Отношението при раждане

Съжалявам да чуя за това, през което си минала, но помни едно-всичко е без значение, стига да чуеш плача на детето си, както и да го прегърнеш!

Лежах за задържане, когато бях бременна и тогава се сблъсках с отношение, което не вярвах, че съществува.
После за раждането проучих по-добре здравните заведения, направих добър избор и не съм имала проблеми.

Не съм съгласна, че няма значение. Първия случай, за който разказах го избрах именно, защото му се носеше славата на място с добри специалисти, но не особено добро отношение. Оказа се, че въпросното лошо отноешение е придружено и с некомпетентност и бездействие. Според мен често вървят ръка за ръка.

Според мен всяка майка изпитва подобни страхове и е нормално. Не знам в кой град си и какви болници има при вас, но имаш достатъчно време да проучиш и да решиш кое ще е най-доброто за теб и з бебето.
Аз съм раждала веднъж, после за съжаление имам един мисед аборт и сега ми предстои второ раждане, все в една и съща болница. Избрах частна такава с най-високо ниво на неонатология, специалисти, на които имам вяра, база, в която се чувствам комфортно и до момента са се отнасяли с мен както подобава.

Разбирам страха. В такива моменти жената е най-уязвима.
Ако имаш финансова възможност избери частна болница или избор на екип.
За прегледи ходех в родния ми град, но за феталните морфологии - София. Иначе раждах при познат лекар и бях спокойна, но ако беше иначе, не бих си причинила такъв стрес.

Родният ми град е София, там стана и най-лошото. В момента съм в Стара Загора и повече, в София, в болница не стъпвам. Нямам кураж.

Ако нямаш избор на екип навсякъде ще се държат зле.Все едно си някой досаден натрапник и всеки ще гледа да родиш в другата смяна.И не само при раждане,във всички болници е така.Не си ли платиш те гледат все едно ти правят благодеяние по милост.

Аз раждах точно в Стара Загора (иначе съм от Ямбол).Раждах при др Христов в Ниамед.Всъщност съм му пациентка от преди да забременея и не бих се доверила на друг лекар.Предпочетох за всеки преглед да пътувам до там и да си плащам,отколкото да посетя АГ в Ямбол.При нас са само некадърници.
По ЗК бях записана при дъщеря му в същата болница и веднъж месечно посещавах и нея.Феталните морфологии също правих там,но при др Салджийска.
Също Правих фетална ехокардиография в Надежда(София) при др Маринов и ФМ при др Георгиев също в Надежда.
Отношението от ден първи до последно беше чудесно.Имах не особено лека бременност.Налагало ми се е да ходя и в неделя и по празници.По кое ли време не съм му звъняла и винаги се е отзовавал и ме е преглеждал.Отношението на целият персонал е страхотно.Работят доста млади момичета там.Лекарите отговарят на всички въпроси.Стаите са чисти.Аз лично си избрах самостоятелна стая(има такава опция срещу 100лева на вечер).
Родих секцио по медицински причини.Всяка сутрин и вечер др Христов минаваше на визитация.Сутрин всъщност идваха по 4-5 доктори.Бебчетата се вземаха за преглед.Сестрите се грижат за тях първите 2 вечери,а после можеш да си го вземеш при теб,ако се чувстваш добре.Те ги къпят,те им сменят памперсите,всичко те правеха.Ако имаш желание можеш да стоиш и да гледаш как ги къпят и оправят.
Доста мои близки приятелки също родиха там и са много доволни.
Живот и здраве при второ детенце изобщо няма да се замисля кой ще ми следи бременността.
На мнение съм,че е по-добре човек да си плати,отколкото да разчита на случайни доктори в държавните болници.

В държавна болница раждах и лошо отношение не видях. Явно е до късмет.

Изобщо не е без значение! Казвам го като минала през ужасно отношение, в комбинация с некомпетентност. Възстанових се много трудно, болеше ме с месеци, първите седмици болката беше буквално нетърпима денонощно - почти 10 години по-късно, аз продължавам да страдам от последствията от първото ми раждане, дължащи се само и единствено на груба, некомпетентна и неадекватна лекарка, която имаше наглостта да обяснява впоследствие, че аз съм била неадекватна. Кракът ми повече няма да стъпи в онази болница - имах избор на екип/лекар, вип стая и какво ли не - та не е било за без пари. Болницата беше Окръжна (в София).

Второто раждане - без избор на екип (просто защото лекарят, който бях избрала, беше на семинар в Пловдив по това време), но в частна болница (Токуда) - тотално различно отношение, и смятам, че бих имала много по-малко вредни последствия върху здравето си и тялото си ако и при първото раждане бях там. За мен най-важното нещо при едно раждане е да се избере лекар и екип, които да си свършат работата както трябва. И за здравето на бебето, и за здравето на майката.

За мен лошото е некомпетентност. Грубостта е изумителна, но липсата на добра грижа е страшното.
Не знам за болниците в Стара Загора, може би наистина не е зле да помислиш за частна болница. Или в държавна, но с екстри - избор на екип, доплащане за по-малка стая - ако отговаряте финансово, разбира се.

