Здравейте, ще сподела на кратко и своята история, би ми било интересно да чуя мнението на хора, които са минали през нещо подобно или такива с дългогодишни връзки.
Преди време срещнах един човек, тогава минавах през труден период, с мъжа ми доста се карахме, главно за дреболии и битовизми, но много често. Заедно сме повече от десет години, имаме и едно прекрасно детенце. През всичките тези години, никога не съм му изневерявала, не съм си го и помисляла, до момента, в който се появи въпросният мъж. Засичали сме се и сме си писали няколко пъти. Знаех, че това е нередно, но въпреки това, продължих да си пиша с него още известно време. Спрях в момента, в който усетих, че мога да загубя контрол, защото той почна да намеква, че го привличам силно и ме желае. Тогава уж сложих точката. От тогава нито сме се чували, нито виждали. Той ме разбра и каза, че не иска да ми разваля семейството и да ми създава проблеми. Защо тогава, месеци по-късно, продължавам да се сещам за него. По - скоро не за него, а за тръпката и целия този адреналин и прилив на емоции, които изпитах. Аз определено не съм се влюбила в него и категорично не искам да се разделя с мъжа ми. Не съм и от онези скучаещи домакини, които няма какво да правят по цял ден и търсят тръпка - работя, грижа се за детето, занимавам се и с още куп други неща.
Какво тогава е това чувство и тази мисъл, която ми е влязла в главата.
Преди време срещнах един човек, тогава минавах през труден период, с мъжа ми доста се карахме, главно за дреболии и битовизми, но много често. Заедно сме повече от десет години, имаме и едно прекрасно детенце. През всичките тези години, никога не съм му изневерявала, не съм си го и помисляла, до момента, в който се появи въпросният мъж. Засичали сме се и сме си писали няколко пъти. Знаех, че това е нередно, но въпреки това, продължих да си пиша с него още известно време. Спрях в момента, в който усетих, че мога да загубя контрол, защото той почна да намеква, че го привличам силно и ме желае. Тогава уж сложих точката. От тогава нито сме се чували, нито виждали. Той ме разбра и каза, че не иска да ми разваля семейството и да ми създава проблеми. Защо тогава, месеци по-късно, продължавам да се сещам за него. По - скоро не за него, а за тръпката и целия този адреналин и прилив на емоции, които изпитах. Аз определено не съм се влюбила в него и категорично не искам да се разделя с мъжа ми. Не съм и от онези скучаещи домакини, които няма какво да правят по цял ден и търсят тръпка - работя, грижа се за детето, занимавам се и с още куп други неща.
Какво тогава е това чувство и тази мисъл, която ми е влязла в главата.
