Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

Споделям няколко цитата от "Тревожни хора" на Фредрик Бакман

„Не можем да променим света, а често не можем да променим дори и хората. Освен малко по малко. Така че помагаме, когато е възможно, миличък. Спасяваме тези, които можем. Даваме всичко от себе си. После се мъчим да си втълпим, че това трябва да е...достатъчно. За да можем да живеем с неуспехите си, без да се удавим“

"Понякога си мисля, че когато двама души са били заедно достатъчно дълго време и имат деца, животът им става като изкачване на дърво. Нагоре-надолу, нагоре-надолу, опитват се да се справят с всичко, стараят се, катерят се и едва успяват да видят другия през клоните и листата. "


"Религията може и да може да бъде набита в главите на хората, но вярата не се преподава"

"Странното на тревогата е, че се мъчим да потушим хаоса с хаос. Човек, който сам се е поставил в катастрофална ситуация, рядко отстъпва. Много по-често продължава право напред, с още по-висока скорост. В живота, който сме създали, често виждаме как други се разбиват в стената, но въпреки това някак си се надяваме, че ние ще успеем да минем през нея. Колкото повече се приближаваме, толкова по-убедени сме, че чудотворно ще бъдем спасени от най-невероятни решения, докато хората, които ни гледат отстрани, просто чакат... сблъсъка."

„Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя, не може да се поучи.“

Тери Пратчет

През годините на съзнателното ми съществуване, чух и видях доста определения за разстояние. Но най-точното, което запомних е на баба ми:
"Когато имаш нужда от определен човек и той не е там.... Това е разстояние. Другото е пътища, места, посоки, далечност, време, но не е разстояние. Не е!"
Откъс от "Приличаш ми на щастие"
Ирина Габровска

"— И аз не знам какво ме прихвана. Не се обиждай, но понякога човек говори по-свободно пред някой непознат, отколкото пред близките си. Защо ли е така?
Свих рамене.
— Навярно защото непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се иска да бъдем."

"Сянката на вятъра", Карлос Руис Сафон

Беше хубава онази лимонада... В стъклените бутилки. Не знам дали защото е била истинска. Всъщност дори не знам и какво означава "истинска лимонада". Знам само торбичката, в която я носех. Тъмнокафява с големи червени макове. Като детството ми. Като "там". Баба шиеше торбички - и за хляба, и за лимонадата. Шиеше и рокличките ми - "за двора", и "за града"... Шиеше и сърцето ми, когато тук-там се скъсваше. Беше добра шивачка. И не само. "ТАМ" щастието струваше колкото едно букетче горски цветя; колкото бурканче сладко от смокини; колкото чифт протрити галоши (винаги два номера по-големи); колкото "онази най, ама най-красивата пластмасова гривничка" от сергиите на селския събор; колкото пожълтелите страници на книгите от библиотеката.. Щастието болеше, колкото ожулено коляно. Заспиваше от умора след работа на полето или в двора. Захласваше се от смях, броейки с приятели звездите и чакащо всяка вечер "оная летяща чиния" . Ядосваше се, че рибата не кълве. Ухаеше на всичко. На индрише. На мекички. На излюпени пиленца. На окосена трева. На турско кафе и изкипяло мляко. На хербарий. На домашен ператен сапун. На прането на мама. На преждата на баба. На рози и здравец. Влюбваше се в очи. В поглед. В преплетени ръце. В едва докосващи се устни, но с тежестта на най-красивата първа целувка.Щастието всъщност не струваше и 5 стотинки, то нямаше цена. А стойност. Имаше и терлички (с които галошите вече бяха по мярка). То нямаше калъп. Сега всичко има калъп. Има стандарт. Марка. Класа. Размер. Цена. Но няма живот. Някога имаше много живот в дните ни.  И добри шивачи вече няма - на "торбички за хляб и лимонада" , на "роклички за двора и града", на леко скъсани сърца. Сега има поне три марки лимонада. И нито една истинска като "онази лимонада" в тъмнокафявата ми торбичка на огромни червени макове, с която обикалях половината село... Боса. В рокличката ми за двора. Тунингована с мечти. И изтупана от глава до пети в Усмивка!

Елеонора Бойчева

- Сътворението работи по изумителен начин. Всеки оставя следа от своите действия. И всеки, колкото и да е умен, колкото и да е силен, колкото и да е безсмъртен, прави грешки. Единственото, което се иска е търпение. И ти няма да откриеш никой в цялото Съотворение, по- търпелив от Смъртта”

Darksiders The Abomination Vault
Ari Marmell

❝Може би е смешно или глупаво, може би е лудост - но аз мисля, че съмва не защото изгрява слънцето, а защото хората отварят очи.❞
Стефан Цанев

Причината хората да смятат, че е трудно да бъдат щастливи е, че те винаги виждат миналото по-добро, отколкото то е било, настоящето по-лошо, отколкото е, и бъдещето - по-сложно, отколкото ще бъде.

Марсел Паньол

- Слушал съм как майка ми плаче, защото няма кинти да ни нахрани. Двамата с баща ми все се караха за нещо. А аз през цялото време седях на стълбите пред входната врата и си мислех: „Един ден ще им купя Ролс-ройс и ще ги изкарам от тая лайняна дупка.”
И го направих.

„Ози без цензура”
Джон Майкъл Озбърн

"сее се в тление - възкръсва в нетление;
43. сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
44. сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45. Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
46. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето."

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ ДО КОРИНТЯНИ, Гл. 15

Онова, за което мислиш, но след това никога не изричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изричаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

"Разговори с Бога" - Нийл Доналд Уолш

Безизходица е, когато
стоиш на гроба на любим
човек и осъзнаваш,
че това не е страшен сън...
Не е нечия глупава шега,
и че ти ще продължиш да
живееш, но вече без твоя
скъп човек...Нищо не
можеш да промениш...
Решението е взето свише...
Това е безизходица !...
Това е отчаяние !...
Няма връщане назад...
А не твоето " Нямам работа,
зарязаха ме, нямам какво
да облека, парите не
стигат "...
Запомни - докато си жив,
имаш милион варианти
и изход от всяка ситуация !..
Докато си жив, решение
има за всичко...
           Константин Хабенский

“Нашите желания са предчувствие за нашите възможности”
Гьоте

Да ласкаеш значи да казваш на някого точно онова, което той мисли за себе си.

Дейл Карнеги

"Никога не казвай „Не мога”."

„Х джунгла”
Тайджи Савада