За секциото с любов ♡

Темата е За секциото с любов. И аз като минала и двете, да за секциото говоря с любов. И мисля че, само който е имал и двете раждания може да бъде до някаде обективен. До някаде защото при всеки протича различно и докторите са различни и обезболяващите също. Някой каза че, задължително се минава през  реанимация, но аз не съм била и секунда в реанимация. Злед като ме зашиха и почистиха ми сложиха бебето върху мен и ни закараха в стаята. Но всичко е много различно примерно знам че в България не изписват бебето ако е с ниско тегло. Нас ни изписаха на третия ден бебка тежеше 1900гр.

Аз от моето секцио се възстанових за по-малко от 10 дена.
Когато се прибрахме вкъщи от болницата започнах да си гледам сама бебето на 90%. Мъжът ми първоначално много се притесняваше да го вдига и да го обслужва, за да не му направи нещо.
Та аз си го вдигах, свалях и тнт.
Не е нужно да се плашат бъдещище родилки със свкцио, че видиш ли с месеци ще се възстановяват!

ПС: Секциото ми е 3та операция.
Преди него имам още една отворена коремна и една лапароскопия. Възстановяването от нито една не ми е отнело повече от 2 седмици.
На 30 ден си тренирах леко кардио съвсем спокойно.

Както казвам аз от лапарото се възстановявах по-бавно от колкото от секциото ми Пърия ден беше мъка ставането, втория започнах да ходя повече и аз съм си вдигала бебето и т.н.
Няма място за плашене важен е крайният резултат- бебе и майка да са здрави

Преди 8 години родих моето момче,26 часа ме мъчиха с изтекли води и контракции но без разкритие. Е оперираха ме възстанових се сравнително бързо. През 2019 загубих бебе в късна седмица 19,оставиха ме да го раждам нормално такъв ужас не го пожелавам на никой няма да влизам в подробности. Другия месец чакам да се роди дъщеричката ми надявам се жива и здрава доброволно си лягам за секцио лекаря ми е съгласен а и не ми се рискува повече не мисля да се правя на майка геройня. Също така не мисля ,че секциото ме прави по малко майка от нормално родила.

Голяма трагедия сте преживяла! Пожелавам Ви жива и здрава дъщеричка! Успех!
П.П. Въобще не е толкова страшно секциото. Миналата година родих секцио - имах болки, но всичко беше в рамките на нормалното, все пак си е  коремна опрация. Пред часове мъки, болки и без да ясно дали на финала "естественото" раждане ще бъде успешно и втори път пак ще родя секцио.

Протича както първото и второто секцио. Разлика няма.
[/quote]


А връзвали ли са ти трабите или не и какво ти каза Аг при евентуално забременяване?

Лично тази тема ме отправя към книгата Раждане с Любов на Олга Дукат. Секциото за мен е само по медицински причини- лично мое мнение.

Секциото е Раждане и не знам защо толкова много хора го бъркат с нещо друго.
Не ми се търси сега етимологията на думата, но тя е свързана с "даването на живот.
Независими от коя част на тялото е излезнало едно бебе, то е родено!
Така че, тази книга не би трябвало по никакъв начин да изключва и любовта към секциото спрямо собственото си заглавие.

Аз го тълкувам малко като нещо, което не обичаш и не искаш, но да намериш хубавото в него. Имаше една книга, Болестта като път, с такава препратка асоцирам аз. Засега обаче не успявам да намеря хубавото в секциото, колкото и да ми се иска. Все се надявам Беба да се завърти и да успея да родя нормално. Надеждата става все по-малка, защото съм в края на 38седмица и аз се чудя как не е изчезнала, примирих се с операция, болки и възстановяването вече... Моля се поне от ковид да се опазя да ми дадат бебето поне по някое време...

Всичко ще бъде наред, само след две седмици ще си бъдете вкъщи с бебчо и ще се радвате на компанията си не се навивай негативно към секциото, важното е да сте живи и здрави. Всеки риск в името на едното желание, за мен е ненужен. Бъдете здрави и успех

Важното е да излезнете живи и здрави от болницата! Колкото до болки и възстановяването доста бързо е и колкото по-бързо се раздвижите толкова по-бързо и ще се възстановите. Искайте си свещички Профенид ако има секцио или си купете и се консултирайте с лекарите там. Те доста облекчават болките.