помисли за бебчето си, тебе те е страх, а на него представяш ли си какво му е? Това е твоето дете! Я да вземеш да му говориш, пускай му музика, изобщо се занимавай с него. Ти трябва да излъчваш само любов! Бебетата чуват и гласа ти. Бебето усеща ти  как се чувстваш. 
Спирай темата, няма какво да говориш за раждания, за болки...

Прочети книгата на Василена Доткова "Близо до бебето- (родителство по лесния начин близо до природата)", има я в интернет.

Здравей те!
Не съм съгласна с вашето мнение.
Родих преди 2 месеца във Шейново без избор на екип по здравна каса без да платя и една стотинка не съм платила даже ковид теста.
Получих прекрасно отношение....
Не плашете хората

Подкрепям напълно. Още няколко месеца, изпълнени с тревога, могат само да вредят, сега мислете ЕДИНСТВЕНО за хубави неща, на мен мъжът ми забрани дори филмите, от които ми се ревеше ( бременна бях голяма ревла).  Книгата я препоръчвам, тя ми даде кураж и идеи как да се държа по време на раждането (стоях права по време на контракции, много по-леко се понасят спрямо легнала по гръб), родих два пъти без упойка, първият път нямаше как, вторият аз не исках, цялата болка се забравя щом гушнеш бебето. Лека бременност и мислете позитивно. Изберете лекар/болница, на която имате доверие ( ако сте доволна от следващият лекар, родете при него),  но не подхождайте с негативизъм и страх.

Родих в частна болница в София, имах трудно раждане, но се погрижиха чудесно за мен и бебето.

Не е чак толкова зле, особено пък е абсурдно да се обобщава, че "навсякъде" е така. Не съм избирала екип, чак лошо отношение... Лекарката беше доста компетентна и си свърши работата, следващите дни също нямам от какво да се оплача.

Има случаи, в които отношението към раждащите е ок. Това зависи от много фактори - късмет на кого ще попаднеш, късмет какво ще му е настроението, как ще се държиш ти към тях и какво "ще се обади" отсреща. Основно е също и какви очаквания има раждащата. За някои е напълно ок как протича едно средностатистическо раждане в българска болница. Впрочем, частна или държавна, е все тая.
Лично според мен, отношението в българските болници, особено АГ, е потресаващо зле. Факт е, че когато съм била стресирана и разстроена, са се държали с мен по-добре, отколкото като съм била спокойна. Според мен това е една невротизирана, наследена от соца система, в която ако си смачкан, имаш шанс за по-малко лошо отношение, отколкото ако не си. Ако не си - правят всичко възможно, за да те смачкат.
Отделни индивиди с малко по-различно държание има, но като цяло нещата са тотал щета. Имаш основание да се притесняваш и нищо не може да ти гарантира нормално отношение - дори и плащането на избран екип.
Най-доброто, което можеш да направиш, е да се ориентираш към частна акушерска практика ако си в софия. Това е най-близкото до нормално отношение, което можеш да получиш и доколкото ми е известно, то е стандарт при тях.
Може на някого да му се стори крайно мнението ми, но то е такова каквото е, поради разни логични причини и е базирано на опита ми и на всичко, което съм успяла да разбера и прочета по темата в тоя живот.

До колкото знам в Стара Загора, отношението в НиаМед е най-добро, но много често завършва със секцио там раждането.
Аз родих в Тракия, беше 50/50 отношението, едни ужасни, други невероятни човечни. Въпреки това ако имам още деца пак бих родила там, просто имам огромно доверие на лекаря ми. Беше ми много трудно и тежко, независимо че не той водеше раждането ми и беше зает, намираше време да дойде при мен и да ме окуражи. Това е нещо голямо и важно в такъв момент.
Относно АГ-то... не съм раждала там, но ходих за запис на тонове. Просто бях наблизо и не се чувствах добре, понеже преносвах и се паникьосах. Като креснаха отгоре ми "туй да не ти е частна болница" и какво ли още не. Направиха ги, но с такова отношение, че ми убиха мерака да раждам там.

Раждах в държавна болница, отделението не беше виждало ремонт от десетилетия. Обстановката беше отвратителна, но пък персонала мил. Не съм срещнала грубости, разбира се има някои лекари, които са по-троснати и не много словоухотливи, но като видят, че срещу тях стои добронамерен и възпитан човек, се държат ок. Леко раждане ✌️

И аз родих в държавна болница в Габрово без екип. Наистина има разлика като си с екип. Обръщат повече внимание. Това го видях с очите си.
Иначе раждането ми мина добре. Всичко беше наред. Само една дърта сестра от неонатологията беше малко груба веднъж, но няма значение.

