*Из историята на "Мис Свят"*
На 15 април 1951 г. е поставено началото на международния конкурс за красота "Мис Свят". Тогава британецът Ерик Морли решава да създаде бикини конкурс - дефиле по изрязани бански костюми, за забавление, като били поканени участнички от няколко държави.
За да не звучи прекалено вулгарно, пресата представя конкурса "Мис Свят" като състезание в търсене на най-красивата девойка в света. Няколко месеца по-късно се провежда и самият конкурс, а победителката от 1951 г. е единствената, която е коронована по бикини, вместо в цял бански или вечерна рокля, както повелява традицията в следващите десетилетия.
Името й е Кики Хакансон и е родена на 17 юни 1929 г. в Швеция. Едва на 23-годишна възраст, тя печели титлата в балната зала на Лицея, която днес е известна като Театър Лицеум в Лондон.
Доживява до 95 годишна възраст.
Тъй като конкурсът се провежда във Великобритания и е създаден там, спечелването му от шведска девойка става повод за бурни коментари.
Любопитно е, че и втората победителка в конкурса е от Швеция. А състезанието отново се провежда във Великобритания.
"Мис Свят" 1952г. - Мей-Луис Флодин
През 53та в този конкурс вече внасят промени - победителките са с дълги вечерни рокли, а за кралица на красотата е избрана французойката Денис Перие :
Държавите с най-много победи в конкурса :
Венецуела - 6 (1955, 1981, 1984, 1991, 1995, 2011)
Индия - 6 (1966, 1994, 1997, 1999, 2000, 2017)
Великобритания - 5 (1961, 1964, 1965, 1974, 1983)
Ямайка - 4 (1963, 1976, 1993, 2019)
Швеция - 3 (1951, 1952, 1977)
Исландия - 3 (1985, 1988, 2005)
САЩ - 3 (1973, 1990, 2010)
Всички победителки през годините:
За да не звучи прекалено вулгарно, пресата представя конкурса "Мис Свят" като състезание в търсене на най-красивата девойка в света. Няколко месеца по-късно се провежда и самият конкурс, а победителката от 1951 г. е единствената, която е коронована по бикини, вместо в цял бански или вечерна рокля, както повелява традицията в следващите десетилетия.
Името й е Кики Хакансон и е родена на 17 юни 1929 г. в Швеция. Едва на 23-годишна възраст, тя печели титлата в балната зала на Лицея, която днес е известна като Театър Лицеум в Лондон.
Доживява до 95 годишна възраст.
Тъй като конкурсът се провежда във Великобритания и е създаден там, спечелването му от шведска девойка става повод за бурни коментари.
Любопитно е, че и втората победителка в конкурса е от Швеция. А състезанието отново се провежда във Великобритания.
"Мис Свят" 1952г. - Мей-Луис Флодин
През 53та в този конкурс вече внасят промени - победителките са с дълги вечерни рокли, а за кралица на красотата е избрана французойката Денис Перие :
Държавите с най-много победи в конкурса :
Венецуела - 6 (1955, 1981, 1984, 1991, 1995, 2011)
Индия - 6 (1966, 1994, 1997, 1999, 2000, 2017)
Великобритания - 5 (1961, 1964, 1965, 1974, 1983)
Ямайка - 4 (1963, 1976, 1993, 2019)
Швеция - 3 (1951, 1952, 1977)
Исландия - 3 (1985, 1988, 2005)
САЩ - 3 (1973, 1990, 2010)
Всички победителки през годините:
Скрит текст:
1954 — Antigone Costanda — Египет
1955 — Susana Duijm — Венецуела
1956 — Petra Schürmann — Германия
1957 — Marita Lindahl — Финландия
1958 — Penelope Coelen — Южна Африка
1959 — Corine Rottschäfer — Нидерландия
1960 — Norma Cappagli — Аржентина
1961 — Rosemarie Frankland — Обединеното кралство
