В момента съм бременна - непланирано, от мен много желано, но мъжа ми изобщо не искаше. Имаме вече момче, много исках момиче. В 8 седмица - сънувам, че съм родила. Веднага след раждането (същия ден) отивам на купон с приятели и казвам с бебето ще се занимавам после. Прибирам се (в къщата на родителите ми) и отивам при детето. Вземам, давам да суче, а то не иска и се обръща. Давам пак и в този момент срещу мен се обръща бебето, но с лице на тийн момиче - и ме бута - не искам ти да си ми майка, мислиш само за себе си, остАви ме сама, когато имах нужда от теб, сега не те искам...Събудих се много уплашена, имах лека червена нишка на бельото, притесних се, че няма да се задържи бременността. А и да се задържи, ако е момиче ще ме гризе тоя сън...В 12 седмица ми казаха момче и сякаш се успокоих, но още треперя, че е от онези сънища, които много те разтърсват
- Публикувана: 11 ян. 2021, 07:08 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2021, 21:01 ч.
Случи ми се нещо странно XXIV
Здравейте, редовно чета форума. Моето мнение е че някой сънища са свързани с паранормалното. Поне при мен са ръка за ръка.
Мисля, че вече съм писала преди, най- разтърсващият ми сън беше Декември 2017г. тогава сънувах сън в два сценария, в които дядо ми ще почине, а след това и самото погребение. Разказах го на съпругът си и на една приятелка. За съжаление този сън се оказа пророчески. Всичко се случи като първият сценарии +погребението. Все едно вече сте гледали филма.
Преди две нощи в Сряда срещу Четвъртък сънувах също толкова ярък и запомнящ се сън, както онзи.
Сънувах,че с мъжът ми тръгваме към наши приятели на гости. Нямам представа как, но изведнъж се озовохме на някакво място подобно Рупите, някакъв манастир, храм или къща ( но подобна на малка църква но не точно) с голям двор. В двора имаше хора, които чакаха на опашка, за да се помолят пред мощите на Преподобна Стойна. Влязохме и ние.
В този момент, докоснах нещо като иконостас (мощите стояха в нещо като люлка положени върху бяла пелена, а самата люлка беше закачена за иконостаса) започнах да говоря от името на Преподобна Стойна. Като обладана. Но не помня какво казах от нейно име. Свещеника и монахините не повярваха, че тя говори чрез мен, защото тя била гъркиня и говорела гръдски, аз съм говорела на български. Но съпругът ми ми вярваше.
Останах с впечатлението, че Преподобна Стойна има какво още да ми каже, за това останахме в двора, опитвахме се да влезем отново в помещението. Дори сложихме диктофон в люлката, та ако отново проговори да я запишем. След много чакане, отново влязох вътре и тя ми се яви като малко момиче и ми каза "Пази се! Най - много се пази от цигани". След което си тръгнахме.
Погледахме си часовниците и видяхме, че вече е посред нощ около 1 или 2ч.,но в същото време е светло и много слънчево като през деня. Докато вървяхме към колата в далечината видяхме част от крепост. Цвета ѝ беше керемидено червен. Решихме, че така и така все още е светло ще отидем да я разгледаме. Докато продължавахме да вървим към колата светлината започна да се променя, постепенно се смрачаваше и на края стана нощ. Точно толкова тъмно, колкото ще в 2ч през нощта. Отменихме плановете да разгледаме крепостта и си тръгнахме.
В колата на връщане с нас беше едно малко зелено гущерче( бяха с нагласата, че е домашен любимец на брат ми).То си играеше като пълзеше по шията и ключицата ми. Изведнъж започна да ме хапе по пръстите на ръцете и изпитвах болка.
Доста дълго стана. Имам усещането, че съм получила някакво предупреждение, но още не разбирам какво.
Четох за Преподобна Стойна, видях на снимки манастира и двора в който е живяла приживе. Прилича на този от съня, но не мога да съм категорична, без да съм го видяла на живо. За себе си реших че я първият удобен случай, ще посетя това място.
Мисля, че вече съм писала преди, най- разтърсващият ми сън беше Декември 2017г. тогава сънувах сън в два сценария, в които дядо ми ще почине, а след това и самото погребение. Разказах го на съпругът си и на една приятелка. За съжаление този сън се оказа пророчески. Всичко се случи като първият сценарии +погребението. Все едно вече сте гледали филма.
Преди две нощи в Сряда срещу Четвъртък сънувах също толкова ярък и запомнящ се сън, както онзи.
Сънувах,че с мъжът ми тръгваме към наши приятели на гости. Нямам представа как, но изведнъж се озовохме на някакво място подобно Рупите, някакъв манастир, храм или къща ( но подобна на малка църква но не точно) с голям двор. В двора имаше хора, които чакаха на опашка, за да се помолят пред мощите на Преподобна Стойна. Влязохме и ние.