Първото ми раждане беше преди почти 18 години, в държавна болница, без да имам ангажиран лекар. Просто ми изтекоха водите и отидох да раждам. Беше кошмар, истински кошмар! Няма да влизам в подробности, но отношение на дежурната лекарка беше като към животно. Нещата се усложниха, тя явно се паникьоса, наложи се секцио, нямаше свободен екип и чакахме много дълго. През цялото време
 говореше за мен в трето лице, нищо не ми обясни, само се блещеше и повтаряше как не мога да родя защото съм дебела и ей сега  ще си задуша бебето. Въобще не ми обясни какво се случва, когато само кряскаше да мълча и да се надявам да извадим живо бебето. Слава богу,  всичко мина благополучно, но унижение и това грозно отношение няма да забравя цял живот. Гадното й поведение продължи през целия ми престой в болницата, по нейно нареждане не ми дадоха 5 дена детето, защото бях на терапия за високо кръвно и ми пускаха системи. Родих в четвъртък, а взех на ръце за пръв път дъщеря ми чак в неделя.
Отчитам като голяма грешка, че с тогавашния си акъл подцених ситуацията, бях на 100%сигурна, че всичко ще е наред, не бях достатъчно и информирана, то тогава нямаше и от къде да се информира и изцяло се доверих на успокоенията на майка ми и на сестра ми, че "ние в нашата къща лесно раждаме" и нямах резервен вариант в случай на усложнения. Резервен вариант в смисъл на готови пари и уговорка с лекар.
 Ако сега ми предстои раждане, въобще няма да разчитам на късмет и на "природата си знае работата", а ще си платя и ще си осигуря грижа, комфорт и отношение. За клиника Ниамед в Стара Загора съм чувала добри отзиви, за д-р Христов също.

Моят съвет е, за да си спокойна, раждане секцио в частна болница с избор на екип и лекар, който познаваш и имаш доверие и си се следила преди това при него или поне си ходила на няколко частни прегледа. Каквото и да си говорим,ако не платиш, не можеш да знаеш какво те чака, какви ще попаднеш. Аз родих така, и имам супер спомени от престоя в родилно, направо на ръце ме носиха, за всичко се съобразяваха с мен, за кърменето ми помогнаха, бебето беше 24/7 с мен в стаята и т.н. чудесно раждане и престой. Не искам да си помислям ако просто бях отишла в държавната болница в града ми за нормално раждане, защото бебето беше много голямо, а аз слаба и щеше да е кошмар... Така, че плати си, да ти е спокойно и да имаш хубав спомен от раждането. Все пак раждаме 1-2 пъти, едни около 1000лв не са кой знае какво за спокойствието, което осигуряват.

Така и не мога да разбера защо всички се юркате на това секцио. Че то си е коремна операция с цялата процедура по възстановяване след това. Жените са пригодени да раждат естествено, малък процент имат нужда от секцио. При теб евентуално е имало, при много други не, момичета, естествено раждане НЕ Е СТРАШНО. Два пъти родих без системи,без опойки, вторият път беше по-едро бебе. Половин час след това си правих всичко, все едно не съм раждала, не съм била в интензивното, нямам шевове.. не се плашете.

Аз родих в държавна болница, не стига, че е пандемия и ми беше много гадно, че мъжа ми си видя детето чак на изписването както и мен, а и отношението на персонала беше отвъртително. Естествено на края си им го изкарах на тях и не съжалявам, да видиш как почнаха да чистят, да обясняват, да се държат любезно. Ако можеш си позвали частна болница, ще ти обяснят като хората за кърмене, ще питаш без да им теглиш със зор думите от устата, ще ти свалят абоката като хората, а не да те връщат за другата смяна или за по-другата. Дори един елементарен оттовор кога ще ни изпишат, не можаха да дадат като хората, все едно мрънкане и физиономий.

А не трябва да е така.

И аз съм на мнение,че плащаш ли е спокойно. Само едно немога да разбера, за какво тогава ги плащаме тия осигуровки.

За циганите,тях ги лекуват без пари,като се изсипе цялата рода пред болницата.

Дълго мога да обяснявам защо е по-добре секцио според мен. От познатите ми, които родиха нормално, всички бяха с разкъсвания, шевове, хемороиди. Месеци не можеха да ходят до ВЦ без болка, да сядат и т.н. Аз се възстановиха за седмица, нито ме е боляло, нито нищо. Вдигах си бебето още от третия ден, /беше 4200гр/, кърмих успешно от третия ден до 1,3г., корема се прибра за седмица с колан. Знаех точно кой ден как и кога ще родя, няма го напрежението да не започне раждане посред нощ,да си търсиш лекаря, да не е отпуск, дали ще е наспан, да не е препил предната нощ и така. А като си планирано, всичко си е по график и спокойно и за екипа, и за родилката. Става за половин час, а не както много се мъчат по 10-12 часа при нормално раждане.
Пп. Да добавя, че това е моето субективно мнение и не задължавам никой с него. Знам, че темата е специфична.

