Любов на по-късна възраст - възможна ли е?

Всички, които заминаваха в периода 2000-2004 дълго време вярваха, че България е от 3я свят, с 300лв заплата. А и масово все още го вярват. Не виждам това да е някаква голяма изненада. Заплати над 2000лв и за програмист не съм си представял. А се оказва, че в лидъла касиерките взимат толкова (почти). А програмистите няколко пъти по това.
Не е въпросът до забравяне. Въпросът е, че нещата в България много са се променили след 2005та. А някой е пропуснал да ни извести на противоположната точка на Земята.
Канада не е Франция. Доста по-далечна е географски. Оттам има и много различия. Емигрантите се прибират по-рядко, новините пътуват по-бавно. Отпуските са 2 пъти по-кратки (2 седмици). Митовете са повече. Надъхването е повече. За да устоиш.
Това са общоизвестни неща. Не ми се иска да разводняваме темата. Накрая ще ме обвинят отново, че си търся внимание. А темата е ужасно обширна. Може да се пише хиляди страници.
Макар че, обективно си е баш по темата.
И да, наясно съм, че за различните хора е различно. И за някой ще е хубаво да живее в чужбина.

Аз заминах 2003. Личното ми мнение е, че в момента в България се живее по-лошо от тогава, поради простата причина, че цените са скочили в пъти, за разлика от заплатите. До 2008 ми е минавало през ума да се върна, сега категорично - не.
В Канада няма ли интернет? Описваш я все едно е в друго измерение.

По това време всеки,  който е искал да се информира, е имал достъп до всякакви информационни сайтове, форуми, да не говорим за информация от роднини, близки, приятели и т.н.
Както и сега.

И тази информация е достоверна, защото?

И Philomena потвърждава същото. Заминала е след най-тъмния период в България и си мисли, че заплатите са все още същите, след 20 години.
И каква е гаранцията, че информацията ти е точна?
Ако питаш роднини из провинциалните градове, без подобно образование, без да са употребявали твоя труд и лишения през годините, живуркали са си водоравно и са си гледали кефа, кое те кара да мислиш, че ако се върнеш, ще си на една нога с тях и ще получаваш същата заплата като тях?

Цените следват заплатите. Обективна пазарна логика. Няма как да е иначе.

Освен това, други приятели, които имат по-добра работа в България така се случва, че не говорят конкретни числа за заплатите. Нито ти им обясняваш конкретни числа, колко са данъците и тн.
Те ти говорят, че са добре. Ти си представяш, е, оцеляват някак.
Ти им говориш, че си добре, те си представят, че всичко е цветя и розови облаци, получаваш, едва ли не милиони. Дългогодишна шлифовка и промиване на мозъци.

Надявам се и Танграта да си е платил студ. заем също...
Другото е, че ако искаш нещо, го намираш, а ако не искаш, си намираш оправдания.

Има сайтове за запознанства, клубове по интереси, приятели на приятели (ние така се запознахме примерно, защото аз не излизах въобще с българи) или обучение/работно място.

Когато искаш информация е най-добре да си я намериш сам.

И тогава, и сега всеки сам обработва информацията, според капацитета си. Един търси повече източници, друг дава предимство на това, което иска да чуе.
Ето, ти сега се оправдаваш с българите в Канада, които те лъгали, че там е топ, а в Бг - трети свят... Не си потърсил повече информация, не си я поплучил - а вече как ще я анализираш е трети въпрос.

Не мисля, а знам... особено в моя бранш нещата са олеле-майко. А и живота не е само пари. Както и да е, радвам се, че си си намерил мястото. Просто не е моето.

Средата е такава каквато си я избере човек, за детето му също.
Никога не съм емигрирала, живяла в чужбина, нито съм имала желание.
Имам чувството по описаното от горните мнения, че сякаш живея в паралелна България. Нищо общо. Нито смятам сега заплати и живот за по-лоши от 2000-2004, нито пък тогава да са били заплатите масово 300 лв. Това за средата за децата също не го разбрах – има прекрасни учители, интелигентни хора и семейства. Смятам, че тук е много по-спокойно за децата и стресът от пазарната консуматорска надпревара да изкарваш, работиш, харчиш все още е умерен.