В този момент, докоснах нещо като иконостас (мощите стояха в нещо като люлка положени върху бяла пелена, а самата люлка беше закачена за иконостаса) започнах да говоря от името на Преподобна Стойна. Като обладана. Но не помня какво казах от нейно име. Свещеника и монахините не повярваха, че тя говори чрез мен, защото тя била гъркиня и говорела гръдски, аз съм говорела на български. Но съпругът ми ми вярваше.
Останах с впечатлението, че Преподобна Стойна има какво още да ми каже, за това останахме в двора, опитвахме се да влезем отново в помещението. Дори сложихме диктофон в люлката, та ако отново проговори да я запишем. След много чакане, отново влязох вътре и тя ми се яви като малко момиче и ми каза "Пази се! Най - много се пази от цигани". След което си тръгнахме.
Погледахме си часовниците и видяхме, че вече е посред нощ около 1 или 2ч.,но в същото време е светло и много слънчево като през деня. Докато вървяхме към колата в далечината видяхме част от крепост. Цвета ѝ беше керемидено червен. Решихме, че така и така все още е светло ще отидем да я разгледаме. Докато продължавахме да вървим към колата светлината започна да се променя, постепенно се смрачаваше и на края стана нощ. Точно толкова тъмно, колкото ще в 2ч през нощта. Отменихме плановете да разгледаме крепостта и си тръгнахме.
В колата на връщане с нас беше едно малко зелено гущерче( бяха с нагласата, че е домашен любимец на брат ми).То си играеше като пълзеше по шията и ключицата ми. Изведнъж започна да ме хапе по пръстите на ръцете и изпитвах болка.
Доста дълго стана. Имам усещането, че съм получила някакво предупреждение, но още не разбирам какво.
Четох за Преподобна Стойна, видях на снимки манастира и двора в който е живяла приживе. Прилича на този от съня, но не мога да съм категорична, без да съм го видяла на живо. За себе си реших че я първият удобен случай, ще посетя това място.
Здравейте, ще споделя и моите странни неща, които ми са се случвали преди време.
Когато бях още ученичка на около 16-17 години до работата на майка ми имаше изоставено едно много красиво куче, майка ми и баща ми се грижеха за него, хранеха го, такива неща. Аз също се привързах много към него. Имаше обаче доста хора наоколо, които не искаха кучето да стои в района, имаше и опит да го убият, тогава нашите решиха да го преместят на друго място, предложих им да го вземем вкъщи, но те бяха категорично не. Баща ми махна кучето от там, попитах го къде е вече кучето, той ми каза, аз отидох на мястото, но кучето го нямаше, тогава реших да открия кучето. Може да прозвучи лудо, но започнах да се моля на Бог да сънувам къде е животното и същата нощ сънувах, появиха ми се като на кино - лента някакви откъслечни места като тротоари, врати, едно училище къде е било кучето и по училището се ориентирах къде може да е. Не си спомням дали на следващия ден, или по нататък, но купих хляб и бях напълно убедена, че ще видя кучето. Отидох на ориентировъчното място от съня и кучето беше там. Нахраних го, постоях при него и си отидох, следващите дни ходих да го видя, но него го нямаше, повече не го видях. Още ми е странно как това нещо ми се случи като се има предвид, че винаги съм в колебание има ли, или няма Бог, отделно нямам никакви пророчески способности. Имала съм и други подобни неща, свързани да се помоля и да сънувам, но ще стане много дълъг постът ми и затова ще се спра само на тази история.
Когато бях още ученичка на около 16-17 години до работата на майка ми имаше изоставено едно много красиво куче, майка ми и баща ми се грижеха за него, хранеха го, такива неща. Аз също се привързах много към него. Имаше обаче доста хора наоколо, които не искаха кучето да стои в района, имаше и опит да го убият, тогава нашите решиха да го преместят на друго място, предложих им да го вземем вкъщи, но те бяха категорично не. Баща ми махна кучето от там, попитах го къде е вече кучето, той ми каза, аз отидох на мястото, но кучето го нямаше, тогава реших да открия кучето. Може да прозвучи лудо, но започнах да се моля на Бог да сънувам къде е животното и същата нощ сънувах, появиха ми се като на кино - лента някакви откъслечни места като тротоари, врати, едно училище къде е било кучето и по училището се ориентирах къде може да е. Не си спомням дали на следващия ден, или по нататък, но купих хляб и бях напълно убедена, че ще видя кучето. Отидох на ориентировъчното място от съня и кучето беше там. Нахраних го, постоях при него и си отидох, следващите дни ходих да го видя, но него го нямаше, повече не го видях. Още ми е странно как това нещо ми се случи като се има предвид, че винаги съм в колебание има ли, или няма Бог, отделно нямам никакви пророчески способности. Имала съм и други подобни неща, свързани да се помоля и да сънувам, но ще стане много дълъг постът ми и затова ще се спра само на тази история.
Аз мисля, че е един вид наша способност, ние не използваме голяма част от мозъка, може просто при някои да се проявяват такива умения - да предсказваш, да предвиждаш и т.н. Имаше филм по действителен случай, момченце имаше рак и се бореше да оцелее, почнаха да събират средства за операция и хората по цял свят му пращаха пожелания. По време на операцията всички се молеха да мине добре и се оправи. Та дето се вика накарай цялата вселена да ти съдейства и ще получиш каквото искаш. Може да имаме свръхестествени способности, но не сме тренирани за тях и не знаем как да ги ползваме.
Кой е филмът? Бих искала да го гледам?
Това, че използваме 3-5% от мозъка си е мит.
Нещо интересно, не точно случка.
Нещо интересно, не точно случка.
Скрит текст:
Преди години имах много интересен разговор с една професорка по психология за хипнозата - възможно ли е т.н. Това, което помня, че ми каза е, че буквално "се приспива" този "слой" от мозъка, който е активен в будно състояние (извинявам се за непрофесионалното изразяване, но съм икономист по професия и математик по образование 
) и под хипноза може да се извлече информация от по-долните слоеве, каза, че човек никога нищо не забравя, то просто се "премества" в други слоеве на мозъка в т.нар. подсъзнание, които не са активни в будно състояние. Предполагам регресията е базирана на това, знам, че във форума има хора, които са доста компетентни.
Не знам защо се сетих за това, няма връзка, някаква асоциация с горното прочетено.
) и под хипноза може да се извлече информация от по-долните слоеве, каза, че човек никога нищо не забравя, то просто се "премества" в други слоеве на мозъка в т.нар. подсъзнание, които не са активни в будно състояние. Предполагам регресията е базирана на това, знам, че във форума има хора, които са доста компетентни.Не знам защо се сетих за това, няма връзка, някаква асоциация с горното прочетено.
Не мога да бъда компетентна за процентите, които използваме. Но и аз съм сигурна, че изобщо не познаваме възможностите на тялото си. Как при екстремни обстоятелства придобиваме неподозирани сили, как някои хора, макар и рядко, успяват да се самоизлекуват от нелечими заболявания, как някои виждат бъдещето? Някъде съм чела (мисля, че в книгите на Мулдашев), че в даден момент хората са имали достъп до всемирна информация, но това им е отнето заради злоупотреба.
Случка от тази нощ и сутринта...
Може и да ви се стори тъпа,но ще я споделя,з-то ме озадачи 🤔
Вечерта гледайки тв,чоплих слънчоглед в леглото,на тъмно.Една изчистена семка падна при обелките,с фенерчето от телефона опитах да си я намеря,но беше някъде потънала надолу...Приспа ми се към 00,30ч ,станах да мия зъби,но оставих чинията с обелките на бюрото покрита със салфетка..Тази сутрин ставам и я взимам,люспите вътре,а “загубената” семка на плота 🤔
Салфетката не беше отгоре,но за нея имам обяснение...през нощта ми беше топло и размятайки завивката усетих как “литна”😁,очаквах че ще има и разпилени люспи,но нямаше,само семчицата беше 🤔
Може и да ви се стори тъпа,но ще я споделя,з-то ме озадачи 🤔
Вечерта гледайки тв,чоплих слънчоглед в леглото,на тъмно.Една изчистена семка падна при обелките,с фенерчето от телефона опитах да си я намеря,но беше някъде потънала надолу...Приспа ми се към 00,30ч ,станах да мия зъби,но оставих чинията с обелките на бюрото покрита със салфетка..Тази сутрин ставам и я взимам,люспите вътре,а “загубената” семка на плота 🤔
Салфетката не беше отгоре,но за нея имам обяснение...през нощта ми беше топло и размятайки завивката усетих как “литна”😁,очаквах че ще има и разпилени люспи,но нямаше,само семчицата беше 🤔
Не искам да обиждам никого но Вие сериозно ли публикувате тази случка в тази тема?
Моля, за критичен подбор при споделянето!
Моля, имайте уважение към четящите!
Колкото и странна да Ви се струва тази случка е на светлинни години от нещата, които уж трябва да се обсъждат тук.
И да, темата не върви, защото странни неща не се случват всеки ден и на всеки човек, а когато се случат, не всеки е склонен да сподели. Това не означава зорлем да пълним темата.
Теми за рандом случки във форума бол!
Моля, за критичен подбор при споделянето!
Моля, имайте уважение към четящите!
Колкото и странна да Ви се струва тази случка е на светлинни години от нещата, които уж трябва да се обсъждат тук.
И да, темата не върви, защото странни неща не се случват всеки ден и на всеки човек, а когато се случат, не всеки е склонен да сподели. Това не означава зорлем да пълним темата.
Теми за рандом случки във форума бол!