Видях си предишен живот. Във Франция. Картината започна с едно огромно поле с гробове. Летях над тях, докато не стигнах до моя гроб. Малка каменна плоча и кръст. След това картината ме върна в този ми живот. Не мога да уточня с точност времето - може би 18-19 век. Някой ми каза - ти си паризиен. Появи се един огромен прашен площад, движеха се хора, жените облечени в дълги рокли до земята, стегнати в кръста. Видух една огромна къща, на два етажа може би. Типичен френски стил, беше жълта. Влязох вътре и знаех, че съм обущар. Видях един стол, на който с протегнат крак на пред стоеше едно дете, около 10-12 годишно, на което обущарят мереше кожена обувка. Или поне се опитваше да мери, защото детето не стоеше мирно, нервничеше и врещеше нещо. Тогава разбрах - това е моето дете от сегашния ми живот. Познах го веднага, същото нервно и все нещо мръкнащо хлапе... Исках да видя себе си и погледнах към мъжа - беше облечен с някаква бяла риза, панталони, а отгоре имаше работна престилка. Стигнах до гърдите му, големи силни гърди имаше. Но в лице не го видях. Много интересна разходка беше. Имаше едно паднало листче на земята. Взех го в ръце, разгънах го. На него отчетилво пешеше - питай! Надолу имаше още много написани неща, но не можех да ги разчета, защото пишеше с букви, цифри и символи.
- Публикувана: 11 ян. 2021, 07:08 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2021, 21:01 ч.
Случи ми се нещо странно XXIV
Видях си предишен живот. Във Франция. Картината започна с едно огромно поле с гробове. Летях над тях, докато не стигнах до моя гроб. Малка каменна плоча и кръст. След това картината ме върна в този ми живот. Не мога да уточня с точност времето - може би 18-19 век. Някой ми каза - ти си паризиен. Появи се един огромен прашен площад, движеха се хора, жените облечени в дълги рокли до земята, стегнати в кръста. Видух една огромна къща, на два етажа може би. Типичен френски стил, беше жълта. Влязох вътре и знаех, че съм обущар. Видях един стол, на който с протегнат крак на пред стоеше едно дете, около 10-12 годишно, на което обущарят мереше кожена обувка. Или поне се опитваше да мери, защото детето не стоеше мирно, нервничеше и врещеше нещо. Тогава разбрах - това е моето дете от сегашния ми живот. Познах го веднага, същото нервно и все нещо мръкнащо хлапе... Исках да видя себе си и погледнах към мъжа - беше облечен с някаква бяла риза, панталони, а отгоре имаше работна престилка. Стигнах до гърдите му, големи силни гърди имаше. Но в лице не го видях. Много интересна разходка беше. Имаше едно паднало листче на земята. Взех го в ръце, разгънах го. На него отчетилво пешеше - питай! Надолу имаше още много написани неща, но не можех да ги разчета, защото пишеше с букви, цифри и символи.
Много интересно....А това в сън, медитация или регресия се случи?
Как ми се иска и аз да надникна в мое предишно въплъщение
Не, не е сън. Аз минавам през такива състояния, които са, даже не знам как точно да ги нарека. В състоянието преди да заспя просто ставам и си тръгвам от тялото, винаги излизам през прозореца на спалнята си. Летя си, кацам си някъде и рядко, но имам представяне на минал живот. Всъщност това ми е втория случай. При пъвия се видях като мъж, капитан на някакъв кораб, който потъна в морето... Иначе се мотая по разни места, срещам се с разни хора, но те никога не искат да си говорят с мен. Даже си мисля, че ги плаша с нахалното си присъствие. Не знам къде се случва всичко това, сякаш е паралелен свят.
Имаш интересен живот, без съмнение 
Аз веднъж в сън видях девойка да преминава по коридора на някакъв замък, отстрани я гледах, извън тази сграда и като се събудих някакси ми се струваше, че това съм аз, но не мога да съм сигурна. Беше с осанка на важна особа и това беше нейния дом.
Между другото съм чела, че много хора се стремят и работят с години да постигнат състояние като твоето. Имаш ли контрол над случващото се или просто си спомняш събитията след това?
Аз веднъж в сън видях девойка да преминава по коридора на някакъв замък, отстрани я гледах, извън тази сграда и като се събудих някакси ми се струваше, че това съм аз, но не мога да съм сигурна. Беше с осанка на важна особа и това беше нейния дом.
Между другото съм чела, че много хора се стремят и работят с години да постигнат състояние като твоето. Имаш ли контрол над случващото се или просто си спомняш събитията след това?
Имаш интересен живот, без съмнение
Аз веднъж в сън видях девойка да преминава по коридора на някакъв замък, отстрани я гледах, извън тази сграда и като се събудих някакси ми се струваше, че това съм аз, но не мога да съм сигурна. Беше с осанка на важна особа и това беше нейния дом.
Между другото съм чела, че много хора се стремят и работят с години да постигнат състояние като твоето. Имаш ли контрол над случващото се или просто си спомняш събитията след това?
Аз веднъж в сън видях девойка да преминава по коридора на някакъв замък, отстрани я гледах, извън тази сграда и като се събудих някакси ми се струваше, че това съм аз, но не мога да съм сигурна. Беше с осанка на важна особа и това беше нейния дом.
Между другото съм чела, че много хора се стремят и работят с години да постигнат състояние като твоето. Имаш ли контрол над случващото се или просто си спомняш събитията след това?
Здравейте.
Няколко дни вече не съм спала, защото ми се налага да работя и през нощта, и явно вече започна да дава резултат. 🥴
Излизаме с майка и вече на двора броя котките и виждам, че една я няма. И започвам да я викам по име и тя, с бясна скорост, вирнала опашка, ми се появи от задния двор и се шмугна в малините.
В почти същият момент, отпред, през вратата, със същата скорост, влетява същата котка, и майка, а ето я. И аз й казвам, няма начин, не е тя, нали току-що влетя от оттатък.
И майка сочи съседният малинк-ето я, не я ли виждаш. Нашата, седи и ни гледа.
Останах с впечатлението, че когато крещях Ето я, ето я, когато аз видях котката да се появява, майка дори не реагира на виковете ми, не се обърна, не се заслуша дори. Сякаш не беше там.
Няколко дни вече не съм спала, защото ми се налага да работя и през нощта, и явно вече започна да дава резултат. 🥴
Излизаме с майка и вече на двора броя котките и виждам, че една я няма. И започвам да я викам по име и тя, с бясна скорост, вирнала опашка, ми се появи от задния двор и се шмугна в малините.
В почти същият момент, отпред, през вратата, със същата скорост, влетява същата котка, и майка, а ето я. И аз й казвам, няма начин, не е тя, нали току-що влетя от оттатък.
И майка сочи съседният малинк-ето я, не я ли виждаш. Нашата, седи и ни гледа.
Останах с впечатлението, че когато крещях Ето я, ето я, когато аз видях котката да се появява, майка дори не реагира на виковете ми, не се обърна, не се заслуша дори. Сякаш не беше там.
Така става като не се спи дълго време, вид халюционации, може мозъка да не успява на време да отчете времето на влизане на котката и реакцията на майка ти, и да се получава разминаване.
Налагало ми се е да работя и да не спя, знам какво е - чета нещо, в един момент искам да пия от чашата, която е вдясно и изведнъж се оказва вляво, въобще не помня да съм я пипала. Или говоря на колежка нещо и тя не реагира, накрая се обръща и ме пита дали искам да кажа нещо. Пожелавам скоро да имаш възможност да се наспиш.
Налагало ми се е да работя и да не спя, знам какво е - чета нещо, в един момент искам да пия от чашата, която е вдясно и изведнъж се оказва вляво, въобще не помня да съм я пипала. Или говоря на колежка нещо и тя не реагира, накрая се обръща и ме пита дали искам да кажа нещо. Пожелавам скоро да имаш възможност да се наспиш.
Това с безсънието и на мен ми се е случвало...
Обаче и с излизането от тялото.
И за съжаление с мен пък много духове на хора си говорят,питам ги защо с мен,казват,че защото мога да ги видя.
Обаче събуждайки се не ми е ок.Казват ми имена,инициали,дори къде стоят дадени предмети...и всичко излиза истина.
Но аз не искам да се занимавам и задълбочавам.Виждала съм много неща насън...И духовете сънувам...Не харесвам тези сънища.
Обаче и с излизането от тялото.
И за съжаление с мен пък много духове на хора си говорят,питам ги защо с мен,казват,че защото мога да ги видя.
Обаче събуждайки се не ми е ок.Казват ми имена,инициали,дори къде стоят дадени предмети...и всичко излиза истина.
Но аз не искам да се занимавам и задълбочавам.Виждала съм много неща насън...И духовете сънувам...Не харесвам тези сънища.
Защо говориш с тях, прави се, че не ги виждаш. 
Може да почнеш като Мелинда от Шепот от отвъдното да им помагаш, може пък да ти олекне.
Може да почнеш като Мелинда от Шепот от отвъдното да им помагаш, може пък да ти олекне.Не мога да се контролирам насън.
Добре,че наяве нямам чааак такива преживявания.
Повечето са на близки или са били близки на мои близки.Ужасно е,когато ги видя на снимка или ги описвам на хората и ми потвърждават...
Насън е.
Не мога да се контролирам насън.
Добре,че наяве нямам чааак такива преживявания.
Повечето са на близки или са били близки на мои близки.Ужасно е,когато ги видя на снимка или ги описвам на хората и ми потвърждават...
Не мога да се контролирам насън.
Добре,че наяве нямам чааак такива преживявания.
Повечето са на близки или са били близки на мои близки.Ужасно е,когато ги видя на снимка или ги описвам на хората и ми потвърждават...
Аз познавам една жена, която може да контактува с душите на починалите. Ако мислиш, че може да ти помогне по някакъв начин (съвет или нещо друго), ще ти кажа коя е.
Ами...не знам,честно казано не искам да се занимавам с тези неща.
Не се случва често,но са много ярки такива сънища...
Вероятно го мога,защото веднъж минах през тунела и светлината...На 12 години,по време на операция.
Миналото лято по време на пълна упойка нещо са объркали идиотите,гледах ги отстрани,както и на 12,пак тръгнах по тунела,но този път ме върнаха бързо.После се тръшкаха,че съм спряла да дишам и сърдечната дейност ми е спряла...Ами анестезиологът нещо е объркал,покри се,а написаха,че настъпили усложнения няма.Скъсах се да се опитвам да говоря с този анестезиолог,не стана.
И това не е приятно,а на мен твърде често май ми се случва с тези мои заболявания да съм на границата.
Не се случва често,но са много ярки такива сънища...
Вероятно го мога,защото веднъж минах през тунела и светлината...На 12 години,по време на операция.
Миналото лято по време на пълна упойка нещо са объркали идиотите,гледах ги отстрани,както и на 12,пак тръгнах по тунела,но този път ме върнаха бързо.После се тръшкаха,че съм спряла да дишам и сърдечната дейност ми е спряла...Ами анестезиологът нещо е объркал,покри се,а написаха,че настъпили усложнения няма.Скъсах се да се опитвам да говоря с този анестезиолог,не стана.
И това не е приятно,а на мен твърде често май ми се случва с тези мои заболявания да съм на границата.
Какво почувства, почувства ли се свободна като беше в това състояние?
На 12 много трудно излязох от упойката,все някакви видения...Май тогава започнаха тези неща,не знам.