ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът дистанционно продължава, осмокласни майки с винце се успокояват

Да, аз за това съм написала, че подкрепям детето само да разреши конкретната ситуация, а не аз да я разреша ВМЕСТО него. Т.е между нас има обсъждане на конкретната ситуация, възможни решения и т.н. Но ако се намеся аз това ще означава, че подкопавам авторитета на детето, самочувствието му.
И друг път съм споделяла виждането си, че тези неща се изграждат постепенно, от раждането. Какво означава да не са опитни? Как се очаква да придобият опит като ходиш след тях да им го отнемаш намесвайки се?
То така се гради опит - обсъждаш, даваш насоки, но ВМЕСТО детето няма как да го направя. Не е моя работа това.

Радвайте се, че сте със Школо. При нас с този Админплюс е пълна трагедия, никакви данни, никакви съобщения, нямаме родителска група на класа, инфо от никъде. По МАТ дори няма никаква нанесена оценка.
Аз също от тази година съм решила да не се меся в училищния му живот..Надявам се, да не се и наложи, но ще е при крайна необходимост. Знаейки как действаше досега синковецът с учителите - оперен е, разправяше се за всяка несправедливост и търсеше сметка на учителите сам ако не е съгласен, или пък ако не се разбере, директно обявяваше бойкот на учителя (разказвала съм ви за музиката в 6 и 7 клас), не прави бели, но не си "оставя магарето в калта" с учителите - най-много да ме потърсят пак да "му свия перките" по отношение комуникацията му с учителите и възрастните като цяло..
По отношение моя помощ към него за ученето по всички предмети - тази година дежурният му отговор е: "споко, мамче, оправям се" 😁
.шмърциплянку  , абсолютно подкрепям мнението ти...

Judi,
Някои родители се месят цял живот😄
Ето един нагледен пример😄

То че е тъй - тъй е.
Аз си гледам възрастта за пълнолетие, че ми е ясно и лесно. Не се затруднявам да мисля граници разни.
Иначе е повече от нормално всеки родител, независимо от възрастта надецата му, да изложи мнение и да помогне при нужда, желание и възможност,  когато това си е обективно необходимо.
На всеки конкретните граници за "необходимо" обаче са различни. И най-често няма общовалидни и идеални такива.

Какво означава точно "намеса"? Всичко е намеса, вкл. съвета, разговора. Каква ще е тя зависи предимно от ситуацията, значимостта й и реалната възможност човекът да се оправи сам. Не може общо да се говори. Във всяка ситуация възрастният разумен човек прави преценка и най-често действа според нея, не според някакво общовалидно правило. Понеже такова няма.
Общото очакване за сподобиване на обща зрялост е ясно - законът го съдържа.
Иначе е ясно и това, че то не става отведнъж. Няма как до 18 да си носил Галинка на ръце и след това - да я метнеш на нивата или до печката и тя за три деня да е придобила характеристиките на възрастен човек. Това в приказките само става.
Няма индивидуална рецепта за всички на коя възраст кой и как действа и трябва да действа.
Но общото "аз не се занимават" не го вярвам за нормален родител, че се случва, нито звучи редно. Всеки се "занимава" с проблемите на децата си и е редно да е така.
Но, както вече писах: Като видя, конкретно, че детето ми страда и не може да си реши  конкретната ситуация, повече от ясно е, че ще му помогна. И изобщо не вярвам, ако родител заяви, че не би го направил. Ако го направи, бих го причислила към оная, другата група родители.

Това никой не го оспорва. Въпросът е в това как да бъде помогнато по най-ефективен начин. И дали с избрания начин да помогнем, всъщност няма да навредим повече?

Няма общо правило, тъй като няма обща ситуация.
В случая има ситуацията на Доня. Мога да обсъждам нея, не и по принцип да заявя как по принцип се меся, не се меся, /не/ решавам чужд проблем, /не/ изземвам функции и т.н. Защото едни случаи изискват спешна и бърза намеса, други търпят изчакване, трети - по-добре да ги загърбиш. Зависи.
Това е безсмислено да го говоря на общ принцип.
Очевидно детето има проблем и само се притеснява да го реши. Много деца са така на тази възраст и трябва да се поокопитят, иначе са поставени пред проблема да свикнат да са пасивни и това да им вреди.
Зависи от ценностната система в този случай на родителите, от техния темперамент, възпитанието им, от житейската им история зависи много също и реалният им опит. От много неща зависи конкретно как ще постъпят в конкретната ситуация. И няма едно вярно - това не е математика.
Ето, Доня в момента се чуди и си разсъждава какво да направи. Очевидно усеща, че трябва да направи нещо, защото ситуацията не я удовлетворява като майка. И ако нещата продължат да са така, както са сега, най-вероятно ще предприеме нещо. Защото едно е родител да говори  с учител, съвсем друго - дете. То най-често няма да си отвори и устата и учителите са наясно с това. Това, надявам се, няма нужда да го обяснявам нито че е така, нито защо е така.
Достатъчно случаи знам за тормозени от учители деца в училище /не казвам, че при Доня е така/, при които една проста адекватна и своевременна намеса от страна на родител би решила своервеменно нещата и не би се объркал живота им. Имам дори вкъщи нагледен такъв пример и знам за какво говоря.
Ами ако на детето на Доня оценката по БЕЛ, например му е важна? Това би било съвсем различно, в сравнение със ситуация, при който не му е.

