Раздяла заради друг мъж

А, не, не, без това "сигурна съм, че съм излизала по-рядко от всяка една от вас". Извинявай, ама става въпрос за излизане за любовна връзка, а не за нещо спешно. разбирам, че за теб любовната връзка е била много спешна и суперважна, но някак хвърля сянка. Не гледането на детето на биричка с бащата и неговите приятели е нещо положително. Но това да се опитваш да си измиваш ръцете как другите сигурно били излизали повече от теб, съвсем не върви. Другите дали са излизали няма никакво значение, няма да направи нещата по-различни в твоя живот.

Не си измивам ръцете, но явно коментарите ми трябва да са внимателни, за да засегнат някой, тези към мен не.
Не за спешно, по никакъв повод не съм излизала. Рядко с приятели, също и за любовни срещи. Когато съм излизала без детето ми звънят ту единия, ти другия, за да ме питат нещо "важно" и загубих желание да си побъбря и с приятелка даже. Както казах срещите ни са били стиковани без да отнемат време от семейството. И от двете страни. Имала съм тази възможност в предишната работа имах големи интервали на обяд. В сегашната свършвам рано и имам едни 3 часа, докато взема детето. Специално, за да се....., не съм излизала, трескаво търсейки някой да ми гледа детето и готова на всичко, за да си взема дозата любов. Не се оправдавам, само обяснявам, щото е обидно.
Щастието не трябва да бъде задължително свързано с компромиси с някой. Това, че някой е минал пътя така и е изпатил сам, пък после чак е срещнал друг човек, не значи, че всички трябва да реват сами, щото нямат рамо. Тука рамото го има, съжалявам за случаите, в които някой не е имал на кой да се опре.

Мен няма какво да ме засягат коментарите ти, а не е редно да се опитваш да омаловажаваш постъпките си като се оправдаваш как другите сигурно били не знам какво. А ако другите не са? Тогава? Нали си учител, не ти ли напомня всичко това на моментите, в които хващаш Иванчо, че преписва, а той ти казва "ама, госпожо, те и другите преписват"? И ти като учител прекрасно знаеш защо Иванчо го казва това, и изобщо не те интересува дали другите преписват или не, той може всичко да каже. Иначе какво правиш си е твоя работа. последният ти параграф е пак от този тип - пак ставаш Иванчо, който се опитва да се оправдае с другите. Няма нужда да обясняваш надълго и нашироко, просто не слизай на нивото на Иванчо.

Хаха, разсмяха ме някои коментари. Авторката няма нужда ни най- малко да се оправдава, живее живота си както смята за правилно. Сега, ако някои дами не могат да си намерят мъж и злобеят, си е техен проблем.

Прочетох обясненията за срещите и излизанията и някак си ми е трудно да съм оптимист. Подобна романтика ми напомня за един стар виц за разликата между туриста и емигранта. Както и да е! Дано авторката успее да си нареди живота. И на детето също.

Е, тя ако знаеше кое е правилно, нямаше да пита дали има други, като нея, че и тя да рискувала да иде при него.
Аз така отказах приятелка да се развежда, разказвайки ѝ как се стича животът ми след развода (оказало се, че прекалено много съм рискувала )

Еха, темата стигна до етапа как злобни лелки завиждат на млади хубавици. Темата вече заживява свой живот.

Точно! Бърка туризма с емиграцията.

Нещо не се доразбрахме. Аз не съм имала предвид, че някой повече от мен е излизал по повод срещи и други, а по принцип с приятели, приятелки, мол, без детето си и време за себе си. Но бързаш да се засягаш. Изобщо не се оправдавам, че щото някои други ги правят. Аз не съм ощетила никой за това време, ни дете, ни мъж.

Ок, обаче мъжът ви си очевидно си обича детето и няма да се откаже от него, алкохолик или не.
Междудругото, това което е казал на детето не е лъжа, вие наистина имате любовник и искате да отведете детето при него. Факт. Нормално е детето да страда. То обича и двама ви. Кое дете не би страдало на негово място? За мен най-голямта ви грешка е че всички знаят, включително детето, че имате любовник още от преди. Пък вие сега обяснявайте ако щете, че не сте спали с него....толкоз ли не можахте да го запазите в тайна, нали уж почти не сте се виждали ?

Ок, щом не сме се разбрали ще поясня - няма значение за какво става въпрос, а за това, че какво правят или не правят другите, дали си ощетила или не си ощетила, дали е за мъжа ти или е за изядения шоколад - това са твоите постъпки и те са съвсем отделно балонче, което няма никаква връзка с чуждите балончета. Всеки отговаря за себе си и за своите постъпки. Затова дадох примера с Иванчо, защото със сигурност ти е познато за какво става въпрос.

Точно така е! Но тук не виждам какво значение има дали си отишъл на среща, както тези с извънбрачните връзки по калъп, на вечеря и хотел, лъжейки че си на тийм билдинг два дена седмично по 2 часа или отиваш на обяд, разходка в парка и разговор, пък другото, когато може.
Двама човека могат да се опознаят във всякакви ситуации. Даже смятам, че в нашата съм го опознала по-добре. Защото не е било главното среща с крайна цел.

Искам да кажа, че аз не бях от негативно настроените - както казах, в повечето подобни ситуации по подразбиране съм на страната на жената. У вас ме отблъсна първо готовността да оставите детето при бащата - няма нормална майка, която да иска това. Освен ако не е изтрещяла поради някакви причини. Разбирам, че искате да сте щастлива и обичана и желана, и аз примерно съм искала така много време, но дете във възрастта на вашето не трябва да оставяте на никого. Освен това вече сте го оставили да придобие недобри навици, защото така ви е било по-лесно.

Второ, потресе ме как сте подминали това, че детето иска да остане при баща си, за да не е сам. Не знам по какво сте учител, ама няма как да не сте изкарали семестър-два психология. Позволявате изграждане на модел у детето, който е пагубен - то е невръстно, а иска да защитава, компаньонства или каквото там на бащата. Детето сега му е ред да е беззащитно и обгрижвано, а вие сте възрастните, които трябва да оправят тая каша помежду си по адекватен начин. Разбирате ли, че то вече се готви, когато стане възрастен, да заеме мястото на жертвата? Да нарежда чашите до настолната игра? Да изнудва емоционално. Разбирате ли, че да отиде в нов дом е много по-малко ужасно, отколкото да продължава да живее в такава среда?

Аз си гледам детето сама от 11 години, имало е сто хиляди пъти, в които от ужас, че го осакатявам поради липса на баща ми се е искало да си прережа вените. Въпреки че се старая, знам, че е можело по-добре. В един мъж съм се влюбила през това време и една от първите ми мисли беше "Той добър баща ли би бил", на моето дете, не на наши общи. И за момент не ми е хрумнало да се изнасям някъде си без детето, за 3 месеца или за не знам колко.

госпожа, може да сме злобни понякога, но в никакъв случай лелки!

❤👍

Не четете, а коментирате. Виждали сме се често. Не съм казала, че не съм спала с него. Това е абсурдно. И на детето аз не съм искала да казвам на този етап. Всички знаят означава най-близките ми приятели. Родителите ми, защото наранената страна им каза.