Проблем с името на бебето

Само едно си помисли - искаш ли синът ти да прилича на баща си?
Или дъщеря ти да се влюби в такъв "мъж"?

Ако отговора е на, отивай при родителите си. Ако има къде да спиш, все ще се оправиш. Ще взимаш някакво майчинство, родителите ти ще ти помагат, пък ти ще им помагаш с домашната работа, готвене и тн.
 И ще се справиш! 
Иска се смелост, но докато не се е появило бебето е по-лесно! Нямаш време, махай се!

С приятелят ми също нямаме брак. Родих септември и трябваше да се припознае детето. Първо вписах аз името в болницата, а ден преди изписването той ходи при нотариус с двете лични карти, за да се направи документът. Вписва се, че бащата припознава еди кое си дете, родено еди кога си от еди коя си майка. Май и болницата се вписваше. Но това става пост фактум. Допълнително на гърба на заявлението аз ръчно писах и подписах, че това е бащата и съм съгласна с припознаването.

Нооо съвет...ако можеш помисли си дали искаш той да го припознае. Тази връзка ми се струва много токсична. Помисли дали има смисъл да подлагаш и теб, и едно малко бебе на този тормоз.

Не си заслужава да припознава детето за някакви дребни пари, и да има права над детето като негов “баща”... детето ако иска да иде в чужбина преди 18, и баща му не подпише пред нотариус че е съгласен няма да може да отиде! Но това е най малкия проблем...
Изобщо според мен е най добре да се разделиш сега с него и изобщо да не му даваш да разпозава детето защото няма нищо по хубаво да стане... поне по документи ти да решаваш за детето си..
Може някъде да те чака твоя истински мъж, не си пречи като се задълбочаваш с този тъпанар!!!

Давате неадекватни съвети. Ако мъжът реши да припознае детето, тя няма как да го спре. Само ако той не иска за припознае детето, тя може да бъде активната страна в този процес. За сега няма индикации, че той ще се откаже да припознае детето. Тя може да откаже припознаване, само ако е сигурна, че детето не е от него и ще спечели евентуалното дело. Или поне да има шанс той да не е бащата. Може да запише детето с баща неизвестен и да го остави гой да реши, дали да го припознае или не.
Не я натискайте да го оставя веднага. Тя трябва да узрее за решението и да го направи с увереността, че това е правилното решение. Личното ми мнение е, че ще се стигне до там, но тя още не е готова. Винаги може да си вземе детето и да се прибере при родителите си. Сега проблемът е името. А то може да е и препъникамъка. Важното е, че той не може да избере името без нея. А тя ако е бърза може да го избере сама, пък после той да си търси правата. Ако е искал да има думата да се е бил оженил за нея.

Здравейте, отново. Много мислих над мненията Ви и ситуацията. Аз не мога да го спра да го припознае, той е биологичния баща и съм сигурна, че ще направи всичко възможно да го направи. От гледна точка на раздялата - наистина не се чувствам готова точно сега да го направя, въпреки че снощи нещата ескалираха отново, отново по същата тема. Предложих неутрални имена, категорично отказа. Този път ми каза как е решил да се казва детето - на починалата му баба, което за мен е абсурдно. Не виждам по какъв начин бих могла да поговоря и да се справя с проблема. Притеснявам се, че може да направи нещо в родилното и да смени името. Следващата седмица ще отида при адвокат.
Благодаря ви.

Нищо не може да направи в родилното. Реално без Вие да потвърдите, че той е бащата, никой от болницата не може да е сигурен той чичо ли е, баща или брат, след като нямате брак.
А предвид Ковид, няма и да бъде допуснат в болницата, че да има кой да го пита за мнение.

И аз така мисля. Но консултацията с адвокат е добра идея.

Няма да коментирам ситуацията при вас, а само за името.

Зависи къде раждаш.  Когато аз родих, пускаха бащите, понеже нямаше ковид. На 3-4 ден ни питаха за името, което ние бяхме избрали предварително.  Бащата каза името, но сестрата изрично искаше аз да потвърдя,  т.е. попита мен дали това е избраното име.

Аз лично не бих кръстила на починала баба.
Просто едно неутрално име изберете. Ако не иска бащата, кажи му, че изборът е твой. Когато износи бебе 9 месеца,  тогава да го кръщава по негово желание.