Моето дете е с много мек характер, отстъпчив, толерантен, никога не е повишил тон, притеснителен заради английския, да не каже нещо по смешен начин на български (въпреки, че за непознат си говори перфектно). Има по борбени деца и личности, има такива които бягат от конфликтите. Аз бях като него до 25 годишна, после се очупих.
Питах го - искаш ли да говоря с учителката - както прецениш. Ох...
Примерно учителката по математика е много разбрана, виждали сме се на улицата и сме говорили. Още миналата година ѝ обещах, че тази година ще обърнем внимание на предмета.
На последния контролно по математика за корен квадратен, искаше пълно изписване на задачите. Само че моя смята на ум . Съдейки по други които решават с програма , не му беше признала няколко задачи и писа 4.50 . Кръвта ми кипна, защото е изписал 4 тетрадки голям формат с упражнения, решава като бесен по цял ден. Обадих ѝ се, говорихме , и тя му призна всичко за вярно и поправи оценката на 6. Спомни си обещанието ми , много се зарадва че е сериозен. Следи му домашните,  последно ѝ се пращаха 30 страници задачи, всичко вярно. И шестиците заваляха. Не съм за бележкарството, но усилията трябва да се забелязват и поощряват. Сега с такова удоволствие сяда да решава задачи, а преди е било мъка.

Възможно е и да навредим. Но при липса на намеса какво ще стане- детето ще пише до полунощ проекти, самочувствието му ще продължава да зависи от оценката на учителя,   която в случая е никаква .  Не е ясно защо едни проекти се оценяват, а други- не. Детето е старателно, трудолюбиво.

Аз бих насърчила детето да пише само на учителката. Ако няма обратна връзка от учителя след писмото (имали сме такъв случай), се намесвам аз или баща му като изпращам писмо до учителя с копие до директора. В 90% от случаите, които не са чак толкова много, детето и учителят се оправят сами, а ако се стигне до писмо с копие до директора учителят се е обаждал сам до 10 минути след пуснатото писмо...

Винаги е възможно да се навреди. Избягвам да врачувам дори за личните си случаи.
Но за всеки конкретен случай тази вероятност се преценява конкретно - ползи, вреди, вероятности. А те зависят от куп неща - и обективни, и субективни. Затова преди да сепредприеме нещо, родителят сяда, мисли, говори с детето, с другия родител, ако има по-опитен /напр. близък учител/ - може и с него и си взима решението. То в две уж еднакви ситуации, с нюанси разлика, може да е различно. Зависи от куп конкретики.
Ето, Доня дава пример с математиката по-горе.
Ако не е ясно защо не се оценяват едни проекти, винаги е добре първо това да се изясни.
Всеки би предпочел детето само да се оправи. Но, за жалост, в живота не е винаги така.

Може би съм пропуснала хронологията са случващото се?
Детето попитало ли е самО защо не са оценени проектите му?

Акцентът, който виждам аз в ситуацията (и не ангажирам никой да се съгласява, разбира се) е в това, че както Доня е писала:
Моето решение на това би било да насърчавам повече детето да се справя само, да отстоява позицията си и да не позволя да му се качват на главата.

И да, и моето дете не умееше да отстоява позицията си, но с постоянна работа има доста подобрения в тази посока.

