нямат насреща друг мъж със жилище, хич не се и захващат с напускане на стария мъж, че щесе наложи и личен комфорт да жерват, не само някакви имагинерни детски чувства.
Ех, лицемерие човешко! "Саможертващите" се майки просто да си признаят, че не им стига смелост и вероятно капацитет, за да променят живота си. Мрън- мрън, и пак същото.
Вярно, лицемерие човешко!
Не говорим за майки, които не им е стигнала смелост да се разделят с мъжете си, а за такива, които не пускат клона, докато не са се хванали за другия, без да им пука как детето ще приеме любовника, при когото ще го натресат.
Разликата е Балкан, ама като не иска някой да я забележи, извърта всякак.
Ех, лицемерие човешко! "Саможертващите" се майки просто да си признаят, че не им стига смелост и вероятно капацитет, за да променят живота си. Мрън- мрън, и пак същото.
Най-вероятно са супер грозни и няма и един чичо Манчо, който да ги покани в къщата си.
Хич не подценявайте бащата, в ресторантьорския бранш масово се пие, на много места се пие и по време на работа, но това не значи че масово там са алкохолици. А и алкохолик, алкохолик, но авторката живее сто години с него заради жилище, а не той с нея. Те си знаят кой крив, кой прав, но реши ли той да се бори за детето, не бих се изненадала да спечели. Та... Адвокат, добър адвокат, преди да предприема местене при новия мъж е моят съвет.
Може и да не е много достойно да пусне стария клон, чак като е хванала нов, но понякога е въпрос и на смелост, и на възможност, на нужда да усетиш, че няма да паднеш на земята, а има евентуално на какво да се задържиш. А да се държиш за стария, изгнил и червясал клон, само за да не излезеш някаква си, е супер глупаво. Не е никаква саможертва да оставиш детето си в нездравословна семейна среда, а си е направо жертва, и то на същото това дете. Сега й е паднало, сега е събрала смелост... щеше да е по-добре по-рано, ама пак по-добре от никога.
Сега й е паднало, но на каква цена?
Тя- щастлива, детето смачкано и съсипано.
То не е на 2 години, че да не разбира какво става.
На 8 не можеш да му разбиеш света и да го помъкнеш в къщата на любовника, защото ти бил предложил подслон.
Всъщност, както виждам от списващите тук, можеш, защото е важно света да се върти около сърбежа на мама, а детето било адаптивно, та от какъв зор да го приобщаваш, да мислиш за психиката му и чувствата му?
Ще му мине като на куче.
ПП. Сори, ама заплатите на учителите вече не са жълти стотинки, а авторката не живее в София, та да не може да си намери квартира на поносима цена.
И родители има там, ама и те не я устройват, ти да видиш.
От друга страна- много бързо, отрицателно настроеното дете, ще съсипе връзката на мама и чичкото и така ще им го върне, но кой да мисли за такива "подробности"?
Тя- щастлива, детето смачкано и съсипано.
То не е на 2 години, че да не разбира какво става.
На 8 не можеш да му разбиеш света и да го помъкнеш в къщата на любовника, защото ти бил предложил подслон.
Всъщност, както виждам от списващите тук, можеш, защото е важно света да се върти около сърбежа на мама, а детето било адаптивно, та от какъв зор да го приобщаваш, да мислиш за психиката му и чувствата му?
Ще му мине като на куче.
ПП. Сори, ама заплатите на учителите вече не са жълти стотинки, а авторката не живее в София, та да не може да си намери квартира на поносима цена.
И родители има там, ама и те не я устройват, ти да видиш.
От друга страна- много бързо, отрицателно настроеното дете, ще съсипе връзката на мама и чичкото и така ще им го върне, но кой да мисли за такива "подробности"?