За мен избор секцио или не е само на лекаря- по медицински причини. Това майката да избере дата кога бебето евентуално ще бъде готово да излезе, също не ми харесва, детето си тръгва, когато трябва. Да, някои имат контракции много часове, ама раждали секцио имат контракции след раждане, така се свива матката. Секциото не е ходене на фризьор, да си запишем час,да ни пострижат и сме готови. Добре е, че има секцио,но то е само за специфични случаи.Секцио също боли. Ти си вдигнала детето си на 3тия ден, аз го гушнах веднага след като го родих, след тоалета му и прегледа от неонаталози ми го дадоха да си го гушкам час-два в родилната зала(така е практиката в болницата, да ме следят в родилната зала толкова време), след това си беше неотлъчно при мен.  Както и да е, всеки сам си решава, аз исках да кажа на тези,на които им предстои - нормалното раждане нито е страшно, нито ужасно.

Парите не ти гарантират спокойствие, не знам защо всички смятат така. Персонала в болницата пак е хора, тези пари не ги даваш на болницата, парите които тя дава персонала който е в най-голям досег с теб не са кой знае колко че да си осигуриш отношение.
Най- много време прекарваш със санитарките и сестрите в престоя си там, колко мислите че взимат те от вашите 1000 лв?
Отношението зависи изцяло от това какъв е човека срещу вас и от това как вие се отнасяте с него. Но има някои същества, които независимо колко мило се държиш с тях, те просто те приемат за някакво просто майче и ти говорят и юркат все едно си нам си ква.

На санитарките и сестрите лекаря като им каже,че си ,,със специално внимание" знаеш ли как ще ти угаждат?Няма да смеят да обиждат и да неглижират.

Споделям напълно мнението ти, аз родих секцио също и пак бих избрала. Всичко, което си написала е точно така, просто има голяма разлика в здравеопазването преди 89 година и сега, за съжаление.

Здравей те!
Аз родих със секцио по медицински причини.
Защото на бебчо главичката не беше по на високо а и през таза нямало да може да мине...За това моят съвет е ако може родете си нормално детенцето ако не е възможно чак тогава родете със секцио...
Аз мога да кажа че след секциото което беше преди 2 месеца и 2 седмици аз се въстановявам много бързо и се чуствам много добре.

Аз пък никога доброволно и съзнателно, без да се налага и да е животоспасяващо, не бих избрала секцио. Ама никога! Защото за момента е лесно и удобно, но ела да ме видиш сега, когато съм на прага на менопаузата, какви кръвоизливи правя и колко сраствания имам след двете секциота. Никой не може да ме убеди, че по бързо се възстановяваш след коремна хирургия , отколкото след нормално раждане. Лесно и удобно е за майката, но е неестествено за детето. Да не засягам темата за това как на детето му се набъркваш в съдбата с избраната дата, а не само да " реши" на коя дата да се роди.

Защо темата се превръща в "за" и "против" естествено раждане или секцио? И какво общо има това с отношението в болниците?

Родих секцио по медицински причини преди 5 години в Токуда. Понеже нямаше никакъв шанс да се варира във вида раждане, реших поне аз да си избера упойката, а именно пълна, защото съм адското шубе. Когато разбраха за тази ми "прищявка" се втурнаха по отделно лекарите в надпревара да ми обясняват, че нещо ми хлопа май, това не било удачно, трябвало не знам си как и т.н. Първи минус, и то голям! След като мина операцията и последвалите 4 дни не мога да се оплача от отношение, всички бяха благи като мед. Храната беше хубава, но към хигиената малко имах забележки. Имаше една дразнеща акушерка, която с удоволствие бих извила врата, но на фона на останалите някак бледнееше присъствието й и се преживяваше. В един момент вече ме развеселяваше с начумереното си и кисело държание. И дойде време за изписване и втори минус. Настава нашият час, взимат дрехите, бебето ... и "А фактурата?" ме питат, отговарям че мъжа ми идва всеки момент - "Преди да предаде фактурата, няма как да оправим бебето". Е, паднах. Заложник ли щяха да го държат?! Смешна работа. Изведнъж виждаш, че всъщност си в предприятие за пари, не за друго. Някой ще каже - ами, нормално, все пак частна болница търсят си парите. Но за мене това бе грубо, нелепо и малко обидно да ти го плеснат така, при положение че все пак плащаш не малка сума.
А избрах частна болница, за да избегна мизерията по държавните и да не се занимавам с персонал "кой ми изяде баничката за закуска" в такъв момент. Иначе съм си перде, но пък и не мълча, което е проблем.

Родих без избор на екип,спешно секцио в държавна болница.Нямам думи да опиша какво отношение получих .Всеки лекар,акушерка,санитарка бяха много мили.Неонатоложка ми помогна с кърменето и имам само хубави спомени и впечатления.
Умишлено не избрах екип,и изобщо не са ме неглижирали,даже кафе ми направиха в реанимацията.

Аз съм здравна осигурена
И като отидох да раждам във Шейново
Всичко си мина по здравна каса.
Така че ако си осигурена не плащаш нищо

Tan4eto,никой не твърди,че се плаща в държавна болница,но и отношението е различно (като за без пари).
Скоро даваха по ТВ  за родилка,която е решила да ражда без екип и е обиколила 3 града и в крайна сметка пак е родила в частна болница.