Всеки си знае за неговото дете, няма обща формула. За мен, да се разправям за оценки на осмокласник, (не бих го правила и за първолак, де), е немислимо. Изобщо това бележкарство ми е повече. То, за това и нямам отличник. Ако се старае и няма насреща ответ, просто спира да се старае. Това е. Никога не съм знаела какви проекти има, какво трябва да пише вътре, какво е писал, никога, още от 1 клас не знам. Факт е, не е ходил никога без домашно или без проект. Изобшо на себе си не мога да си причиня да се разправям с проектите на децата. Те са за тях, не за мен. Средната щерка не може да прави, и на нея не й ги правя. Какъв е смисъла, като ще е ясно, че не ги е правила тя. Иначе, зависи от учителите, мой близък приятел стана на стари години преподавател, на големи деца, беше недоволен от един клас и беше им натряскал тройки и четворки. Заслужени. Каза, че поне половината родители са му се обаждали да вдигат скандал защо отрочетата са с ниски оценки. Говоря за 15 годишни деца. Могат да пушат пред училище, да пият, да ходят на дискотека, но не могат да преглътнат една четворка? За което е необходимо и родителите да ги оправят. Ее, не. Ако е явно несправедливо, има смисъл човек да каже нещо, ако си е такъв човек. Ако не е, няма да се свърши света. 14 годишните не са вече деца.

Като не я познавам лично и не мога да преценя, как би реагирала.
Имахме казус с учителка преди, която така го нарочи, че от 6 оценката падна на 3. Викаше ме в училище, за да ми каже че не работи в час. Отваряме тетрадката - всичко е написано. Не! Нямало Работа в клас ! 😳 Търпях я 5 клас, до средата на 6.  Правеше на маймуни почти всички деца, само любимите 4 момичета бяха пощадени. След една последна случка, в която детето ми се прибра повръщайки стомашни сокове от злъч, вдигнах телефона и говорих с класен и директор. После пуснах жалба и госпожата беше отстранена. Три дена детето остана вкъщи, в класа са влезли психолози, разпитвали децата, които повторили моите думи.
Та тая попара съм я яла. Както казах, търпеливо чакам и като кипна, действам.
П.п след отстраняването на тая госпожа, ги пое учителката на гимназистите, пусна тест и с него изтри всичко лоши оценки.

Ето - типичен пример за една от много възможни различики. Даже два примера са едновременно. 
Човек е по-честно убеден, че е ощетен и то, разбира се, несправедливо.
Аз лично съм сигурна, че Доня скандал няма да вдигне. Дали е справедливо оценено нейното дете - няма как да знаем и не го обсъждаме. Но че има смисъл да си разясни - най-вероятно има. Може да има друга причина, да няма - за всеки случай един разговор би бил полезен. Тя едва ли ще тръгне първо с рогата. Щом толкова се чуди дали и какво да направи. И сама пише, че може да навреди на детето си.
На 14 години са деца. Все още. Със съответните специфики и на възрастта, и на характера си.


Няма как да знаеш.
Затова - полечка. Не е нужно да се стига до кипване, понеже и там не е ясно какво ще стане. Вижте сега да се изясни причината.
Ще ви трябва ли тоя български на вас, като оценка от дипломата или още не знаете?

Разказаната случка си е доста гадна. И си оставя отпечатък.
И аз имам няколко такива, за личните ми майка ми е говорила два пъти, като и двата пъти имаше ефект. Единият път ходи в общината /тогава там беше, нямашеотделно инспекторат, управления и други чудесии административни навред/ заради учител, който биеше ученици с триъгълник по главите. Който ще - да си оставя децата да се оправят сами в подобна ситуация. Моята майка, слава Богу, не го направи. Другият път за нещо подобно на твоето, но с една учителка по математика. И с двамата бе невъзможно ученик да говори и да постигне нещо, освен да си влоши положение.
Аз за големия син съм ходила веднъж и аз при директор и за нито миг не сме съжалявали след това. Беше уникално отношение от страна на класен. Невероятно просто. После поне се кротнаха нещата. Като гледам - не му е навредило на самостоятелността - от 18-годишен се оправя сам в чужда държава, където учи и работи.
Когато обслужвах местния инспекторат, съм чела десетки жалби на родители. Имаше безсмислици, но си имаше и напълно основателни такива за проблеми от сериозен характер, които, ако бяха детски, нямаше да стигнат дори до инспектората - много знаят хлапетата какво е това. От директорите ги е масово пък страх, понеже ги плашат от малки с тях. Споделям пак основно факти.
Та - действието е винаги според ситуацията и човека, разбира се, стига да го знаеш. Учителите най-често не ги познаваме, но имаме някакви впечатления от разкази на децата за тях. В някои случаи е все тая какви характери имат, когато става въпрос за явни нарушения.

Ех, Доня, точно до такива ситуации не бих искала никога да се стига.
Понеже отдавна съм забелязала, че децата ми са изключително добронамерени и съответно има голяма вероятност да се притесняват от всевъзможни неблагоприятни ситуации, а аз няма как да контролирам средата им и взаимоотношенията им с останалите, та решението ми беше да ги науча да се справят с този тип среда, без да вредят на себе си и на здравето си по този начин.
Просто наистина ми е мъчно когато се получават такива безумия. Съжалявам, че Стиви минава по такъв път.