Браво за консултацията с адвокат! На починали роднини не е хубаво да се кръщават деца. Поверие. ММ е трябвало да е на дядо му Александър, но човекът починал малко преди раждането, та не се казва така сега.

Какво ще бъде името в случая зависи само от теб.
Не от него.

При нас като влязох в деветия месец бащата отиде при нотариус и се подписа в документ за припознаване, в който пишеше, че припознава дете, което ще се роди примерно март, април въпросната година от еди коя си майка. Когато тръгнах да раждам носих този документ със себе си в болницата. Попитаха мен за името на детето между контракциите. На следвашия ден дойде служител на болницата, за да потвърдим името на детето и да дам документа за припознаване на детето.
При всяка двойка има лек дебат за името на детето, но при положение, че вече сте се разделяли и стигате до такива огромни скандали за името на детето съжалявам, но не ми изглеждате като успешна двойка. Седнете и стигнете до някакъв консенсус, ако желаете да продължите и за напред заедно.

Да, още веднъж да подчертая и аз, че припознаването не е предоставено на желанието на майката. И това е правилно.
При припознаването нея не я питат дали е съгласна - питат я дали оспорва припознаването, което не е същото. Да оспорва, значи да твърди, че този човек НЕ е биологичният баща.
Разбира се, тя може да каже всичко, може и да оспори. Но ако оспори, а бащата е решен да установи бащинството си, той може да предяви иск, тоест да заведе дело, което тя ще загуби, ако той е бащата, и ще бъде осъдена да му възстанови разноските по делото.
Иначе съм съгласна с останалите, че конкретният човек поне според написаното (ясно, че то може и да не показва цялата му личност и той да има и положителни качества) се проявява като пълен тъпак и неприятник и не е много за учудване, ако една жена се откаже да живее с такъв. Дано намерят някакви общи решения, поне колкото да няма конфликти около детето.

П.П. По принцип не виждам нищо лошо да се кръщава на починала баба, лошото, ясно, е подходът "това го решавам само аз".
Има все пак хора, които за някои неща се налагат, но за други, също важни, зачитат и мнението на партньора, има и такива, които винаги се налагат, ти си знаеш по-добре от нас той от кои е и докъде можеш без проблем да изтърпиш ти да отстъпваш. Важното е, че имаш подкрепящи родители.

Общо взето, законът не прави разлика при избора на името според това, дали родителите са женени. Житейски също не виждам кой знае каква причина жененият баща да има право да тропа с крак името да се избира по негово еднолично желание.
Иначе май в живота нещата понякога стават според това, кой е по-проклет.

Много безапелационно поведение. Нищо добро не те чака в бъдеще, щом твоето мнение за собственото ти дете няма никакво значение за бащата. Какво остава за други житейски неща.
Всъщност, предположих, че ще се окаже, че името ще е на майката на бащата, то оказа се на баба му. Аз съм кръстена на баба ми и винаги съм негодувала вътрешно от името, което родителите ми са ми дали, без да мислят за мен, за бъдещето ми.
 Уважение към предците не се показва, като си кръщаваш детето на тях, а като показваш уважение и почит пряко към тях, ежедневно.
Родителите дължат щастие на детето си и името е част от това щастие.  Как може да се мисли повече за хората преди тях, да не говорим пък за тези които не са вече на белия свят, отколкото за детето, което идва и ще носи  това име цял живот?!
Като чаках раждането на внучката ми, помолих  децата да си изберат красиво име. Име, което да е и българско  и международно, но да не е изчанчено, измислено и  нелепо.
 Светът е глобален,  преди 20 години какво беше, а след 20 години напред колко ще е напреднал.
Детето ще живее в този глобален нов свят, където границите вече се размиват, може в България, а може и навсякъде по света и трябва да се чувства удобно навсякъде.
Никой няма да го пита на кой си кръстен, а как се казваш и с това име трябва гордо да крачиш в живота.

Авторката не роди ли вече?

Епъл джус, точно така! Току-що прочетох истории за свекъри Колю и Жечо, които се налагали, че внуците трябва да бъдат кръстени на тях дословно. Няма такава простотия и ретроградно мислене!
Авторке, надяваме се, че всичко е наред при теб и чакаме скоро да ни се похвалиш! 💐