1962 — Catharina Lodders — Нидерландия
1963 — Carole Crawford — Ямайка
1964 — Ann Sidney — Обединеното кралство
1965 — Lesley Langley — Обединеното кралство
1966 — Reita Faria — Индия
1967 — Madeleine Hartog-Bel — Перу
1968 — Penelope Plummer — Австралия
1969 — Eva Rueber-Staier — Австрия
1970 — Jennifer Hosten — Гренада
Първата чернокожа МИС
1971 — Lúcia Petterle — Бразилия
1972 — Belinda Green — Австралия
1973 — Marjorie Wallace — Съединени щати
1974 — Anneline Kriel — Южна Африка (поема титлата след оставка на Helen Morgan, Великобритания)
1975 — Wilnelia Merced — Пуерто Рико
1976 — Cindy Breakspeare — Ямайка
1977 — Mary Stävin — Швеция
1978 — Silvana Suárez — Аржентина
1979 — Gina Swainson — Бермуди
1980 — Kimberley Santos — Гуам (поема титлата след оставка на Gabriella Brum, Германия)
1981 — Pilín León — Венецуела
1982 — Mariasela Álvarez — Доминиканска република
1983 — Sarah-Jane Hutt — Обединеното кралство
1984 — Astrid Carolina Herrera — Венецуела
1985 — Hólmfríður Karlsdóttir — Исландия
1986 — Giselle Laronde — Тринидад и Тобаго
1987 — Ulla Weigerstorfer — Австрия
1988 — Linda Pétursdóttir — Исландия
1989 — Aneta Kręglicka — Полша
1990 — Gina Tolleson — Съединени щати
1991 — Ninibeth Leal — Венецуела
1992 — Julia Kourotchkina — Русия
1993 — Lisa Hanna — Ямайка
1994 — Aishwarya Rai — Индия
1995 — Jacqueline Aguilera — Венецуела
1996 — Irene Skliva — Гърция
1997 — Diana Hayden — Индия
1998 — Linor Abargil — Израел
1999 — Yukta Mookhey — Индия
2000 — Priyanka Chopra — Индия
2001 — Agbani Darego — Нигерия
2002 — Azra Akin — Турция
2003 — Rosanna Davison — Ирландия
2004 — María Julia Mantilla — Перу
2005 — Unnur Birna Vilhjálmsdóttir — Исландия
2006 — Taťána Kuchařová — Чехия
2007 — Zhang Zilin — Китай
2008 — Ksenia Sukhinova — Русия
2009 — Kaiane Aldorino — Гибралтар
2010 — Alexandria Mills — Съединени щати
2011 — Ivian Sarcos — Венецуела
2012 — Yu Wenxia — Китай
2013 — Megan Young — Филипини
2014 — Rolene Strauss — Южна Африка
2015 — Mireia Lalaguna — Испания
2016 — Stephanie Del Valle — Пуерто Рико
2017 — Manushi Chhillar — Индия
2018 — Vanessa Ponce — Мексико
2019 — Toni-Ann Singh — Ямайка
2020 — Не се провежда (пандемия COVID-19)
2021 — Karolina Bielawska — Полша
2022 — Не се провежда
2023 — Krystyna Pyszková — Чехия
2024 — Не се провежда
2025 — Suchata Chuangsri — Тайланд
1955 — Susana Duijm — Венецуела
1956 — Petra Schürmann — Германия
1957 — Marita Lindahl — Финландия
1958 — Penelope Coelen — Южна Африка
1959 — Corine Rottschäfer — Нидерландия
1960 — Norma Cappagli — Аржентина
1961 — Rosemarie Frankland — Обединеното кралство
1962 — Catharina Lodders — Нидерландия
1963 — Carole Crawford — Ямайка
1964 — Ann Sidney — Обединеното кралство
1965 — Lesley Langley — Обединеното кралство
1966 — Reita Faria — Индия
1967 — Madeleine Hartog-Bel — Перу
1968 — Penelope Plummer — Австралия
1969 — Eva Rueber-Staier — Австрия
1970 — Jennifer Hosten — Гренада
Първата чернокожа МИС
1971 — Lúcia Petterle — Бразилия
1972 — Belinda Green — Австралия
1973 — Marjorie Wallace — Съединени щати
1974 — Anneline Kriel — Южна Африка (поема титлата след оставка на Helen Morgan, Великобритания)
1975 — Wilnelia Merced — Пуерто Рико
1976 — Cindy Breakspeare — Ямайка
1977 — Mary Stävin — Швеция
1978 — Silvana Suárez — Аржентина
