Пред раздяла със започнати процедури по инвитро

Има ги всякакви, Ариел. Самотното майчинство звучи страшно и плаши, но когато се появи слънчицето, всичко се забравя. Пък и животът е пред нея може да срещне друг, дори и да е сама с дете. Но да не отлага процедурата.

Не зная дали е възможно да оплодят яйцеклетките и от донор ако е женена и съпругът и не дава писмено съгласие.

Авторке, много объркано звучиш. Какво да правиш оттук нататък зависи от много фактори. На първо време се обади в клиниката! Те знаят какво може и не може да се направи по въпроса и ще ти обяснят всичко.

Ако си вече в стимулация е крайно глупаво да я спираш, особено ако си на 40+ години, но и да не си. Идеалното е да ти замразят ембриони, а не яйцеклетки. Продължи си стимулацията и прегледите и не прави глупости, защото Мунчо утре може да си хване нова, а ти не ставаш по-млада.

При много двойки има емоционално отчуждение покрай лечения и процедури и много двойки се разпадат, за съжаление.

Ето на какво да си отговориш:

1. Имате ли законен, граждански брак? Ако да - среща с бракоразводен адвокат, защото има тънкости ако се роди дете до година след развода, дори и да е от друг мъж.

2. Обаждане в клиниката и разговор с психолог, координатор ако няма психолог. Молиш да ти обяснят правната страна на собственост на ембриони, унищожаване след развод по желание на единия, двамата.

3. Ако условията не те устройват в новото ти семейно положение, намираш нова клиника. Местенето на замразен материал е доста скъпо.

Отговори си:

1. Ако се разделите искаш ли самотно майчинство или ще търсиш нов партньор?

2. Сегашният би ли се съгласил да износиш и родиш дете от общите ви ембриони и ако да, при какви условия. Някои мъже приемат на доверие ако жената обещае да не търси бащинство и издръжка.

Офф- тук пишеше дама, която преживя доста перипетии и операции. Имаше проблем при мъжа и, а после и при нея, но заради това, че той не може да и направи бебе тя търпеше упреци от сенейството си и трябваше да им правят ИКСИ. Един ден, след 22 или 23 години брак мъжът и и каза, че не иска деца с нея и иска ембрионите им да се унищожат. Тя беше на 42-43г тогава....... Унищожиха ги май и се разведоха. Отдавна не пише в този форум, но историята е поучителна.

Сядаш тази вечер и ако трябва му я показваш. Да реши днес, тази вечер и да ти каже какво точно е решил. Няма утре, няма вдругиден, няма след месец. Днес, тази вечер.


Ау, много е страшно, но детето и поне ще порасне,а инфантилът,с чийто емоционални падения и колебания се занимава в момента няма да порасне.

Реши бързо дали продължаваш с него или не. Ако сте пред трансфер, можеш да замразиш и да изчакаш, можеш и да действаш. Той вече 100% е подписал
Акоо си още в стимулация, имаш 4 опции - прекратяваш процедурата, замразяваш яйцеклетки, оплождане при желание от него, оплождане с донорски материал.
Просто да спреш по средата е глупаво. Особено ако вече си вложила време, усилия и пари.
С човек, който не знае какво иска, аз бих прекратила контакт и бих ползвала оплождане с донор. Има донорска банка, от която можеш да си избереш донор по твой вкус и това е.
Предполагам, че нямате брак. Ако имате, директно замразявай яйцеклетки и се развеждай.

Консултирай се как стоят нещата от правна гледна точка, ако решиш да продължиш и имаш негов генетичен материал. В крайна сметка ти си човекът ,който решава какво да се случи. Мъже колкото щеш, но ако много искаш дете, не се отказвай.

Чак пък изрод!?! И това за човек, който не познаваме и не знаем, какъв точно е случея. Скарали са се и той е дал отбой. Това не значи, че няма да се съберат и той няма да си промени мнението. Явно стреса не му влияе добре, но според мен нищо не е загубено. Продължавай с процедурата без да го притискаш. Той през това време да си мисли на спокойствие. Пък накрая каквото ще да става. Личното ми мнение без да знам какви са,ви проблемите е, че ще се оправите. Дори и сама да останеш ще ти е по-добре,с дете, така че не спирай процедурата. Нещо ме кара ди си мисля, че той няма да се откаже. Явно е наранен и заплашва, но в деня Х едва ли ще,се откаже. Ако все пак го направи имаш резервен вариант.
Желая ти успех.

Явно ги има. Плашат се от отговорност може би. Може да искат да са си луди-млади вечно. То и аз искам, ама не става.

Наистина авторката е на 40 г. и по-млада няма да стане, обаче и самотното майчинство не е цветя и рози, ако няма на кой да разчита. Ако има майка, баща, сестра или други роднини, които да ѝ помагат поне до 4-5 години на детето, да, но иначе нещата няма да са розови. Дори едно разболяване, водене на детето на различни места - доктор, градина и т.н. , всякакви ангажименти ще са само на нея. Работодателите не са особено съпричастни към отсъстващите служители. А все пак животът е свързан с пари.....
Не искам да звучи все едно съм против самотните майки, напротив, просто описвам това, което може да се случи.

То и после е купон. Първи клас е по-зле и от градината.

Няма невъзможни неща. Много жени се оправят и сами. Моите близнаци скоро ще станат на 6. Баща им работи в чужбина и всички неща, за които писахте по-горе се падат на мен. Справям се. Когато бяха на 2 години и половина смених работата. На интервюто казах за децата без да ме питат, защото не исках да ме изгонят, като разберат истината. Отговориха ми, че нямат право да ми задават подобни въпроси, защото това било дискриминация и че много колежки са успели да си изгледат децата, защото имаме право на хоум офис. Имам и голяма дъщеря, ма която мога да разчитам, но не и на 100%. Тя си има свой живот и на моменти не се прибира с дни у дома.

Всеки си преценява.  Не казвам, че е невъзможно,  а, че ще й е много трудно без помощ от никъде. Няма да има и на кой да разчита нито за пари, нито за помощ, нито за нищо.

Ще се оправи. На всички ни е трудно, но се оправяме, щом веднъж децата са се появили.

Все някак ще се оправи. От малка съм разбрала, че трябва да живея, така сякаш няма кой да ми помогне. Ако се появи помощ е добре дошла. Ако не продължавам напред.
Авторката ми се вижда достатъчно разумна за да се справи с живота си.

Много си права. По принцип мисля точно като тебе, но ....

На 40г и без деца има спестявания, ипотеките са изплатени.

Ако няма живи родители и баби вече е наследила имоти (колкото и грубо да звучи).

На 40г, без деца вероятно е работодател 🥳

Моите деца боледуваха изключително рядко след излизане от родилното, леко и по-рядко и от нас.

На 50г съм и родителите ми са живи, здрави, а баща ми даже работи. Били са на 30 и 38г като съм се родила. Същата работа със свекърите, само дето свекървата е родила ММ на 34г.

За съжаление може да няма спестявания и помощ, нито да е работодател....

Съдби всякакви....

Пожелавам на авторката нещата да се наредят за нея.

На мен не ми е ясно защо ще го чака цупльото да му мине. Дори и да са женени, на 40 вече гони последния влак... ако не го е изпуснала вече.

Ако тя е готова за дете, да действа. Няма какво да чака или да се куми..