Публикувана: 3 ян. 2021, 23:04 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2021, 18:16 ч.

Страхувам се да кажа на баща ми, че имам връзка

5 460
90
1

# 30 5 ян. 2021, 15:03 ч.

Мнения: 1 185

е нали са разведени ? да не би да се опитва да контролира майка ти от разстояние ? а и си на 20, приеми факта, че не си много голяма ама не си и дете, бъди отговорна за решенията си

Цитат на: krusteva95 в вт, 05 яну 2021, 15:00

Майка ми го харесва, но смята за необходимо и той да знае, за да не я обвини нея после за моите грешки.

# 31 5 ян. 2021, 19:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: krusteva95 в пн, 04 яну 2021, 07:51

С това, че съм имала много провалени връзки исках да кажа, че до сега сериозна връзка не съм имала. С никого не съм го запознавала, защото прекалено бързо всичко е приключвало, а когато съм имала желание винаги реакцията е била не желая, сега ти е време да учиш, а не да се занимаваш с глупости. Той самият на моите години се е оженил за майка ми и не бил искал да повтарям нейните грешки...Относно това, защо искам да го запозная, защото майка ми настоява.

Цитат на: elfinaa в вт, 05 яну 2021, 15:03

Цитат на: krusteva95 в вт, 05 яну 2021, 15:00

Майка ми го харесва, но смята за необходимо и той да знае, за да не я обвини нея после за моите грешки.

Спри да се обясняваш и на майка ти и на баща ти за гаджетата си и не бързай да заживяваш с принца, за да не се окажеш бързо боса, бременна и до печката. Малко внимание от един мъж нищо не означава.
А гаджелъци за по един месец не се броят за провалени връзки.

# 32 5 ян. 2021, 19:43 ч.

Мнения: 1 185

абсолютно на същото мнение съм с теб.

Цитат на: staliq в вт, 05 яну 2021, 19:27

Цитат на: krusteva95 в пн, 04 яну 2021, 07:51

Цитат на: elfinaa в вт, 05 яну 2021, 15:03

Цитат на: krusteva95 в вт, 05 яну 2021, 15:00

Майка ми го харесва, но смята за необходимо и той да знае, за да не я обвини нея после за моите грешки.

# 33 5 ян. 2021, 21:47 ч.

Мнения: 1 119

На 27 години не е момче. Мъж е. Ти си самостоятелна. Живей с когото си искаш. Много странни разбирания имате във вашето семейство.

# 34 5 ян. 2021, 22:10 ч.

Мнения: 2 109

Това да живеят заедно, не означава, че веднага ще забременее и едва ли не ще си провали живота. И аз заживях с мъжа си след 5-6 месеца връзка. Бях на 20, той на 26. Дете решихме да имаме след 10 години.
Но вече бях финансово независима от родителите си и изобщо не съм се обяснявала, а само ги уведомих.
В твоя случай е доста притеснителна ситуацията с баща ти. Според мен трябва да се дистанцираш от него, това не са нормални отношения баща-дъщеря.
Аз бих избягвала да се виждаме известно време, намирай си оправдания - работа, учене...

# 35 6 ян. 2021, 19:12 ч.

Мнения: 14 962

Странна ти е ситуацията. Май родителите ти те контролират изцяло. Не каза - с кого живееш? С майка си? След като майка ти казва да кажеш на баща ти, за да не я обвиннява той за твоите грешки... Ами тя не харесва идеята, мене ако питаш.

Не каза, имаш ли доходи? Каза, че учиш, но работиш ли? Кой те издържа?

Виж, ако имаш възможност да се самоиздържаш - тоест, покрай учението да работиш, направо се изнеси и от мама, и от тате при гаджето. Обаче си взимай мерки, не забременявай. Завърши си образованието - за това баща ти е прав.

Но да се овесиш на врата на някакъв Ромео, без да имаш доходи и да очакваш той да те издържа, докато учиш, е меко казано неразумно.

# 36 6 ян. 2021, 20:50 ч.

Мнения: 30

Да уча и работя на държавна позиция. Живея при майка ми, защото на нея и бяха дадени правата. Относно бременността да рано и затова съм взела всички необходими мерки. От 4 години пия хапчета, причината да ги запозна не е нежелана бременност, а здравословен проблем.

# 37 6 ян. 2021, 20:59 ч.

Мнения: 306

За 3 месеца колко сериозни да станат?! Авторке, поддържай си връзката, но си гледай университета и работата, че да не пишеш скоро че си бременна и зарязана.
[/quote]
Зависи от човека,за 3 месеца може да е сериозно.Аз и мм на втория или третия месец заживяхме заедно и така вече 13г сме неразделни и с голямо дете.Така ,че може рядко да се получават такива връзки ,но се случват все пак.

