Случи ми се нещо странно XXIV

Аз нали си нямам мои истории, да разкажа една чужда
Това, дето бабката ви е казала - че трябва да знаете, ми напомни една история пак от тази тема, но отпреди няколко години. Едно момиче беше разказало как като била ученичка някаква циганка почнала да й говори за бъдещето и не й поискала пари. Казала, че й били казали да каже или нещо подобно. Приятелка на момичето поискала също да й гледа, обаче на нея циганката й взела пари (в случая беше скъпа покупка на козметика, защото момичетата тъкмо си били изхарчили парите).

Относно чувството, че съм живяла някъде, чувствам се така в Англия. Винаги съм имала влечение към тази страна и първия път, в който я посетих бях като зашеметена.   Все едно се завръщам у дома след дълго пътуване. Никога не съм се виждала там в сънищата си, но просто знаех някои неща, усещах едно странно чувство, когато видя стадо овце да пасе по зелените поля...
 В крайна сметка живях в Англия 3 години, като през цялото време имаше едно чувство, че нещо не е наред, нещо е сбъркано. Все едно живеех в някаква изкривена реалност. В крайна сметка стигнах до извода, че съм на правилното място, но времето е грешно.
Предполагам, че всички тези усещания са били спомени от минал живот, през друга епоха.

Tess замисли ме. Аз живея в Англия, говоря езика, вписах се, обаче ми е чуждо, сухо и сковано, пъбовете и начините им на забавление са ми трагични, чужди, без музика, тип говорилня.
На една регресия се видях така - бледа, болна, но в луксозна къща, с много прислуга. Умирах, а имах абсолютно всичко. Не беше Англия, категорично.
 Сякаш нося отнякъде другаде идеята, че съм богата и имам. Харча много повече, отколкото реално мога да си позволя, вместо да си свия краката според чергата. А де...

Аз от тинейджърка имам усещането, че  някой ми липсва. Не знам кой, но знам, че ми липсва. Също така пак от много малка сънувам сънища за Велико Търново и Царевец. В сънищата винаги има и мъж(или момче...веднъж е момче , друг път мъж). В сънищата ми той ми е брат и е нещо болен  и вършим някакви ежедневни неща. Знам , че не е тема за сънища, но за мен си е странно.

Тия дни изневиделица се сетих за един познат, който не бях чувала от година. Е, "сервираха" ми че е мъртъв. Май сам си е посегнал...

Да, тези предчувствия са странни, като мисля за някого или го срещам или чувам него, че се е случило нещо- няма значение дали е лошо или добро. Като бях дете като си мислех за някой, идваше на гости.

Наскоро гледах научно обяснение по темата .
А то е, че всъщност има хиляди случаи, в които си мислим за нещо/някой, но мозъкът ни регистрира като необичайно съвпадение единствено тези, при които е налице синхроничност.

Аз пък мисля, че всички се варим в една супа (да не кажа казан ) и имаме връзка, влияем си и (се) предусещаме. За добро или зло.

Моето дете пак се включи - срещу цветница.  Събуди се 3-4 през нощта и както беше сънен започна да се смее. В тъмното започна да обяснява ,,Какви хубави балони! Малко ще си поиграя с тях'' . И започва да посяга с ръце и крака в различни посоки. Питаме ние с баща му какви балони и той ,,- Е не ги ли виждате? Има най-различни-малки и големи, сиви и сини, приближават се и като ги бутна си отиват.'' Казваме, че не виждаме, все още не сме светнали нощна лампа, само леко се процежда светлина от луната през пролуките на спуснати щори. Баща му казва, че сигурно още сънува - и малкият - може ама това ми е най-хубавият сън. Светваме лампата, да види има ли балони - казва има. Угасяме пак и му казваме той да си поиграе и да заспива, а ние ще спим. Ама игра си малко и дойде да легне при мен. Уж се отпуска да спи ама все за балоните говори. И в един момент започва да пищи - идват още - зелени, ама като паяци, много са страшни. Светваме пак лампата, ама не, пищи и реве, никога не съм виждала детето толкова уплашено да бяга от нещо, а писъците...не иска да стъпи на земята. Гушвам го аз - а той иска да се махнем от стаята. Отиваме в хола - казва, че само някои дошли и не дава да угася никоя лампа. Лежахме докато не светна, още в 7 поиска да излезе...Заспа чак след 6 вечерта от умора, до следващата сутрин. Междувременно аз отидох рано до църквата, взех си светена вода, малко напръсках. Още не се е сетил за случката.
А за предишните две майки като разпитвах на следващия ден не можа да даде никакъв отговор - не знаел, а обясненията му бяха за неща, случили се минути преди да го попитам.

Ами, консултирайте се с лекари. Това са явни халюцинации. Какви църкви?

Ееее чак лекари. Ако стане перманентно, да, ама...А пък мен лично ме успокоява мисълта за светената вода - дори това е достатъчно детето да не усеща напрежение у мен .

Сега, че вас ви успокоява светената вода, е съвсем друг въпроса. Будно дете да вижда толкова ясно неща, които не съществуват е меко казано плашещо, но в никакъв случай не е свързан с нещо паранормално. Поне аз не бих се успокоявала ни със светена вода, ни с паранормални истории.

Като малка така плашех баба ми. Може да е сомнамбулизъм. Аз си сънувах, но в същото време очите са ми отворени и се движа. Все едно буден човек гледаш. За който не се е сблъсквал си е страшно първия път.Израства се. На 16-17  са ми казвали, че се изправям в леглото и се смея. Не ми се е случвало мисля, след тази възраст.

И аз мисля, че е сомнамбулизъм, ако беше през деня докато е буден и да разправя, че вижда разни неща, да за лекар е, но той спи, така,че...

Уха. Доста крийпи.