Здравейте ,мами! От няколко дни се чудя нещо и не намирам отговор, затова реших да пусна тема, за да видя нещата отстрани- по- обективно.
Аз цял живот съм интроверт , като цяло домошар човек, но тревожна натура. Обичам да си седя вкъщи , да се занимавам с хобита. Освен хората от семейството ми, имам една най- добра приятелка, с която се чуваме всеки ден. Останалите са хора , с които се чувам от време на време и се виждаме, когато има възможност на 1-2 месеца ( например бивши колежки, приятелки от ученически г. и т.н.). Дотук добре. Проблемът идва, когато съм сред много хора -изпитвам притеснение да общувам, по- точно предпочитам да не съм там, да изчезна, чувствам се некомфортно и не на място. Например на детската площадка гледам как хората на групички не спират да си лафят, а аз си седя, като фон и усещам, че мястото ми не е там, някак изолирано, като аутсайдер . Но ходя заради детето . Натоварват ме големи компании и сбирки , не умея да се вписвам сякаш.Това значи ли, че съм асоциална или се дължи и на факта, че съм в майчинство още? Старая се иначе да социализирам детето , да го настройвам позитивно към другите хора. С някои майки по отделно , даже с доста завръзвам приказка, не е като без хич. Вътрешно обаче ми се ще да не съм в тълпата.
Има и друго. Изпитвам притеснение да общувам с хора " важни клечки". Например , от известно време на площадката идва една жена с висок соц.статус, но аз не я познавам. Забелязах, че мои познати се познават с нея , поздравяват се и си говорят. Аз обаче, засичайки понякога тази жена, не я поздравявам , нито тя мен, защото не я познавам и защото не искам да се бутам и да я притеснявам , или да изглежда, че правя четки( директор е в ясла).Предпочитам да седя встрани. В реда на нещата ли е това? Как мислите?
Има ли нещо сбъркано и асоциално в мен или донякъде се дължи на това , че съм интроверт? Къде е разликата? Благодаря ви за помощта и мненията!
Аз цял живот съм интроверт , като цяло домошар човек, но тревожна натура. Обичам да си седя вкъщи , да се занимавам с хобита. Освен хората от семейството ми, имам една най- добра приятелка, с която се чуваме всеки ден. Останалите са хора , с които се чувам от време на време и се виждаме, когато има възможност на 1-2 месеца ( например бивши колежки, приятелки от ученически г. и т.н.). Дотук добре. Проблемът идва, когато съм сред много хора -изпитвам притеснение да общувам, по- точно предпочитам да не съм там, да изчезна, чувствам се некомфортно и не на място. Например на детската площадка гледам как хората на групички не спират да си лафят, а аз си седя, като фон и усещам, че мястото ми не е там, някак изолирано, като аутсайдер . Но ходя заради детето . Натоварват ме големи компании и сбирки , не умея да се вписвам сякаш.Това значи ли, че съм асоциална или се дължи и на факта, че съм в майчинство още? Старая се иначе да социализирам детето , да го настройвам позитивно към другите хора. С някои майки по отделно , даже с доста завръзвам приказка, не е като без хич. Вътрешно обаче ми се ще да не съм в тълпата.
Има и друго. Изпитвам притеснение да общувам с хора " важни клечки". Например , от известно време на площадката идва една жена с висок соц.статус, но аз не я познавам. Забелязах, че мои познати се познават с нея , поздравяват се и си говорят. Аз обаче, засичайки понякога тази жена, не я поздравявам , нито тя мен, защото не я познавам и защото не искам да се бутам и да я притеснявам , или да изглежда, че правя четки( директор е в ясла).Предпочитам да седя встрани. В реда на нещата ли е това? Как мислите?
Има ли нещо сбъркано и асоциално в мен или донякъде се дължи на това , че съм интроверт? Къде е разликата? Благодаря ви за помощта и мненията!
Не си асоциална, нормална си. Не на всички им харесва да са като в кошер и да общуват със всички нон стоп.
Асоциален е някой, който се е затворил вкъщи и го е страх от непознати, с никой не общува, не иска да говори по телефона, някакъв тотален темерутин.
Хората като теб дето имат хобита са творци, ти твориш, мислиш. Абсолютните екстроверти имат страх от усамотяване, и са много досадни с постоянното си говорене. А ти сигурно се зареждаш когато си сама. Аз съм от този тип, и като ми се заредя на спокойствие, отивам да се социалозирам, но не говоря с всички на площадката, само с който ми харесва.