# 38 6 ян. 2021, 20:59 ч.

Мнения: 30

Като цяло семейството ми е с много странни разбирания. Постоянно се съобразявам със всичко, което ми казват. Докато бях ученичка никъде не ме пускаха да спя по вили на коледните тържества със съучениците ми .. та това нещо и до днес не се е особено променило. На море с приятели не ме пускат, в приятелки да спя също, та ако искам да спя в приятеля си водя войни с майка ми.. ще ми се някак си да разберът, че вече съм голям човек. Не твърдя, че съм прекалено голяма просто време е да поема сама в живота и да направя своите избори и грешки. Дори честно казано с поведението си ме отдалечават от себе си. Вече не споделям нищо с майка ми, защото постоянно ми крещи, а за баща ми да не говоря. Разведени са, на 20 съм и все още ме задължава да ходя при него. Имам чувството, че съм в една безизходица и няма изход от товя положение. Единствено се чувствам добре, когато съм извън дома си. Ужасно е да се прибирам от работа и да се почват скандали или някакви оплаквания. В дома на приятеля ми е коренно различно. Той също е отгледан само от майка, но там има хармония и спокойствие. От цялото натрупано наорежение от родители ми се разболях от много тежко хронично заболявяне. Предсрой ми дълго и трудно лечение .. писах в групата, не знам дали е уместно или не, защото ми трябваха съвети, насоки. Все пак тук присъстват по-възрастни хора от мен (родители) и имате повече опит от мен. Надявам се да намеря някакви сили и да се справя със всичко.

# 39 6 ян. 2021, 21:00 ч.

Мнения: 14 962

Отлично! Ако можеш да се самоиздържаш, помисли си дали да не станеш самостоятелна от контролиращите родители (с приятел или без), защото контролът в твоя, а май и в доста други случаи, върви ръка за ръка с психически и физически тормоз.

# 40 6 ян. 2021, 21:02 ч.

Мнения: 30

Uncommon много сте прави. Психическия тормоз в моя случай е много тежък, всеки ден. В продължение на 2 години ходех на психолог, но честно казано не намерих желаната промяна.

# 41 6 ян. 2021, 21:10 ч.

Мнения: 14 962

Виж, аз на 18 заминах да уча сама в чужбина. Нали си представяш, че никой не ми е казвал на 18 къде и с кого да спя или да не спя, какво да правя и кого да посещавам. Мъжът ми е излязъл от вкъщи на 18. Моите деца напуснаха дома на 18, и двамата един след друг ни оставиха и разпериха криле съвсем другаде.
Мога да кажа, че самостоятелността при нас имаше отлични резултати, и при нас, и при децата.

Не си престаряла, но не си и малко дете. Не виждам причина да се подчиняваш повече на натиск и контрол. Да поискаш съвет или помощ е едно, но да ти се налага всяко едно твое решение да бъде взето от родител - това е съвсем друго, особено щом си вече пълнолетна.

На 20 заслужаваш и можеш да изискваш уважение към твоята личност и към твоите решения.

П.П. Нали знаеш какво е матура? Зрялост. Ти си зрял човек. Не марионетка.

Последна редакция: ср, 06 яну 2021, 21:15 от Uncommon

# 42 6 ян. 2021, 21:40 ч.

Мнения: 55

Майка ти най-вероятно не иска да го играе лошото ченге и затова те пренасочва към баща ти.
В твоя случай, според мен, е най-добре да се изнесеш, ако имаш възможност, но сама. Така хем ще станеш по-независима, хем няма да натоварваш връзката си. Твърде отскоро сте заедно, дайте си повече време преди да си видите "мръсното бельо".
Или в краен случай, ако се изнесеш да живееш с приятеля ти, то да сте си само двамата. В никакъв случай у тях (с родителите му). Ще се натресеш от трън та на глог.
За вашите ти винаги ще си си дете. Ако ги слушаш и чакаш да те сметнат за възрастен човек, ще чакаш вечно.
Трябва да им докажеш, като се отделиш, изградиш самостоятелен живот и си взимаш самостоятелни решения.

# 43 6 ян. 2021, 21:59 ч.

Мнения: 2 019

Като начало се опитай да се оправиш с майка си. Като почне да крещи: Не ми викай! казано със спокоен твърд тон може и да подейства. Имаш ли самостоятелна стая? можеш ли да се отделиш в нея?
Изглежда майка ти е с разклатени нерви. По-скоро тя е за терапия. Можеш ли да я помолиш да те придружи при психолога? Уж зради теб.
Израстването включва и това - да осъзнаеш, че не тИ управляваш и си виновна за нечии чувства. И да умееш да си кажеш: Тя трябва да се научи да се владее. Аз не съм виновна.

Можеш да предизвикаш разговор с майка ти( но без тя да вика) и да я питаш и изслушаш нейните чувства. Не да се оправдаваш, не да обясняваш. Просто слушаш и накрая казваш: Да, мамо, разбрах те. Ще го обмисля.

# 44 6 ян. 2021, 22:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Свободата, Санчо, е на върха на копието!

Ако ти самата не се заявиш като пълнолетен човек, няма и да пораснеш. Ако го направиш, кое е най-лошото нещо, което може да се случи?

Препоръчани теми

Дядо си намери баба, какво да правя?

Майка мачка психически собствените си деца след развод

Как да кажем на някой, че искаме връзка?

проблеми в семейтвото заради бившия ми приятел

Причина:

Причина: