Изгони ме от вкъщи с двете ни деца

  • 16 559
  • 243
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: X
Това си е в твоето канче.


И проблем на авторката защото няма наследствено жилище нали така?

Авторката ЩЕ има наследствен имот, когато родителите ѝ починат. Да разбираме, че ти предпочиташ мъртви родители, но имот на твое разположение?

# 136
  • Мнения: 2 749
Освен всички, които сами си печелим, да съберем по някой лев за потребителката, да не е толкоз кисела към имащите. 😂

# 137
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 550
Освен всички, които сами си печелим, да съберем по някой лев за потребителката, да не е толкоз кисела към имащите. 😂
Абе и аз нямам, но не злобея към хората които имат. Ако успеем и ние добре, ако не, колкото можем!

# 138
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 536
Скрит текст:
Е как какво правиш.
Спестяваш пари за първоначалната вноска.


Ако не печелиш достатъчно няма как да спестяваш. Или това звучи супер невероятно? Ако живееш под наем как спестяваш?
Как ще ти отпуснат кредит ако не печелиш достатъчно? Все едни такива малки въпросчета.
И какво е решението ти на тези проблеми?

Например под наем?
Че хора живеят и по квартири и какво?! Задължително трябва да имаш своя къща?
Пък правиш всичко възможно да започнеш да печелиш достатъчно, развиваш се, учиш, квалифицираш се и така....

# 139
  • Мнения: 5 648
Това си е в твоето канче.


И проблем на авторката защото няма наследствено жилище нали така?

Авторката ЩЕ има наследствен имот, когато родителите ѝ починат. Да разбираме, че ти предпочиташ мъртви родители, но имот на твое разположение?

Смехория. Родителите ми нямат нищо. Защото техните родители не са им оставили  нищо.

# 140
  • София
  • Мнения: 37 587
И ние същото ти говорим, ти си лалаш на ангро. ЗЗО.

Родителите ти нямат нищо, защото не са постигнали НИЩО.

# 141
  • Мнения: 12
SunglassesАнонимен, коя Добруджа?
Аз пак да питам авторката- преди писането с колегата ти, държал ли се е така?

Да и преди писането съм търпяла ужасно отношение и каквото и да съм правила, винаги е намирал нещо, за което да направи забележка и да не е доволен. Като се опитвам да му обясня, че реакциите му не са правилни, винаги намира начин да извърти, че ако аз не съм била сгрешила, той е нямало защо да реагира така. Общо взето винаги за всичко аз съм била в грешка и виновна.

# 142
  • Варна
  • Мнения: 2 042
Дами, нека спрем, моля - отдавна сме извън темата и не помагаме на авторката. Светоусещането на всички е различно, едва ли ще променим нечие в един форум.
Не приемам да се подсигуриш за сметка на мъжа/родителите, но и помощ не отказвам. В крайна сметка, всички имаме старт в живота, благодарение и на онези преди нас.

# 143
  • Мнения: 14 642
..
Аз пак да питам авторката- преди писането с колегата ти, държал ли се е така?
Да и преди писането съм търпяла ужасно отношение и каквото и да съм правила, винаги е намирал нещо, за което да направи забележка и да не е доволен. Като се опитвам да му обясня, че реакциите му не са правилни, винаги намира начин да извърти, че ако аз не съм била сгрешила, той е нямало защо да реагира така. Общо взето винаги за всичко аз съм била в грешка и виновна.
Явно отдавна не вървят нещата. Той е подал достатъчно сигнали, които ти си разчела - очевидно - неправилно. И все чакаш да се промени. Та и те гони, и те тормози - ти си чакаш.
Моето предложение е - картите на масата пред родителите, да си те проберат и тогава вече си мисли какви са ти възможностите да се отделиш, като поспестиш малко парици.

# 144
  • Мнения: 15 619
Жена. Две деца, в брак. Жилище, купено след сключване на брака, но прехвърлено на свекърите. Изгони я като мръсно коте на улицата. Тази жена не се обърна. Приюти се при близки. След година намери жилище, за което можеше да изтегли кредит и не се нуждаеше от ремонт. Купи го. Събу се влезе. И двете деца искат да са при нея. И са при нея.
Но нямаше чуденки, нямаше кършене на ръце, изобщо не гледаше какво имал бившият или какво е изгубила. Набеляза си цел според възможностите, тръгна да го прави и "целият свят" й помогна.

# 145
  • Мнения: 2 039
По предния пост само да  питам,как жилище купено след брака ,което по право е на двамата,се прехвърля на родителете без съгласието на двамата?Иначе браво на жената,че се е справила.

# 146
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 536
По предния пост само да  питам,как жилище купено след брака ,което по право е на двамата,се прехвърля на родителете без съгласието на двамата?Иначе браво на жената,че се е справила.

Директно в нот.акт се пишат като купувачи родителите му.

# 147
  • Мнения: 23 874
По предния пост само да  питам,как жилище купено след брака ,което по право е на двамата,се прехвърля на родителете без съгласието на двамата?Иначе браво на жената,че се е справила.

Направо е закупено на името на родителите или са имали режим на разделност. Сега е много удобно, при сключването на граждански брак още в общината може да се попълни такава декларация по образец.

# 148
  • Мнения: 15 619
По предния пост само да  питам,как жилище купено след брака ,което по право е на двамата,се прехвърля на родителете без съгласието на двамата?Иначе браво на жената,че се е справила.
Детайли за четящите няма да разкривам. С примера исках да дам кураж на авторката.  Поантата е, че тази жена е изгубила дори и своите вложения в общото жилище. Тежка ситуация, но лично мен, което ме впечатли е, че не си губи времето да обвинява другия как постъпил, какво направил, колко несправедлив е... Нищо подобно. Извлече максимума от ситуацията и положението, в което се озова изведнъж и продължи напред. Как се преживява? Много тежко. Но човек носи отговорност за себе си, а само който го осъществи за себе си, ще го може и за децата си.
В тоя форум много пъти са ревали и са прехвърляли вината за собствения си живот на нечии други плещи и като гледам ще продължат, щото така е най-лесно /нямам предвид конкретно авторката на тази тема, а преобладаващия тон на подобни питания и окуражаващите подобно мислене отговори./ Такова циклене в нищото е, толкоз неползотворно и те държи и връща назад...
Озоваваш се в нещо. Гледаш и правиш оценка на нещото, ако щеш да се измъкнеш и да вървиш напред, си поставяш цели и търсиш  начини да ги реализираш, търсиш конкретна помощ от близки, приятели, институции... стоиш и се чудиш само ако ти харесва...

Последна редакция: ср, 13 яну 2021, 18:55 от luna

# 149
  • София
  • Мнения: 24 839

 Глупости, живея с мъжа ми вече 15 години, отглеждаме детето си заедно, припознато е от него, банковата ни сметка е на мое име, старата ни кола и тя. Жилището е под наем. Засега се получава, нито аз, нито детето ми търпим негативи, от това, че не е родено в брак.
Засега.
И слава Богу, че е така.

Само че, може да стане като при авторката.

А, ако има брак, покривът над главите на майката и децата, е гарантиран до пълнолетието на по- малкото.
Дори и да се наложи майката да плаща наем, ще е само за себе си и ще е смешна сума.

Общи условия

Активация на акаунт