Абе, тая твойта мама ут снимкътъ, Букетчи, бърка обектите. Мойта мама си ме целеше и с точилката, и с пръчицата! 
А мечо ми беше любима играчка, не кукли, а точно едно кафяво мърляво меченце. Все си го гушках, гледам, че и по снимки съм с него. Ама не поВня бой да е ял вместо мен! 
Сига, дъ ни пумислити, че са мъ прибивали у къщи. Татко никога не ме е удрял, ама мама го заместваше, само нещо да не станеше на нейната и се оглеждаше за точилката или квот докопа пръчица из двора, мноу бойна мадама беше. То не че и аз бях от най-хрисимите, де, стигала ме е някой път, ама бягах, туй го умеех, посли и на лека атлетика бягани и висок скок ма записаха. Ама туй за да не чета, че не можеха да ме отделят от книгите и ходех с едни гурелясали зачервени очи. Ма, кат немаши тогаз жиисеми, ко да прая, сал инити книги.
А мечо ми беше любима играчка, не кукли, а точно едно кафяво мърляво меченце. Все си го гушках, гледам, че и по снимки съм с него. Ама не поВня бой да е ял вместо мен! Сига, дъ ни пумислити, че са мъ прибивали у къщи. Татко никога не ме е удрял, ама мама го заместваше, само нещо да не станеше на нейната и се оглеждаше за точилката или квот докопа пръчица из двора, мноу бойна мадама беше. То не че и аз бях от най-хрисимите, де, стигала ме е някой път, ама бягах, туй го умеех, посли и на лека атлетика бягани и висок скок ма записаха. Ама туй за да не чета, че не можеха да ме отделят от книгите и ходех с едни гурелясали зачервени очи. Ма, кат немаши тогаз жиисеми, ко да прая, сал инити книги.
