Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

"Ако позволиш на някой да бъде това, което е. И ако той ти позволи да бъдеш това, което си. Това е Любов ! Всичко останало е мъчение"

•Ра Уру Ху

"Понякога парите струват адски много."  Ралф У. Емерсън

"Има хора, които имат пари, има и богати хора."  Коко Шанел

Понякога вратата на една връзка се затваря, не защото сме се провалили в нея, а защото нещо по-голямо от нас ни казва, че тези взаимоотношения вече не пасват на живота ни. Затвори вратата, поплачи си, а после се обърни и открий новата врата. Мини през нея и ще осъзнаеш, че вече си друг човек, променил си се, пораснал си. И това е окей.
,,Всичко с теб ще е окей.", Лий Гоф

"Животът е като ехо. Ако не ти харесва съобщението, което си получил,
трябва да промениш съобщението, което си изпратил."   Дж. Джойс

...те
той е прекрасен. тя е влюбена.
той се страхува от любовта. тя умее да живее с нея.
той е целият въпроси. тя носи всички отговори.
той (уж) знае всичко. тя умее бързо да (се) учи.
той не вярва в чудеса. тя ги създава.
той обича да я мечтае. тя мечтае за него.
той ще тръгне. тя ще остане.
но сега, сега
той е тук.
тя е ...

Мария Василева, "Малко Той, малко Аз, малко Ние"

"Започнете активно да се грижите за най-важната си връзка.
Донесете истинска и чиста радост в живота си и в живота на тези, които истински
обичате като им казвате достатъчно често колко много значат те за вас.
Вие не може да бъдете всичко за всички, но можете да бъдете всичко за няколко човека.
Решете кои са тези хора във вашия живот и се отнасяйте към тях като с ВЕЛИЧИЯ."

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях."

  451° по Фаренхайт

“Много от вашите връстници искат да са големи мъже. Да мачкат, да им имат респекта. Ама бъркат респекта със страха. Мускулите не те правят голям мъж. Запомнете нещо важно..
Големите мъже помагат. Гледат весело, гледат си семействата и като пийнат пеят и танцуват. Големите мъже управляват света, пишат книги, плачат за страданията на други хора, обичат и се борят с вяра в сърцето си. Големите мъже винаги са обичани. Те не псуват света, а го променят. Не са тарикати, а работяги. Всички хубави неща, включително и автомобилите се създават от такива мъже.  Жалкото е, че едни други карат тези автомобили, все едно те са ги създали. Бездарни, напомпани, еуфорично скучаещи муцуни, гледащи накриво и мразейки..
Не ставайте такива, момчета. Не ругайте. Думите носят енергия. Отнасяйте се към тях все едно са от стъкло. Дори, като одъртеете не губете своята веселост. Каквото и да ви струва - танцувайте...и с бастуни да сте - танцувайте...”
Камен Донев, "За силата на словото"

"Има хора-глухарчета.Крехки и чувствителни.Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.
Има и хора-птички.Стреснати и нервни.Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.С едно око.Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.Как го правят с тия оскубани криле?Радичкови пилета някакви.
Има и хора-цифри.Ходещи калкулатори.Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата.И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящият момент им спира тока.Гаснат внезапно.Като изгорели крушки.
Има хора-рибарско столче.Удобни.Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.
Има хора-паяци.Оплетат ти хамак и го вържат между два бора.Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.
Има хора-дъги.Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.
Но има и хора-знаци.Появяват се рядко.Вероятно веднъж в живота, а може би два или три.Напоследък често си мисля за тях.Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна.Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност.Или ги разчиташ или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.
Как се разпознават хората-знаци?
Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон.Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.
Просто трябва да сте готови за тях.Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар.
Как?
Не зная."

Ваня Гайдарова

"Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни.
Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили.
Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.
Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.
Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем.
Бавно научавам, че упоритите опити да „спечеля“ когото и да било, са загуба на време и енергия и те оставят само празнота.
Не ми трябва повече драма. Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добър. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки. Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко."