1979 — Gina Swainson — Бермуди
1980 — Kimberley Santos — Гуам (поема титлата след оставка на Gabriella Brum, Германия)
1981 — Pilín León — Венецуела
1982 — Mariasela Álvarez — Доминиканска република
1983 — Sarah-Jane Hutt — Обединеното кралство
1984 — Astrid Carolina Herrera — Венецуела
1985 — Hólmfríður Karlsdóttir — Исландия
1986 — Giselle Laronde — Тринидад и Тобаго
1987 — Ulla Weigerstorfer — Австрия
1988 — Linda Pétursdóttir — Исландия
1989 — Aneta Kręglicka — Полша
1990 — Gina Tolleson — Съединени щати
1991 — Ninibeth Leal — Венецуела
1992 — Julia Kourotchkina — Русия
1993 — Lisa Hanna — Ямайка
1994 — Aishwarya Rai — Индия
1995 — Jacqueline Aguilera — Венецуела
1996 — Irene Skliva — Гърция
1997 — Diana Hayden — Индия
1998 — Linor Abargil — Израел
1999 — Yukta Mookhey — Индия
2000 — Priyanka Chopra — Индия
2001 — Agbani Darego — Нигерия
2002 — Azra Akin — Турция
2003 — Rosanna Davison — Ирландия
2004 — María Julia Mantilla — Перу
2005 — Unnur Birna Vilhjálmsdóttir — Исландия
2006 — Taťána Kuchařová — Чехия
2007 — Zhang Zilin — Китай
2008 — Ksenia Sukhinova — Русия
2009 — Kaiane Aldorino — Гибралтар
2010 — Alexandria Mills — Съединени щати
2011 — Ivian Sarcos — Венецуела
2012 — Yu Wenxia — Китай
2013 — Megan Young — Филипини
2014 — Rolene Strauss — Южна Африка
2015 — Mireia Lalaguna — Испания
2016 — Stephanie Del Valle — Пуерто Рико
2017 — Manushi Chhillar — Индия
2018 — Vanessa Ponce — Мексико
2019 — Toni-Ann Singh — Ямайка
2020 — Не се провежда (пандемия COVID-19)
2021 — Karolina Bielawska — Полша
2022 — Не се провежда
2023 — Krystyna Pyszková — Чехия
2024 — Не се провежда
2025 — Suchata Chuangsri — Тайланд
Първата "Мис България"
Всичко започва в далечната 1929 година, като конкурсът "Мис Европа" се провежда в Париж. Изпратени са покани до 21 европейски държави, а всяка една от тях трябва да опредени победителка за страната си. Нашата също решава да участва, но ,разбира се, това не е прието еднакво добре от всички, като едни от хората, които се противопоставят на конкурса са от българския женски съюз, тъй като според тях това е излишно зрелище.
Тогава настъпва пълна еуфория у дамите в страната, за да търсят рокли и елегантни аксесоари, с които да са облечени при направата на снимките. В този момент фотографската професия процъфтява, тъй като са били търсени от над 200 момичета, на които да направят нужната за конкурса фотосесия.
Интересен факт е, че журито не е било това, което сме свикнали да виждаме днес, а тогава участие в него са взимали видни художници писатели, стрултори и певици или така наречените хора на изкуството.
За да определят кандидатките, те се събират на вечеря, което се е състояла на 30 януари 1929 година. Първоначално ги избират по снимките, които са им били предоставени, а малко по-късно ги виждат и на живо.
Изборът не е бил никак лесен, но журито се спира на Люба Йоцова от Враца и дава титлата на нея. Нейната подгласничка е Нора Трифинова от Пловдив, а трета става Радка Станишева от Кукуш.
Победителката е била истинската красавица за оново време, като е имала тъкмо кестенява коса, кафяви очи и е била възпитаничка на Френския колеж в Русе, като дори произлиза от стар възрожденски род. Баща ѝ е Иван Йоцов, който е бил съдружник във фирмата Братя Йоцови, а те са търгували с яйца.
