Може да сме приятели
Скрит текст:
******************************************************Еда: Този етаж ли намери да се качиш?
Серкан: Какво правиш тук?
Еда:Минутка
Серкан:Внимавай, внимавай.
Еда: Бригадирът каза че от часове стоиш тук.Май си се влюбил в строежа, който правиш.
Серкан: Да.Тук се чувствам добре.
Еда: И аз си имах места, където се чувствах добре.Преди
Серкан: Да. Ти – между цветята, аз – при бетона. Всъщност от началото си е било ясно колко сме различни. Погледни хората – всеки преследва щастието си.Когато тази сграда е готова, в нея ще започнат да живеят хора, които преследват щастието си. За да са щастливи хората, аз чертая нещо, строя нещо, но по никога аз не мога да бъда щастлив. Странно
Еда: Серкан, остави толкова документи на бюрото ми за да търсиш пътя към щастието си ли?
Серкан: Имам по-добър въпрос.Защо г-жа Семиха ме подкрепи днес?Ти ли поиска?
Еда: не знам. Аз какво общо мога да имам.
Серкан: Хм. А за миг си помислих, че още съм важен за теб.Но съм се излъгал.И то много
Еда: Така ли ще сме?
Серкан: Как ще бъдем?
Еда: Ти , аз..Така ли ще се държим един с друг?
Серкан: Как искаш да се държа? Ако не си спомняш, ти ме напусна.Но въпреки всичко, не искам да сме в лоши отношения.Става ли? Затова според мен може да си останем приятели.
Еда: Приятели?
Серкан: Аха.Какво – не можеш ли да бъдеш приятелка с мен?
Еда : Разбира се че мога.Защо да не мога?
Серкан: Добре. Тогава значи вече сме приятели
Еда: Двама приятели които работят на едно място.
Серкан: Вече между нас няма нищо.Забравихме миналото.Всеки ще си живее живота.Но ако си мислиш че за теб това ще бъде трудно…
Еда: Да е трудно ли?Защо да ми е трудно? И то когато за теб е толкова лесно?Когато си толкова решен?
Серкан: Добре
Еда: Добре .Аз си тръгвам.
Серкан: И аз идвам. Каската ти отива.
Еда: Питала ли съм те, приятелю?Питала ли съм те?Слез с асансьора, аз ще слезна по стълбите.
Серкан: Какво правиш тук?
Еда:Минутка
Серкан:Внимавай, внимавай.
Еда: Бригадирът каза че от часове стоиш тук.Май си се влюбил в строежа, който правиш.
Серкан: Да.Тук се чувствам добре.
Еда: И аз си имах места, където се чувствах добре.Преди
Серкан: Да. Ти – между цветята, аз – при бетона. Всъщност от началото си е било ясно колко сме различни. Погледни хората – всеки преследва щастието си.Когато тази сграда е готова, в нея ще започнат да живеят хора, които преследват щастието си. За да са щастливи хората, аз чертая нещо, строя нещо, но по никога аз не мога да бъда щастлив. Странно
Еда: Серкан, остави толкова документи на бюрото ми за да търсиш пътя към щастието си ли?
Серкан: Имам по-добър въпрос.Защо г-жа Семиха ме подкрепи днес?Ти ли поиска?
Еда: не знам. Аз какво общо мога да имам.
Серкан: Хм. А за миг си помислих, че още съм важен за теб.Но съм се излъгал.И то много
Еда: Така ли ще сме?
Серкан: Как ще бъдем?
Еда: Ти , аз..Така ли ще се държим един с друг?
Серкан: Как искаш да се държа? Ако не си спомняш, ти ме напусна.Но въпреки всичко, не искам да сме в лоши отношения.Става ли? Затова според мен може да си останем приятели.
Еда: Приятели?
Серкан: Аха.Какво – не можеш ли да бъдеш приятелка с мен?
Еда : Разбира се че мога.Защо да не мога?
Серкан: Добре. Тогава значи вече сме приятели
Еда: Двама приятели които работят на едно място.
Серкан: Вече между нас няма нищо.Забравихме миналото.Всеки ще си живее живота.Но ако си мислиш че за теб това ще бъде трудно…
Еда: Да е трудно ли?Защо да ми е трудно? И то когато за теб е толкова лесно?Когато си толкова решен?
Серкан: Добре
Еда: Добре .Аз си тръгвам.
Серкан: И аз идвам. Каската ти отива.
Еда: Питала ли съм те, приятелю?Питала ли съм те?Слез с асансьора, аз ще слезна по стълбите.
В крайна сметка сме приятели
Скрит текст:
Серкан: Добре ми се отразиха стълбите
Еда: По-добре е от асансьор
Серкан: Аха…Това трябва да е шега.
Еда: Какво стана?
Серкан: Нещо ме е накапало.
Еда: Къде?
Серкан:Тук, Еда.
Еда: Серкан
Серкан : Аха
Еда: За да го види човек му трябва микроскоп.Това не е петно.
Серкан: Петно.Това е петно. И не, аз не мога така.Ще отида при шивача ми, при него има такава риза, ще си взема друга, ще поръчам…Каквото и да е там, но първо ще те оставя в офиса.Да тръгваме
Еда: Не, не. АЗ ще си повикам такси.
Серкан: Еда, ние сме двама приятели, които работят заедно.
Еда: Какъв загрижен приятел си бил.Добре.
Серкан: Какво ще правиш тази вечер, приятелко?
Еда: Защо питаш?
Серкан: Любопитно ми е.В крайна сметка си ми приятелка.
Еда: Толкава внимателен ли си към всичките си приятели?
Еда: По-добре е от асансьор
Серкан: Аха…Това трябва да е шега.
Еда: Какво стана?
Серкан: Нещо ме е накапало.
Еда: Къде?
Серкан:Тук, Еда.
Еда: Серкан
Серкан : Аха
Еда: За да го види човек му трябва микроскоп.Това не е петно.
Серкан: Петно.Това е петно. И не, аз не мога така.Ще отида при шивача ми, при него има такава риза, ще си взема друга, ще поръчам…Каквото и да е там, но първо ще те оставя в офиса.Да тръгваме
Еда: Не, не. АЗ ще си повикам такси.
Серкан: Еда, ние сме двама приятели, които работят заедно.
Еда: Какъв загрижен приятел си бил.Добре.
Серкан: Какво ще правиш тази вечер, приятелко?
Еда: Защо питаш?
Серкан: Любопитно ми е.В крайна сметка си ми приятелка.
Еда: Толкава внимателен ли си към всичките си приятели?
******************************************
Серкан, ще се ожениш ли за мен?
Скрит текст:
**************************************Стюардесата: Ще желаете ли нещо, господине?
Серкан: Ще помоля за вода?
Серкан: Бях искал вода
Серкан: Да, може да я оставите тук. Благодаря!Еда?
Еда:Серкан
Серкан: Еда, какво …какво правиш тук?
Еда: Оставих всички мои страхове и дойдох, Серкан Болат.Ще се ожениш ли за мен?
Серкан: Ще помоля за вода?
Серкан: Бях искал вода
Серкан: Да, може да я оставите тук. Благодаря!Еда?
Еда:Серкан
Серкан: Еда, какво …какво правиш тук?
Еда: Оставих всички мои страхове и дойдох, Серкан Болат.Ще се ожениш ли за мен?
Другото като се понаспя. Че станало никое време...
Добро утро, прекрасни момичета! 