DiaSla, предполагам, че ти е много криво, че може да се наложи секцио. Опитай се обаче да се абстрахираш, колкото и да е трудно.
Фокусирай се върху малкото човече.

На мен ми донесоха бебето 24 часа след секциото и 4 дена в болницата бяхме неразделни. Аз си го обслужвах напълно, освен къпането, което правеха акушерките.
Още в първия ни час заедно, малкият както си спеше в легълцето, повърна на фонтан от устата и от носа едновременно. Аз както лежах в леглото, скочих като някаква нинджа на крака, вдигнах го, потупах го по гръбчето.... абе изобщо забравих, че са ме оперирали предната сутрин.
Стискам палци всичко да мине, да замине и скоро да ни се похвалиш с един брой фъстък.

Благодаря ви Рокет и останалите момичета. Ще го преживея, то реално в моята ситуация си е по-добре, че имам опция секцио. Даже искам вече да минава и да видя бебка. Чакам я от толкова много години... Живи и здрави всички!

Здравейте. Да се включа и аз в темата. Родих със секцио в Токуда преди 3 години 8 месеца почти през 2017-та. Наплива беше голям тогава, и нямаше място дори в родилното отделение и първите три дни бях в АГ - високо рискова бременност, докато се освободят места в родилното. Чета насам натам коментари как някои жени раждали със секцио не били усетили контракции и честно казано ми е много странно това. Не знам каква е практиката и дали на всички родилки с планово секцио, защото аз бях с планово се слага окситоцин, но на мен ми слагаха окситоцин по време на секциото и след него също в стаята продължаваше да ми тече банката. След няма и 2 часа ме пусна спиналната упойка и болката от тези контракции беше нечовешка.  Да допълня и, че не съм имала дори сантиметър разкритие, нито някакви признаци за наближаващо раждане. Правиха ми преглед за разкритие преди секциото. Бях си взела таблет, за да гледам някакви филмчета да се разсейвам уж, обаче мозъка ми беше тотално блокиран от болката, не можех да се съсредоточава в нищо друго освен в това колко ме боли. Имам и предишна операция от апандесит и то не е лапароскопска, а нормална с разрез си- не знам точно как се нарича и такива болки не съм имала тогава.
В последствие питах АГ-то, той ми каза, че това колко ще са силни контракциите и усещането за болка си зависело изцяло от организма на жената, и дори нормално да бях родила, пак щях да имам абсолютно същите контракции. Иначе операрираха ме в 14 часа на обяд и следващия ден сутринта вече се разхождах. Имах контракции цяла нощ до 6 сутринта, поради което не можах да мигна изобщо не съм спала. След което ако лежа в леглото и не се движа не изпитвах болка, но ако се опитам да седна, стана или ходя така болеше, че сякаш ме режеха със скалпел в този момент. Слава Богу това продължи само 2 дни. На изписването тоест 6-ти ден вече бях като нова, сякаш не съм оперирана.
Подготвям се психически за второ дете и въпреки болките, които изпитах пак бих избрала секцио, просто защото макар и не по мое желание, поне е нещо познато и няма да се хвърлям в дълбокото без да знам какво би ми се случило при нормално раждане. В момента четох, че те карат дори по време на секцио да си с маска, както и през цялото време на престоя в болницата. Също така ако имаш дори само положителен антигенен тест те отделят от бебето  и бащата не може да ви види нито теб, нито бебето до изписването. Да не говорим за всички останали ограничения покрай короната, особено като имаш вече по-голямо дете. Та за сега изчаквам да се поуспокои обстановката. Иначе лекаря ми се премести от Токуда в болница Надежда и се чудя дали да го последвам. Надявам се пък на друго място обезболяването да е по-добро. В Токуда след спиналната упойка, после ми сложиха само един път обезболяващо за първата нощ, от което усетих намаляване на болката може би съвсем леко само за час. И след това пак си продължиха болките цяла нощ. Не са ми давали нито Профенид ( за който разбрах че се дава след секцио в последствие), нито нищо. Исках си много пъти, но след като направих едва ли не проблем ми дадоха само аналгин...

Аз нямах никакви контракции на сегашното ми секцио. Не беше планово. През цялата бременност ме убеждаваха, че имам контракции, а аз усещах нещо като свиване, но в никакъв случай не е било болезнено. На самата операция и след нея не съм усещала дискомфорт или болка от контракции, хем кърмех, и много се надявах да ги усетя и да ми се посвие корема. Профенид си носех, не са ми предлагали