Разбира се, както сега, то и тогава е имало спекулации, че тя печели конкурса, защото баща ѝ е бил спонсор, а журито е искало да даде наградата на 21-годишната Радка Йосифова.
След като Люба Йоцова печели, тя започва да получава предложения от различни рекламни агенции, които тя приема. От парфюмерийни компании, през цигари до сладолед Люба, който се появава в един от хотелите. Дружество "Балкан" пък дава на първата "Мис Бълагария" застраховка живот на стойност половин милион лева, което за онова време е била много голяма сума.
Победителка в "Мис Европа" става унгарката Ержибет Шимон.
Малко по-късно тя се омъжва за адвоката Васил Веселинов, като двамата имат син и дъщеря. Дейността, с която се занимава е благотворителност. Умира на възраст от 82 години през 1989 година.
Втората „Мис България” e избрана през 1931 г. Короната е връчена на 21-годишната плевенчанка Кунка Чобанова.
По времето на комунизма конкурсът "Мис България" се провежда само веднъж през 1967 г., след което е забранен, тъй като е определен като проводник на негативно западно влияние.
За Мис тогава е избрана 15-годишната красавица Бранимира Антонова.
През 1968г. е удостоена с титлата „Мис Фестивал“ на Световния младежки фестивал в София. Въпреки младата си възраст, тя вече впечатлява с изящество, харизма и талант.
От ранна детска възраст Антонова показва страст към изкуството. На шест години започва да изучава балет в хореографското училище в София. На девет години дебютира в киното с участието си в телевизионния филм „Етюд“, а на 12 години е част от първия български филм-пантомима „Кучешката огърлица“.
Има три номинации и две титли “Жена на годината” – през 1969 и 1970 г.
Снимала се е в над 20 филма и новели.
Но животът й не е само блясък и слава. След успешна кариера в балета и участия в престижни турнета, тежка операция я принуждава да се откаже от сцената. Този момент се оказва повратна точка в живота й, разкривайки й важни истини за самотата и преходността на славата.
Бранимира е била три пъти омъжена и има една дъщеря – Мария, от първия си съпруг Владимир Грашнов - видна фигура в българския бизнес. Историята на любовта им е изпълнена с препятствия – от строгите забрани на родителите му до импулсивното им решение да се оженят тайно. Въпреки това двамата преживяват седем години брак, в които Бранимира опознава истинската любов и отдаденост.
След развода с Грашнов, тя се омъжва два пъти – за Венци Петков и за Владо Денев, като всеки от браковете й носи различни уроци и преживявания. „Разбрах, че бракът разваля любовта – поне при мен“, споделя тя откровено.
На 72 години Бранимира води скромен, но изпълнен със смисъл живот.
С непринудена усмивка, Антонова споделя, че не е обсебена от външния си вид. „Никога не съм използвала кремове, не нося грим, но винаги слагам червило“, казва тя. Скромността й е забележителна – гардеробът й е минималистичен, а светогледът й – пълен с благодарност.
Бранимира продължава да вдъхновява с оптимизма и силата си. „Светът е оцелял, защото се е смял“, напомня тя, подчертавайки важността на изкуството и културата за душевното здраве на хората.
И до ден днешен тя остава емблема на красотата.
През 1988г. "Мис Свят България" става Соня Васи. Заминава да участва в конкурса „Мис Свят“ в Англия , след което се мести да живее в САЩ, където става първата българка, снимала се за списание „Плейбой“.
Тогава настъпва пълна еуфория у дамите в страната, за да търсят рокли и елегантни аксесоари, с които да са облечени при направата на снимките. В този момент фотографската професия процъфтява, тъй като са били търсени от над 200 момичета, на които да направят нужната за конкурса фотосесия.
Интересен факт е, че журито не е било това, което сме свикнали да виждаме днес, а тогава участие в него са взимали видни художници писатели, стрултори и певици или така наречените хора на изкуството.