От Варна съм, но бях в София в Надежда за прекъсване на бременност по медицински показания. Много съм доволна от отношението! Има много млади лекари, сестри и акушерки. Всички бях много мили, което беше важно за мен в такъв труден за мен период.

Не знам дали тепърва ще си нося последствията от операцията, както казваш ти, но за датата не бих се съгласила. Особено ако човек преносва и тогава предизвикават раждането, пак има човешка намеса. Но каквото и да си говорим и както да роди човек, организъма не е същият както преди. Все пак има къде къде много по-сложни и скъпи операции и стоиш в реанимацията с дни или седмици. Според мен човек трябва много добре да прецени своя праг на болка и да избере екип, за да е най-спокоен.

Епидуралната упойка е много добре решение за хора, които точно от болката се притесняват при нормалното раждане. И аз преносвах и бях за предизвикване с други жени, аз се заинатих и поисках епидурална и ми се получиха нещата. Упойката направи нещата абсолютно поносими и родих със сигурно 3-4 напъна само. Тези, които бяха с мен не пожелаха епидурална и отидоха за секцио, което за мен е малко безсмислено, да минеш ужаса от контракциите и после да отидеш за секцио.
Анестезиолога в Тракия е брилянтен, спомням си че упойката отминаваше и аз поисках още, и сестрите и лекарката писнаха как не може, нямало да усещам напъните после и т.н. А той настоя че знае колко да сложи допълнително и всичко ще е наред. И точно така беше, сложи точно допълнително доза и като дойде момента за напъни си бях 6.

Епидуралната упойка при мен не ме хвана както трябва. Болките си бяха същите, но нямах напъни. Не успях да родя нормално и се стигна до форцепс. До което можеше и да не се стигне, ако лекарката беше изчакала още няколко часа - да си стигна по естествен начин до необходимото разкритие и т.н.
Т.е. - невинаги е добра идея. И, да, аз може да съм от 1%, на които би се случило, ама като си в този 1% никак не е добре. После възстановяването ми след това раждане беше кошмар, продължаващ с месеци. Честно казано, за 10 години, не съм чувала за толкова кошмарно и трудно възстановяване при друга жена (независимо дали нормално или секцио) - та явно моето е някаква рядкост и се пренебрегва като възможен риск.

Съжалявам за това, което ти се е случило, но за жалост не са измислили още начин за раждане без риск. Абсолютно всеки крие рискове, и банковата сметка да си изпразни човек в болница, няма гаранции за нищо.

Не забравяйте че не всички държавни болници са лоши.
Аз родих във шейново и съм много доволна

Не знам какъв е смисълът от тази тема - да се създаде смут, да има спорове между потребителите или авторката да получи подкрепа.

Авторке, щом си и избягала, може и да си развила някакъв психологичен проблем - стрес, фобия. Посъветвай се с професионалист, темите тук няма да ти помогнат. Говори с родителите си, споделяй с тези, на които имаш доверие.
Аз съм против да се вкарва смут както за вида раждане, така и за преживяното в болницата. При всеки е различно и категорично няма едно мнение по тези въпроси. Както стана ясно, жени раждат в държавни болници и са доволни, други в частни и може да не са толкова доволни. Спомням си, че имаше още една такава потребителка, която имаше страх от раждане и постоянно пускаше теми за това, хората я съветваха да отиде на психолог. Няма нищо срамно или страшно.

Родих в Селена Пловдив - получих невероятно отношение от лекари, акушерки, санитарки.... там раждат жени от цяла България, ако се страхувате, то там поне със сигурност отношението е чудесно.

Успех!

Може ли да споделите кога сте раждали, при кой лекар и по какъв начин. Насочила съм се към Селена, но още не мога да реша при кого да бъде, тъй като моето АГ не изражда. Благодаря ви.

При Д-р Даниел Ставрев, лятото на 2020.
Планирано секцио по мое желание.

В държавна болница - АГ Варна- изключително доволна от акушерките по време на раждането (не бяха от избрания екип). И крайно недоволна от тези на етажа след това - детските акушерки. Но не беше нещо, което да не може да се преживее Успех и кураж, там ще си само броени дни!

Аз и от детските акушерки бях доволна.Даже се представяха вечер и казваха къде да ги търсим.Питаха  и имаме ли въпроси някакви.

Аз родих в разгара на лятото и повечето бяха стажантки. Не са били груби, не са ме пбиждали никога и други такива неща, за които съм чувала или чела по форумите. Но ми стискаха зърната без предупреждение 🤭 за проверка за кърма. Ужасно беше 😁Това ме болеше повече от раждането, но аз родих лесно. И това, което най-много ме дразнеше и ядосваше е, че старшата натякваше по гаден начин как 100% нямало да мога да кърмя след като съм му давала и добавката. А аз родих слабичко бебенце, което имаше прпблем със засукването. Не исках да стои гладно е, на ден 3 засука нормално, вкъщи вече спряхме и добавката и едвам успях да го отбия на 11 месеца...

