Имам в стаята си бюро, което е принадлежало на дядото на баща ми - предполагам, че е около стотина годишно. Еми, много често си пука, не ми прави впечатление, а и какво да искам от мебел на толкова години. Много хора ме съветват да го махна, но аз си го харесвам. Освен, че е принадлежало на семейството ми толкова години, ми е много удобно и просторно.
- Публикувана: 11 ян. 2021, 07:08 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2021, 21:01 ч.
Случи ми се нещо странно XXIV
Боже, кой пък те съветва да махаш семейна ценност? Никога и през ум не би ми минало, чудесна вещ си имаш, а и щом си го харесваш още повече. Пази го за поколенията 
Хора всякакви. Заемало много място. Не бих се разделила с него току така. Яд ме е, че му липсва горната част - рулетка, която майка ми унищожи, и тя не знае защо.
Към един и половина се събудих, защото ясно усетих, че някой лежи до мен. Усетих как диша. В стаята съм само аз, спя сама. Но не се уплаших. Преди малко, към четири часа, нещо силно изтропа. Сякаш нещо тежко падна на пода и се търкулна. Стреснах се и станах..нищо не беше паднало..Търсих навсякъде. Сега обаче ме е страх..🥴
Към един и половина се събудих, защото ясно усетих, че някой лежи до мен. Усетих как диша. В стаята съм само аз, спя сама. Но не се уплаших. Преди малко, към четири часа, нещо силно изтропа. Сякаш нещо тежко падна на пода и се търкулна. Стреснах се и станах..нищо не беше паднало..Търсих навсякъде. Сега обаче ме е страх..🥴
По принцип "пукането" на мебели си има рационално обяснение. Но когато започнат да пукат неистово и то само в даден момент, започва да ти става странно. Когато татко почина, мебелите у нас "пощуряха". Такова пукане и такъв шум настана, че забравяш всяка рационалност. То телевизор, то секции, то врати, шкафчета, всичко сякаш оживяваше и издаваше звуци. Свеки беше у нас и спеше в стаята в която татко почина, тя ми помагаше да гледаме татко, докато беше болен и ми казва: това през деня нищо не е, вечер става почти невъзможно да се спи в хола, всички мебели "пукат" сякаш ще се разпаднат. Върха беше, когато докато си стояхме в хола, дни след като татко си беше отишъл, вратата на хола започна да се отворя съвсем самичка, беше прикрехната, но нямаше никакво течение или каквато и да било причина вратата да се отваря сама, това не се повтори повече. Пукането на мебелите след известно време престана и повече не са издавали шум. Когато пък наближи годишнина от смъртта на татко или мама, снимките, които съм си сложила, за да са винаги с мен и да си ги гледам, мънички снимчици, паспортен формат, започват да падат сами, без никакво въздействие и само тогава. Инак си стоят кротичко там където съм ги сложила. Та, така с рационалностите.
То било установено какво е, ама пусти мързел.
Иначе и аз съм имала чувството, че някой пада отгоре до мен и все повече ме затиска. Изритах завивката и тръгнах да се отвивам и чувството за огромна тежест изчезна.
---------------------------------------------------------------------------------
Сега прочетох за трупната миризма.И аз имах такъв случай.В нета бях видяла капан за комари, мая се сипва
във вода, отрязаното гърло на бутилка се слага обърнато отгоре и комарите влизали, но не можели да излязат.Направих си и аз , заврях шишето зад телевизора, да не го бутнат кучетата и го забравих.След седмица започна да мирише на мърша,къде ли не търсих няма нищо умряло, ей добре,че по някое време намерих бутилката с маята, няма друга такава смрад.
Скрит текст: Извинявам се, че връщам темата, нямам нерви да изчета всичко, но на снимката на мен лично ми прилича на заврян под завивката крак, с пръстите напред под завивката и кафяв надигнат крачол.Просто на шега, някой си е мушнал крака под одеалото от противоположната страна.
-------------------------------------------------------------------------------------Пак гледах внимателно снимката със сина си, който се занимава с фотография. Има една черна ивица между участъка одеяло крак и леко по-тъмен нюанс на повърхността под крака. Което ме навежда към мисъл за обработка
Скрит текст: 
Иначе и аз съм имала чувството, че някой пада отгоре до мен и все повече ме затиска. Изритах завивката и тръгнах да се отвивам и чувството за огромна тежест изчезна.
---------------------------------------------------------------------------------
Сега прочетох за трупната миризма.И аз имах такъв случай.В нета бях видяла капан за комари, мая се сипва
във вода, отрязаното гърло на бутилка се слага обърнато отгоре и комарите влизали, но не можели да излязат.Направих си и аз , заврях шишето зад телевизора, да не го бутнат кучетата и го забравих.След седмица започна да мирише на мърша,къде ли не търсих няма нищо умряло, ей добре,че по някое време намерих бутилката с маята, няма друга такава смрад.
Скрит текст: 
А комари хвана ли?
Здравейте,
За някои това вероятно не е странно, но тъй като темата замря, а ми е любимата, ще разкажа за преживяване, което имах в медитация. Беше водена медитация - среща с духовните водачи. Преди това няколко пъти бях пробвала групова регресия, но все не успявах да видя минал живот. Затова реших да пробвам лична консултация. В разговора ни преди медитацията обаче водещата ме попита какво предпочитам и така набързо реших да е среща с духовните водачи. В началото си мислех, че пак не се получава до момента, в който не видях водачите - тогава изпитах огромно блаженство. Интересното е, че очите ми се движеха много бързо, както описват, че се случва в РЕМ фазата на съня. В будно състояние такова нещо ми се е случвало само по време на рейки сеанс.
Видях много хора (фигури), които ме посрещнаха и се радваха да ме видят - все едно се връщаш вкъщи и цялата рода се е изтъпанила да те посрещне
Много мил момент беше. Видях старейшената и ме заведоха до стаята на планирането на живота. Беше много хубаво и вече ми липсва.
Ще се радвам да споделите, ако имате подобни (или различни) преживявания.
За някои това вероятно не е странно, но тъй като темата замря, а ми е любимата, ще разкажа за преживяване, което имах в медитация. Беше водена медитация - среща с духовните водачи. Преди това няколко пъти бях пробвала групова регресия, но все не успявах да видя минал живот. Затова реших да пробвам лична консултация. В разговора ни преди медитацията обаче водещата ме попита какво предпочитам и така набързо реших да е среща с духовните водачи. В началото си мислех, че пак не се получава до момента, в който не видях водачите - тогава изпитах огромно блаженство. Интересното е, че очите ми се движеха много бързо, както описват, че се случва в РЕМ фазата на съня. В будно състояние такова нещо ми се е случвало само по време на рейки сеанс.
Видях много хора (фигури), които ме посрещнаха и се радваха да ме видят - все едно се връщаш вкъщи и цялата рода се е изтъпанила да те посрещне
Много мил момент беше. Видях старейшената и ме заведоха до стаята на планирането на живота. Беше много хубаво и вече ми липсва. Ще се радвам да споделите, ако имате подобни (или различни) преживявания.