Отношението при раждане

Подкрепям Ви напълно! Всяка жена трябва да си знае правата и да изисква да се отнасят към нея с уважение. Според мен главният проблем в тази ситуация е, че жените не се подкрепяме. Както и самото ни общество е разединено. Аз също съм писала в темата на МД за лошо и унизително отношение към баба ми преди години, за съжаление така минаха последните дни от живота й и още ми се насълзяват очите като се сещам за този период.
Много често, когато съм подхващала тази тема във форум или в разговор на живо с познати върлува мнението, че едва ли не, който иска лукс и отношение трябва да ходи в частна болница. Според мен нормални санитарни условия и  добро отношение са много далеч от лукс, но явно мисленето на повечето жени в България е ограничено в тези рамки.
Недопустими са всякакви издевателства върху жените в най-уязвимия момент в живота им. Когато човек стигне до болница, независимо по каква причина, не отива там по желание, налага му се и би трябвало да получи съответната грижа и професионално отношение.
Всеки човек е свободен да работи, каквото пожелае. Но този, който е избрал лекарската или учителската професия трябва да е отдаден на работата си и да бъде добър човек преди всичко!

Поддържам тезата, че отношението се определя от това какъв тип болница си избрал. Или, ако погледнем откъм човешкия фактор, специалиста, който си избрал.

Подкрепям това. С удоволствие бих преглтънала мръсотията и всичко стига да има човешко оношение и специалисти. За съжаление тук добрите доктори се изнесоха в частните, заради по-добро заплащане средната класа, която остана в държавното са си чисти кожодери и минаваш при тях, като  в частна болница. А тези, които не искаш и на сън да видиш са реално хората, за които плащаш осигуровки. Хора без професионализъм  с отвратително отношение, "онези" вземат пари, а за тях няма.

За отношението при раждане - получих и покъртително, и много добро отношение в МД. Всичко зависи от човека отсреща, не може да се обобщи, че ако си платиш за избор на екип, ще те носят на ръце, а в противен случай, ще те обиждат, подмятат и унижават. Въпрос на късмет е, в чии смени ще попаднеш, докато си в болницата, обичат ли си работата тези лекари и акушерки, добри и нормални хора ли са и т.н. За съжаление нагледах се на потресаващи неща, на злоба, жлъч, простотия, вменяване на вина в най-деликатния период, а най-страшно е, когато лошото отношение е подплътено и с некомпетентност под една или друга форма. Но да сме живи и здрави, най-важното е всичко да приключи добре за мама и бебе, а с нанесените психологически травми ще се справим все някога! Както се шегувахме с други родилки (малко черен хумор), не е лошо да слагат решетки по прозорците, че някое по-чувствително момиче, току-що родило или раждащо, да не се хвърли от високите етажи при такова "мило" отношение...

Не съм съгласна, че е достатъчно да сме живи и здрави. Докато има кой да търпи и толерира такова отношение, ще има и такива некадърници . Аз не искам тези утре да се държат така и с моите деца. Възпитавам добри, отговорни и будни хора , уча ги да се поставят на мястото на другите , да търсят вината в себе си , да бъдат кооперативни. За да се появи някакъв бурсук години по-късно в най - важния им ден, да ги постави на тясно , да нанася психически тормоз и насилие? Не съм съгласна.
Мен ме е срам от децата какъв свят заварват! Впрочем, струва ми се , че родителите не се примиряват с лошо отношение към децата си в училище ( което също е държавно) , на детската площадка или пред блока, вдигат врява за къде по- маловажни провинения на учителката, но в родилните домове демонстрират безсилие и смирение. Много любопитно явление.
На мен ми се наложи със заплахи да отвоювам ПРАВото си да дам на по- рано роденото си бебе кърма докато то е на фототерапия на 6 крачки от стаята ми ( Защото ми бе заявено, че преча, няма да ставам да нося кърма, ей така бе! Преча. ). Значи съвсем целенасочено и съзнателно тази жена иска да нанесе вреда на бебето ми, като го лиши от единственото добро за него в този момент, ей така, не ще!
Много добре им е известно на какво имат право и на какво не.
Много съм афектирана , а вече минаха 4 месеца. Аз се имам за добър и възпитан човек, плащам си редовно данъците и съм усетена във взаимодействието си с хората. Не мога да се примиря, че е нормално да ни обиждат и унижават абсолютно непредизвикано. То просто е откачено !
И, да, има и страхотни хора там. Те също се чувстват ужасно. Не знам, не знам...