Съжалявам за това, което си преживяла. Всеки прави своя избор, аз се ориентирах към частна болница. То още от самото начало се усещат мястото и хората, които си избрала. Ако нещо ти куца, ще го усетиш веднага.

Заради подобни страхове ,и с двете раждания предпочетох да си платя .Не съм от София ,но родих там.Първият път естествено,в частна болница ,Токуда ,при д-р Илиев ,много съм доволна.
Вторият път в държавна болница ,Окръжна ,при д-р Дачева ,пак естествено ,с епидурална,още по-доволна .

Имам и аборт между двете бременности в родният ми град ,предпочетох да си платя ,именно заради отношението .

Лежала съм с малкия и в Майчин дом,за задържане ,много добри професионалисти ,удържаха положението .От персонала имаше и нацупени и недотам мили ,условията и храната не бяха добри ,но ме спасиха от преждевременно раждане .Не съм платила нищо .
Преди това какъв ад изживях в местна болница(не София) - от прегледа им за разкритие ми направиха такова ,викала съм повече от при ражданията ,оставиха ме да лежа в повръщаното ,съсипаха ми вените ,чувах как коментират да се отърват по бързо от 'оная 'която цапа стаята .Храна никой не предположи ,влачех се буквално до края на коридора със системата ,за да се наплискам с  вода .Бях постъпила по спешност , с линейка ,държаха се с мен по-зле и от с животно ,и диагнозата ми объркаха....

Аз съм с 2 ръце за раждане с избор на екип ,без значение 0астна или държавна болница ,от количка например бих спестила,но не от това.Все пак става въпрос за живота и здравето на двама души-мама и бебче .

Иначе и двата пъти на магарето получих паник атаки ,но си имам уплах от бели престилки ,пък и бързо раждах.
Леко бремеене ,проучете си болницата и специалистите за повече увереност и спокойствие

За отношението можем да си говорим толкова много. Както и за професионализма. Навсякъде има и добри специалисти, и добро отношение. Затова трябва да се прави информиран избор.

Здравей , от Стара Загора съм. Родих със спешно секцио миналата година ,април месец. С два спонттанни в ранна седмица,трудно забременяване... Историята е такава,че минах през доста велики имена из града. Майка ми имаше доста гинекологични проблеми, така че ги обхванахме така да се каже.
Моят избор беше болница Тракия по ред причини. Бях ги наредила Тракия, Ниа ммед и ако тръгна да умирам или да губя бебето преди 9 месец в Окръжна. За съъжаление много патих и адски грубо отношение получих именно от доктори от държавната . Ния Кирчева (смея да споменавам имена ,за да носят отговорност за приказките си) ме убеждаваше,че аз деца никога няма да имам. На майка ми беше написала смъртния акт, когато бяхме деца. Каза и ,че има рак и си отива. За справка ,жената 20 години по-късно си е жива и не е имала рак. Друга госпожа ,която и забравих името. Кабинета и е в МЦ Сано , израждаща в АГ същото ми каза, а бях отишла с положителен тест. Убеждаваше ме,че няма как да съм бременна , дори и да съм ще губя все в ранни седмици. Прибрах се ревяща, прокрвих и след седмица загубих бременността. Бях в голям шок и не потърсих друго мнение, което оценям като грешка, но минало -бешело. Още една от окръжна - Цонева. Майка беше при нея. Зверствата на които майка ми е била свидетел не са за разказване. Няколко пъти майка лежа при нея и се нагледа на нейни клиенти (далеч не пациенти), както и за Узунова, която финансово оскуба наше приятелско семейство. Като ударих чертата си бях наясно, че ако ида на късмет процента да попадна на някои от тези е доста по-голям ,отколкото да попадна на някой който не познавам. А ако реша да търся някой, когото познавам ще платя и то не малка сума. Този човек няма да е постоянно на смяна и ще ми се наложи да се срещна с ....Айде не мерси.
Ниа мед ми беше резервен план. Най-вероятно сте запозната с печалната им слава със секциото. Само да кихнеш и го насрочват, а аз бях  решена за естествено раждане.
Тракия се оказа номер едно, защото лекаря при който бях израждаше там. Проучих кои са лекарите и реших да отивам на късмет, без уговорка. Самата лекарка ми беше препоръчана от позната като човек с голямо сърце. Вярно се оказа, поне за мен. Зае се със случея ми, забременях естетствено, не е жалила направления,за да се убеди ,че плода е добре. Получих прееклампсия и въпреки всичко не ме срязаха с влизането, свалиха кръвното и се опитаха да го стабилизират. Да, минах през секцио, но се опитаха. Страхотно отношение, наистина не мога да се оплача. Когато ме вкараха за секцио не се бях обадила на следящата ме, не ме беше виждала от предния ден. Трябваше да е на кабинет в съседната сграда. Беше и работно време. Докъто бях на операционната я чух. Беше оставила кабинета ,,за да види как сме. Не съм и дала и един лев, не и е било плащано за такова отношение. Това наистина е жест, който не се забравя. После една от санитарките , с която си говорихме дойде да говорим , тъй като имах желание да съм естествено,а нещата се стекоха по друг начин. Наистина разбирах защо стана,но все пак получаваш една емоционална подкрепа. Страхотно отношение и в реанимация и в стаята като ни качиха. Въпреки, че тъкмо бяха обявили извънредно положение и нямаха точни инструкции как да се действа, всеки ден имаше нещо ново, изобщо голям стрес им беше. Не усетих лошо отошение. Чувах как имаше майка,която изпадна в нервна кризаслед раждането. Нямаше викане, нямаше крясъци, подкрепиха я .
Като във всяко нещо има и криви ъгли. За мен това беше Пиперкова. Малко по-рязка, малко по-груба, но не е чак непоносимо. Рядко я виждах, даже в повечето пъти беше разтревожена ,защото получих усложнения и те се опитваха да разберат от къде идват. Факт е ,че съм доволна и ако трябва пак да избирам най-вероятно избора ми ще е същия