Автор: Р. Наим

"Има нещо по-неизбежно от смъртта. Това е
животът. В него единствената постоянна величина е
времето. То може да бъде съюзник или враг. Понякога годините се изпаряват като миг. Друг път - миговете се влачат като години...
Животът е движение. Спираш, тръгваш,
падаш, ставаш, продължаваш... И запълваш пространството между това, което правиш и това, което искаш, с надежда.
Надеждата е обещание за предстоящо щастие. Очакване за ново начало и нов живот. Всяко ново начало изисква време. Времето е път, който двама души трябва да извървят един към друг, за да се срещнат. Да изберат посока, в която да вървят заедно, за да изпълнят празното пространство
между събуждането и заспиването със смисъл и съдържание. Учим се да живеем в ритмично повторение,
за да не се разминем. Вдишваме и издишваме заедно. Едновременно...Или свикваме с безопасното разминаване. Поддържаме санитарния минимум дистанция, за да не се разочароваме - от себе си, от другия... Времето може да се превърне в затворено пространство, в което двама души се отдалечават, обичайки се по спомен.
Всички опити да се сближат отново, се превръщат в поредица от празни дни, в които нищо не се случва. Зачеркнати дни! Самотни чертички в календара на живота.
И тогава идва инерцията. Инерцията убива чувствата.
И настъпва раздялата. Идва моментът, в който трябва да сложиш край на дългото сбогуване. Времето е възможност да се научиш да бъдеш сам. Докато свикнеш със самотата, животът изглежда жесток. Но той не е - просто следва своята логика. Не само болестите мутират. Чувствата и
хората - също. Адаптираме се. Научаваме се да живеем с болката по взаимно съгласие. Накрая осъзнаваме, че...
човек свиква. С всичко."
От филма “Откраднат живот”

"Но... ако щеш да ме разплачеш,
опитай пак... Със добрина."

Надежда Захариева

Какво толкова й харесваш, братле, красива е, спор няма, но красиви много?
- Така е, много красиви има, но за мен красива е само тя. И под тази красота стои нещо друго. Нещо, след което трудно мога да подаря сърцето си на друга. Вниманието си да, временно увлечение да, но душата си? Не. Под тази банална за теб красота, аз съм открил нещо, дето не всеки го вижда, не всеки успява да го вдиша. Зад тези красиви очи се крие една ранима, нежна и същевременно силна жена, пред бурните й и гъсти коси ти виждаш едно красиво лице, лице, по което са се стичали безброй сълзи предизвикани от несправедливостта, която тя ненавижда. А отвъд малките й, но перфектни за мен гърди, се намира сърцето й, а сърцето й как обича.. Силно и истинско. Прощаващо, кървящо и същевременно лекуващо моето. А отвъд изваяното й тяло стои душата й, а душата на тая жена не се среща във всяко тяло, което срещаш по улиците, по заведенията, в клубовете, където се сетиш. Душата на тая жена учи, лекува, гали те, усеща те, разбира те, изкарва те от време на време извън нерви, а после невинно се сгушва в теб гледайки те.. и си мислиш, и тя е човек, и тя греши. Тази жена само като ме погледне и знае какво си мисля, само да ми чуе гласа и знае какво ще й кажа, какво ще й предложа, с тая жена, аз станах мъж, аз разбрах, че съм мъж, че имам какво да дам на света. А когато срещнеш жената, дето смята, че ти и съществото ти имате какво да дадете на този сбъркан свят и вярва в тебе.. разбираш защо всички други ще те привличат, но няма никога да ги обичаш. И само имай късмета да си позволиш да загубиш тая жена.. ей тогава разбираш какво е празнота. Тежко ти и горко. Така че, братле, красотата на тая жена е само бонус към всичко останало, разбираш ли? И не, братле, не я харесвам, може да харесваш много, но благодарение на нея аз се превърнах в мъж и я обичам. И понеже съм мъж на място и тя го вярва, аз пък вярвам, че заслужавам най-доброто, а най-доброто е ТЯ.

М. Куртева.

Ако искате да вървите бързо - вървете сами! Но ако искате да отидете далеч - отидете заедно.

Не възпитавайте децата си да бъдат богати. Обучете ги да са щастливи. Така че, когато пораснат, те ще знаят стойността на нещата, а не цената.

И двата са на Стив Джобс

"Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата
 да ми каже истината..., но би го направил с любов."

Антоан дьо Сент-Екзюпери