За да определят кандидатките, те се събират на вечеря, което се е състояла на 30 януари 1929 година. Първоначално ги избират по снимките, които са им били предоставени, а малко по-късно ги виждат и на живо.
Изборът не е бил никак лесен, но журито се спира на Люба Йоцова от Враца и дава титлата на нея. Нейната подгласничка е Нора Трифинова от Пловдив, а трета става Радка Станишева от Кукуш.
Победителката е била истинската красавица за оново време, като е имала тъкмо кестенява коса, кафяви очи и е била възпитаничка на Френския колеж в Русе, като дори произлиза от стар възрожденски род. Баща ѝ е Иван Йоцов, който е бил съдружник във фирмата Братя Йоцови, а те са търгували с яйца.
Разбира се, както сега, то и тогава е имало спекулации, че тя печели конкурса, защото баща ѝ е бил спонсор, а журито е искало да даде наградата на 21-годишната Радка Йосифова.
След като Люба Йоцова печели, тя започва да получава предложения от различни рекламни агенции, които тя приема. От парфюмерийни компании, през цигари до сладолед Люба, който се появава в един от хотелите. Дружество "Балкан" пък дава на първата "Мис Бълагария" застраховка живот на стойност половин милион лева, което за онова време е била много голяма сума.
Победителка в "Мис Европа" става унгарката Ержибет Шимон.
Малко по-късно тя се омъжва за адвоката Васил Веселинов, като двамата имат син и дъщеря. Дейността, с която се занимава е благотворителност. Умира на възраст от 82 години през 1989 година.
Втората „Мис България” e избрана през 1931 г. Короната е връчена на 21-годишната плевенчанка Кунка Чобанова.
По времето на комунизма конкурсът "Мис България" се провежда само веднъж през 1967 г., след което е забранен, тъй като е определен като проводник на негативно западно влияние.
За Мис тогава е избрана 15-годишната красавица Бранимира Антонова.
През 1968г. е удостоена с титлата „Мис Фестивал“ на Световния младежки фестивал в София. Въпреки младата си възраст, тя вече впечатлява с изящество, харизма и талант.
От ранна детска възраст Антонова показва страст към изкуството. На шест години започва да изучава балет в хореографското училище в София. На девет години дебютира в киното с участието си в телевизионния филм „Етюд“, а на 12 години е част от първия български филм-пантомима „Кучешката огърлица“.
Има три номинации и две титли “Жена на годината” – през 1969 и 1970 г.
Снимала се е в над 20 филма и новели.
Но животът й не е само блясък и слава. След успешна кариера в балета и участия в престижни турнета, тежка операция я принуждава да се откаже от сцената. Този момент се оказва повратна точка в живота й, разкривайки й важни истини за самотата и преходността на славата.
Бранимира е била три пъти омъжена и има една дъщеря – Мария, от първия си съпруг Владимир Грашнов - видна фигура в българския бизнес. Историята на любовта им е изпълнена с препятствия – от строгите забрани на родителите му до импулсивното им решение да се оженят тайно. Въпреки това двамата преживяват седем години брак, в които Бранимира опознава истинската любов и отдаденост.
След развода с Грашнов, тя се омъжва два пъти – за Венци Петков и за Владо Денев, като всеки от браковете й носи различни уроци и преживявания. „Разбрах, че бракът разваля любовта – поне при мен“, споделя тя откровено.
На 72 години Бранимира води скромен, но изпълнен със смисъл живот.
С непринудена усмивка, Антонова споделя, че не е обсебена от външния си вид. „Никога не съм използвала кремове, не нося грим, но винаги слагам червило“, казва тя. Скромността й е забележителна – гардеробът й е минималистичен, а светогледът й – пълен с благодарност.
Бранимира продължава да вдъхновява с оптимизма и силата си. „Светът е оцелял, защото се е смял“, напомня тя, подчертавайки важността на изкуството и културата за душевното здраве на хората.
И до ден днешен тя остава емблема на красотата.
През 1988г. "Мис Свят България" става Соня Васи. Заминава да участва в конкурса „Мис Свят“ в Англия , след което се мести да живее в САЩ, където става първата българка, снимала се за списание „Плейбой“.