Януари родих в Щерев-София. Отношението по време на раждане и след това беше уникално! Наложи се секцио в последния момент и бях очарована от милото отношение на доктора тогава и след това.

Ще раждам в Свети Лазар и съм на финалната права. Дано всичко е наред.

Стискам палци на тези на които им предстои. Всичко ще е наред, момичета!

Аз все още се чувствам объркана от безумното отношение  на някои сестри и акушерки, рязко контрастиращо на блестящия  професионализъм на други в МД. Писала съм подробно случая си в темата за МД.
Смятам, че всяка от нас заслужава достойно и безопасно да роди в държавна болница. Абсурдно е да приемаме, че единствено в частна болница/ училище и тн сме в правото си да искаме качество и комфорт.
Оставям това тук, в случай, че някой реши, че може да се държи унизително, насилствено и грубо и да издевателства над родилки в момент, в който са най- уязвими и далеч от близките си хора. Вярвам, че ние сме си виновни, докато има кой да търпи, ще има и такива дребни души.

https://www.bghelsinki.org/bg/articles/pravata-na-rajdashtata-je … a-choveshki-prava

Подкрепям Ви напълно! Всяка жена трябва да си знае правата и да изисква да се отнасят към нея с уважение. Според мен главният проблем в тази ситуация е, че жените не се подкрепяме. Както и самото ни общество е разединено. Аз също съм писала в темата на МД за лошо и унизително отношение към баба ми преди години, за съжаление така минаха последните дни от живота й и още ми се насълзяват очите като се сещам за този период.
Много често, когато съм подхващала тази тема във форум или в разговор на живо с познати върлува мнението, че едва ли не, който иска лукс и отношение трябва да ходи в частна болница. Според мен нормални санитарни условия и  добро отношение са много далеч от лукс, но явно мисленето на повечето жени в България е ограничено в тези рамки.
Недопустими са всякакви издевателства върху жените в най-уязвимия момент в живота им. Когато човек стигне до болница, независимо по каква причина, не отива там по желание, налага му се и би трябвало да получи съответната грижа и професионално отношение.
Всеки човек е свободен да работи, каквото пожелае. Но този, който е избрал лекарската или учителската професия трябва да е отдаден на работата си и да бъде добър човек преди всичко!

Поддържам тезата, че отношението се определя от това какъв тип болница си избрал. Или, ако погледнем откъм човешкия фактор, специалиста, който си избрал.

Подкрепям това. С удоволствие бих преглтънала мръсотията и всичко стига да има човешко оношение и специалисти. За съжаление тук добрите доктори се изнесоха в частните, заради по-добро заплащане средната класа, която остана в държавното са си чисти кожодери и минаваш при тях, като  в частна болница. А тези, които не искаш и на сън да видиш са реално хората, за които плащаш осигуровки. Хора без професионализъм  с отвратително отношение, "онези" вземат пари, а за тях няма.

За отношението при раждане - получих и покъртително, и много добро отношение в МД. Всичко зависи от човека отсреща, не може да се обобщи, че ако си платиш за избор на екип, ще те носят на ръце, а в противен случай, ще те обиждат, подмятат и унижават. Въпрос на късмет е, в чии смени ще попаднеш, докато си в болницата, обичат ли си работата тези лекари и акушерки, добри и нормални хора ли са и т.н. За съжаление нагледах се на потресаващи неща, на злоба, жлъч, простотия, вменяване на вина в най-деликатния период, а най-страшно е, когато лошото отношение е подплътено и с некомпетентност под една или друга форма. Но да сме живи и здрави, най-важното е всичко да приключи добре за мама и бебе, а с нанесените психологически травми ще се справим все някога! Както се шегувахме с други родилки (малко черен хумор), не е лошо да слагат решетки по прозорците, че някое по-чувствително момиче, току-що родило или раждащо, да не се хвърли от високите етажи при такова "мило" отношение...