Пропускаш момента, че ежедневно си зает да оцеляваш. Нямаш лукса да философстваш на теми "Живота, Вселената и всичко останало." Нещата са инертни. И да ги осъзнаваш, промяната не става от днес, за утре.
Минават години. Освен това, така или иначе поне докато завърша е било задължително да остана. Това са 5 години. Е, останах с още 5 повече. Така че не обсъждаме вариант да се прибера на 2та година. Изборът е бил между 5тата и 10тата.

Студентския заем продължавам да го плащам. Като в момента остатъкът е около 1000 кад. Вноската е 75 на месец.
Не се ли преместихте вече в Торонто.
От доста време пишеш, сякаш вече живеете там.
Реално и вие нямате много положителен опит, нито с Англия, нито с Канада. Но съм достатъчно политкоректен да не ровя.

Никой не ти държи сметка защо си останал. Обясняваме ти, че това е бил твоят избор, и не са виновни българите в Канада.

Е, що не ?
Хубава си ни е родината и ние сме супер хора. Само трябва да гласуваме и да си изчистим кочинката. Ето в съседна тема си пишем, излиза, че законите по пътищата са еднакви, въпросът е, че контролът тук е слаб и корупцията са нещата, които ни убиват.
Аз пък приветствам всеки завърнал се в нашата страна. Липсват ми хората, които заминаха. Усеща се, че ги няма. Някак опустя държавста без тях. Едно време к'ви купони ставаха в Юлита и Цецо Спасов......какви години, пълно с народ беше. Ония мутренските смутни времена и въпреки мутягите, пак си беше готино.

Адмирации, Тангра.
Това е чудесно.

Въпрос на възприятия.

Боже, някой помни Цецо Спасов
Наистина сме динозаври

Хаха, наистина
Ами аз съм на 40 и го помня много добре. Ех много носехме на алкохол, сега една чаша вино и ми се доспива.....тцтц

Танграта, цените не се определят от заплатите, а от търсене и предлагане. Заплатите индиректно променят търсенето, но това не обяснява защо в Германия цените са по-ниски, а заплатите не.

От 2000г нататък имаше много информация за работа и заплати в България в интернет. От средата на 90те българските граждани вече имахме право да се заселване в цялата ЕО при условие, че работим за себе си, като независими, а не на заплата. Съпругът на работещия независимо имаше право да работи на пълен работен ден и да кандидатства за всички позиции , за които не се изисква гражданство на съответната държава. Познавам адвокат, ирландка, която тогава ходеше по интервюта в британското посолство в София и помагаше на незнаещи бъкел английски, екстрадирани, осъдени за нещо там да получават право на престой по този начин. IT си заминаваха без проблем, без адвокати и без драми за всяка европейска държава, за залива и даже САЩ и Канада. 

В средата на 90те много българи, поработили в Европа и арабския свят тръгнаха да емигрират в Канада, някои с фалшиви дипломи за готвачи, сладкари и подобни, защото тогава тези професии носеха точки. Информирах се, разбрах какъв е климата, цените на наеми, заплатите и реших, че не е за мене. Щях да взема виза без проблем с френски, английски + стаж и някаква носеща точки професия. Не съжалявам, че не заминах, а половината ми съученици отидоха там.

Най-добрият приятел на мъжа ми отиде в Канада с жена си. Французи са, майка му има огромна аптека на оживено място, той има собствена къща на Карибите, а жена му тук. Във възторг са от живота в Канада, от климат, заплати, живот, всичко. Преди това бяха в Щатите и не им хареса. Радвам се за тях.  Те се чудят защо седим тук, а ние за чий седят на студа.

Съжалявам за здравословните ти проблеми, но мисля, че всеки млад човек трябва да поживее далече от дома си сам.

Желая ти много здраве, успехи и щастие оттук нататък.

Тази година дъщеря ни завършва гимназия и вече се освобождаваме. Обмисляме нова емиграция, защо не в България.