Geribaldi, в техните очи те са силните и властните, защото родилките са сами там, далеч от любимите си хора, без подкрепа и закрила, беззащитни, уязвими, с болки, имащи нужда от помощ, в безкрайно деликатно състояние. И като надигнеш глас и възроптаеш, най-често единственото, което постигаш за съжаление, е целият персонал да се настрои срещу теб и положението още да се утежни с повече дискомфорт и още по-отвратително отношение. И жалба да подадеш после до директора, е твоята дума срещу тяхната, връщат ти един дипломатичен отговор, че си се объркал и нещата не стоят така, както си описал, и дотам...
И аз не си мълчах и се борех за правата си при наистина скандални ситуации и не постигнах нищо. А изречението "да сме живи и здрави, все ще се преборим с психологичните си травми" беше казано иронично, с насмешка върху ситуацията, че в крайна сметка винаги така си казваме и се успокояваме при всякакви несправедливости.

Раждала съм два пъти в частна и два пъти в държавна болница. Винаги бих избрала частната, освен ако някакви сериозни усложнения не изискват специалист от държавната. Отношението към мен беше с драстични разлики в различните болници. От Майчин дом получих такъв уплах, че ревах през абсолютно целия си престой там след раждането. Но това е място за проблемни бременности от цялата страна и съм благодарна, че излязохме живи и здрави и аз, и детето. Но за добро отношение и любезност - на частно.

Аз съм доволна изключително много от Майчин Дом. И двете си деца родих там, напълно нормално, без избор на екип. Получих подкрепа, съчуствие, бяха много мили. Просто нямам думи да изразя дълбоката си признателност към двата екипа. Чувствам вина, че така и не намерих време и начин да отида им да им подаря по едно цвете на тези прекрастни акушерки.
Обичам да минавам покрай сградата, всеки път ми става мило. Благодаря ви !

На един случай като вашия има 15 противоположни. Аз съм чувала от много близки хора, включително от майка ми, която е лекар, такива случаи, че най-добре всеки сам да си помисли и прецени. Плюс, като е коремна операция секциото, това да не е краят на света? Така и така ще има шевове, това е гарантирано.

Ами там е работата, не е гарантирано.

Не навивам никого за нищо,всеки си има глава на раменете и лекар ,да ги слуша и да си взима решение какво да прави. Моят опит показва, че раждането не е страшно нещо, както се изкарва. Давам инфо, ако на някого е полезно, ще се радвам. Успех на всички момичета, леко раждане и бързо възстановяване след това,без значение по какъв начин е било раждането.

Толкова разнообраззни примери има. Добре е, че жените имат избор. Аз лично за мен не бих се подложила на операция, но други го правят. Да са живи и здрави всички и да има много здрави бебета.

Абе това с избора е само в България и други подобни на нас държави Навсякъде другаде раждането по презумпция си е нормално, вече при определени индикации, здравословни проблеми с майката или бебето или спешни ситуации - тогава секцио. Аз съм голяма хипохондричка по принцип и ме беше много страх, но родих за 15-20 мин (отидох с 8 см разкритие без да искам). Без упойка естествено. Имам си шефове, включително и от епизиотомия - ами, не е болка за умиране. Мнпго бързо ми мина. Представям си да бях искала секцио по желание от страх…. Със сигурност щях да съжалявам. И за други жени все по-често чувам подобни истории, т.е не съм някакво хипер изключение. Късмет и здраве на всички, независимо как ще бъде самото раждане! Лесно майка се не става 😁