Не съм съгласна, че е достатъчно да сме живи и здрави. Докато има кой да търпи и толерира такова отношение, ще има и такива некадърници . Аз не искам тези утре да се държат така и с моите деца. Възпитавам добри, отговорни и будни хора , уча ги да се поставят на мястото на другите , да търсят вината в себе си , да бъдат кооперативни. За да се появи някакъв бурсук години по-късно в най - важния им ден, да ги постави на тясно , да нанася психически тормоз и насилие? Не съм съгласна.
Мен ме е срам от децата какъв свят заварват! Впрочем, струва ми се , че родителите не се примиряват с лошо отношение към децата си в училище ( което също е държавно) , на детската площадка или пред блока, вдигат врява за къде по- маловажни провинения на учителката, но в родилните домове демонстрират безсилие и смирение. Много любопитно явление.
На мен ми се наложи със заплахи да отвоювам ПРАВото си да дам на по- рано роденото си бебе кърма докато то е на фототерапия на 6 крачки от стаята ми ( Защото ми бе заявено, че преча, няма да ставам да нося кърма, ей така бе! Преча. ). Значи съвсем целенасочено и съзнателно тази жена иска да нанесе вреда на бебето ми, като го лиши от единственото добро за него в този момент, ей така, не ще!
Много добре им е известно на какво имат право и на какво не.
Много съм афектирана , а вече минаха 4 месеца. Аз се имам за добър и възпитан човек, плащам си редовно данъците и съм усетена във взаимодействието си с хората. Не мога да се примиря, че е нормално да ни обиждат и унижават абсолютно непредизвикано. То просто е откачено !
И, да, има и страхотни хора там. Те също се чувстват ужасно. Не знам, не знам...

Geribaldi, в техните очи те са силните и властните, защото родилките са сами там, далеч от любимите си хора, без подкрепа и закрила, беззащитни, уязвими, с болки, имащи нужда от помощ, в безкрайно деликатно състояние. И като надигнеш глас и възроптаеш, най-често единственото, което постигаш за съжаление, е целият персонал да се настрои срещу теб и положението още да се утежни с повече дискомфорт и още по-отвратително отношение. И жалба да подадеш после до директора, е твоята дума срещу тяхната, връщат ти един дипломатичен отговор, че си се объркал и нещата не стоят така, както си описал, и дотам...
И аз не си мълчах и се борех за правата си при наистина скандални ситуации и не постигнах нищо. А изречението "да сме живи и здрави, все ще се преборим с психологичните си травми" беше казано иронично, с насмешка върху ситуацията, че в крайна сметка винаги така си казваме и се успокояваме при всякакви несправедливости.

Раждала съм два пъти в частна и два пъти в държавна болница. Винаги бих избрала частната, освен ако някакви сериозни усложнения не изискват специалист от държавната. Отношението към мен беше с драстични разлики в различните болници. От Майчин дом получих такъв уплах, че ревах през абсолютно целия си престой там след раждането. Но това е място за проблемни бременности от цялата страна и съм благодарна, че излязохме живи и здрави и аз, и детето. Но за добро отношение и любезност - на частно.

Аз съм доволна изключително много от Майчин Дом. И двете си деца родих там, напълно нормално, без избор на екип. Получих подкрепа, съчуствие, бяха много мили. Просто нямам думи да изразя дълбоката си признателност към двата екипа. Чувствам вина, че така и не намерих време и начин да отида им да им подаря по едно цвете на тези прекрастни акушерки.
Обичам да минавам покрай сградата, всеки път ми става мило. Благодаря ви !

На един случай като вашия има 15 противоположни. Аз съм чувала от много близки хора, включително от майка ми, която е лекар, такива случаи, че най-добре всеки сам да си помисли и прецени. Плюс, като е коремна операция секциото, това да не е краят на света? Така и така ще има шевове, това е гарантирано.

Ами там е работата, не е гарантирано.

Не навивам никого за нищо,всеки си има глава на раменете и лекар ,да ги слуша и да си взима решение какво да прави. Моят опит показва, че раждането не е страшно нещо, както се изкарва. Давам инфо, ако на някого е полезно, ще се радвам. Успех на всички момичета, леко раждане и бързо възстановяване след това,без значение по какъв начин е било раждането.

Толкова разнообраззни примери има. Добре е, че жените имат избор. Аз лично за мен не бих се подложила на операция, но други го правят. Да са живи и здрави всички и да има много здрави бебета.

Абе това с избора е само в България и други подобни на нас държави Навсякъде другаде раждането по презумпция си е нормално, вече при определени индикации, здравословни проблеми с майката или бебето или спешни ситуации - тогава секцио. Аз съм голяма хипохондричка по принцип и ме беше много страх, но родих за 15-20 мин (отидох с 8 см разкритие без да искам). Без упойка естествено. Имам си шефове, включително и от епизиотомия - ами, не е болка за умиране. Мнпго бързо ми мина. Представям си да бях искала секцио по желание от страх…. Със сигурност щях да съжалявам. И за други жени все по-често чувам подобни истории, т.е не съм някакво хипер изключение. Късмет и здраве на всички, независимо как ще бъде самото раждане! Лесно майка се не става 😁