Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

"Знаете ли кога се появява трети човек?
Когато двама се отдалечават, за да му направят място..."

М. Авелок

Е, то и само един да се отдалечи, пак става достатъчно място за трети

„Трудно е да срещнеш любовта. Понякога тя е толкова голяма, че е невъзможно да я побереш изведнъж в живота си.“
„Деветте кръга“- Диана Петрова

Няма тъй нещастни случаи, от които съобразителните хора да не могат да извлекат някаква полза, както няма и тъй щастливи случаи, които безразсъдните хора да не могат да преобърнат в своя вреда.

Франсоа дьо Ларошфуко

ВСИЧКО, КОЕТО ПРЕЖИВЯХ, МЕ БЕЛЯЗА С ВЪЗМОЖНОСТИ.
Макар да не разбирах на момента, че най-тежките ми минути, ще се превърнат в  бъдещите ми малки успехи.
В преодоляването.
В осъзнаването.
В ученето.
Трупах понятия.
Трупах и тъга.
Разбрах, че никоя победа не се случва, ако не пожертваш нещо.
И без да си я платиш.
Научих се да не броя малките злини, а да съм щастлива, че цената е приемлива.
Трупах опит.
Трупах и тъга.
Осъзнах, че мечтите не бива да имат таван.
Че мога да постигна всичко, освен това, в което сама се ограничавам.
Научих се да излизам от кутийката на удобството си.
Трупах смелост.
Трупах и тъга.
Съумях да приема, че всичко, което знам за себе си е крайно недостатъчно.
Мога да съм и повече.
Мога да се променям.
Трупах кръгозори.
Трупах и тъга.
Разширих представите си за хората.
Чрез общуването открих коя съм.
И каква не желая да бъда.
Разбрах, че искам съм полезна.
Трупах смисъл.
Трупах и тъга.
Какво прави човек с толкова насъбрана тъга ли ?!
Трупа години.
И се влюбва в живота.
Яна Янкова
Из”Монолози на сърцето” [/i]

"Нищо не се е променило в мен и все пак..
е очевидно, че пейзажът е същият...
но очите, които гледат към хоризонта...
те са се променили..."

Хорхе Букай - "Трите въпроса"

Колкото по-фундаментална е закономерността, толкова по-просто може да бъде формулирана.

Пьотр Капица (физик)

"Оказва се, че най-големият страх на хората е да усетят нещо истинско..."

©Irina Gabrovska

"Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу..."

Мартин Карбовски

Ти имаш силата да превръщаш негативните промени в позитивни, но не можеш да го направиш, като се съпротивляваш на промяната. Да се съпротивляваш на промяната, означава да избереш негативната посока - да се съсредоточиш върху лошото и така да привлечеш още неприятности, болка и нещастие.

За да превърнеш негативното в позитивно, първо потърси добрите страни на случващото се. Добро има винаги, във всяка ситуация и щом започнеш да го търсиш, законът за привличането ще ти го донесе. Освен това, нареди тази промяна да ти донесе много прекрасни неща, и знай и вярвай в сърцето си, че щом си дал такова нареждане, то трябва да бъде изпълнено. Това е да избереш позитивния път.

Ронда Бърн - "Тайната за всеки ден"

"Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.
Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.
Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.
Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.
Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.
Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.
Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.
Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная."

Ваня Гайдарова

...."трапанация на  черепа"...  убийствено, ама си е точно!

"След като можете да изразите себе си, можете да кажете на света това, което искате от него... Всички промени в света, за добро или зло, първо са направени с думи."
Жаклин Кенеди

 "Ако постоянно сдържате емоциите си, за да изглеждате по-добри и по-красиви, тялото ви става напрегнато, дишането - неправилно, а душата - пуста."
Джейн Фонда

Синдром на сварената жаба:

Ако вземете жаба и я вкарате в тенджера с вода, която сложите на огъня, ще наблюдавате нещо интересно: жабата ще се адаптира към температурата на водата, ще остане вътре и ще продължи да се адаптира към повишаването на температурата.

Когато водата стигне до точката на кипене, жабата ще иска да скочи от съда, но няма да успее, защото ще е твърде слаба и уморена заради усилията да се адаптира към температурата.
Някои ще кажат, че това, което убива жабата е кипящата вода, но не! Това, което убива жабата е нейната неспособност да реши КОГА да скочи.

Затова, спрете да се „приспособявате“ към грешни ситуации, и други неща, които „ви нагряват “. Ако продължите да се адаптирате, рискувате да „умрете“ вътре без да имате сили да се съпротивлявате накрая. Адаптацията е неограничен процес.
Просто не забравяйте да скочите, когато трябва! 🙂

Произведението говори само за себе си, ако има на кого — Ст. Лец

„Любовта няма по-близък приятел от ревността, но и няма по-голям враг от нея.“
 Дж. Бруно