горките им неродени снахички! Но, както някой каза- Колелото се върти.
Аз, например платих сватбата на сина ми и за нас с баща му беше един много важен ден.
Сега всеки е с Ковид, или има познати с Ковид. Най-естественото е, да се отмени едно тържество или въобще за момента да не се състои. Подписване и след пооправяне на ситуацията се организира тържеството.
За себе си съм сигурна, че ако аз бях на мястото на снахата, никога не бих се съгласила или изисквала да правя сватба, без някой от родителите и то защото е с Ковид. Но явно за някои от вас по-важни са приятелите и колегите ви. Родителите са нищо! И после- "защо не съм в центъра на вниманието?!"- ами, не си и си се прецакала още в началото на семейния ви живот.
Много лесно обвиняваш един човек (снахата) за решения, взети от няколко човека.

Повечето знаеха още от теста, а някои и преди това, тъй като подушвах дори несъществуващи миризми. Но не сме карали никого да купува чорапи. В деня на теста мм купи първата книжка, към края на бременността купих количка, легълце и т.н. Не помня как сме наричали тогава детето.
И за купуване не съм чакала на никого, можехме да си купим с ММ каквото ни трябва, е, имаше подаръци и от бабите и дядовците, ама толкова съм обърнала внимание, че сега дори не ги помня какви бяха. Изобщо не обръщам голяма внимание на такива неща. Като им купи някой нещо и децата се радват - добре, като не им купи - пак добре, децата си имат майка и татко за тая работа. Т.е. не мисля, че си струва да си разваляш отношенията с близките по такива причини, а особено пък да мериш твоите какво купили, пък свекърите какво или колко пъти питали едните и колко другите......Има толкова други, къде по-сериозни неща, които са в състояние да ти развалят наистина отношенията с някого, без ти да се напъваш, та това за мен е бял кахър. Но нашите баби и дядовци определено си обичаха родените вече внуци, не мога да си изкривя душата.