В момента чета ... 68

В момента чета "Лятото на Страха" от Дан Сиймънс. Още съм в началото, но нямам търпение да видя как ще се развие историята.

Някой има ли отзиви за книгата на Искра Урумова - "Откраднато, Обречено, Опазено"?
Чудех се дали да си я купя като следващо четиво, но последния български роман, който прочетох ("Ритуалът") не ми допадна особено и може би сега съм малко скептична.

Успявате ли да изчетете всичко , което купувате или като мен въпреки , че вече правя огромни там паузи пак имам над 50 и повече непрочетени .

Аз не успявам. Постоянно имам около 20 непрочетени книги. Но пък ми е спокойно, че имам какво да чета, ако не излезе нищо интересно в следващите месеци.
Чете ми се нещо като Айн Ранд, но засега не попадам на нещо впечатляващо.

На мен ми е неспокойно - щото аз имам такива проекти - толкова книги да чета.
Някои от които са изчерпани и не мога да ги открия никъде .
Извинявам се за спама . Но човешкият живот е твърде кратък за книгите , които проектирам да чета.
Затова понякога си направя и пауза и не гледам какво ново излиза .

Лесна е твоята... В електронната ми книга (и в огледалните копия на харда на десктопа и лаптопа ми) има над 8000 произведения (романи, повести и разкази), от които не съм прочел и половината... Въпреки че свалям само подбрани неща, които биха ме заинтересували. Затова вече не купувам книги. Въпреки че като ми попадне нещо ново и интересно, не се колебая да го изтегля в електронен вид. Успокоява ме мисълта, че дори да спре утре интернета и да затворят всички книжарници, поне до стотния си рожден ден няма да остана без увлекателно четиво

Разбрах, че не мога да прочета всичко, което си заслужава, още като тинейджър. Дори да прекарам целия си живот само в четене и да доживея до 120. За мен това беше първата форма на осъзнаването на екзистенциалния абсурд. С времето се научих да приемам неизбежното, без да реагирам на него емоционално и без да бягам от реалността.

Разбира се, че е кратък животът за всичко, което искам да прочета! Книги не купувам, но хардът ми е пълен с книги, които чакат да бъдат прочетени. И трупам, трупам. Списъкът ми за търсене пък е два пъти по- голям от наличните вече.

Аз прочетох Мементо. Брутално откровение е. Не ми каза нищо ново, не ми представи света по различен начин, но въпреки това потресаваща. Ако я бях прочела преди 20 години, нямаше да я възприема по същия начин, както сега- осъзнато и някак отстрани. Млад човек би погледнал по- лесно през очите на наркомана, сигурна съм, независимо от жизнения опит.

Продължавам да купувам и да трупам. Дори обмислях днес да се отпиша от темата за промоциите, но не... направих си нов списък за купуване.
А иначе тези дни започнах "Преди да станем твои".

И аз трупам като катерица, от нова година до сега само 3 са ми новите,както се очертава и още 4 ще пусна от Озон. Миналата седмица взех от семейната библиотека 3-4 , знам че промоции винаги ще има и няма да се свършат книгите но 🤷‍♀️ ....

Започнах “Кръв от къртица” на Здравка Евтимова и до късно се зачетох снощи...много красиво пише тази жена,майстор на разказа,как леко разнищва човешката душа и колко въздействащо увлича страница след страница...разбрах,че разказът “Кръв от къртица” се изучава в Америка,преклон пред таланта на авторката!
По въпроса с трупането-трупам колкото мога и се презапазсявам,купувам или тегля на киндъла от безпл.източници....ей така ,да има😂

Трупам книги и след всяка поръчка си казвам,че поне 2-3 месеца няма да взимам нищо. И като влеза в темата........
И да няма празно, отскоча и до библиотеката ,и от там си отнеса 6-7 броя актуални заглавия.
Имам си един шкаф и зад библиотечните книги си слагам купешките. Ако ми се случи да прочета скучна книга под наем, следващата е от новите. Всеки луд с номера си, ама аз си имам репертоар.

Прочетох "В тъмната гора". Замотах се, ама по едно време нещо хич не ми се подхващаше. Много се чудя за оценката. 🤔 Май ще и дам 3./5.  Бива, но не е и нещо УАУ. Мотивът за убийство не мога да го приема, беше ми тотално изсмукан от пръстите, да не говорим, че така беше организирано, че чак не мога да повярвам, че се случи. Накрая не се разбира какво става с един от основните герои. И дори малко ме дразни заглавието на книгата(мисля, че в оригинал е почти същото, ако не се лъжа). Би имало и по-подходящи според мен.
 Ще продължавам с "Шепнещия мъж".

Започнах "Почти нормално семейство" и съм нетърпелива да напредна, струва ми се, че ще е увлекателна.

С трупането аз имам голям проблем - постоянно купувам, а вече нямам никакво място. По идея на Миж, подарих една партида книги, които не държа да имам, на едно селско читалище и се почувствах много добре
Но лошото е, че чета бавно и "освобождавам" с темпо, несъответстващо на темпото на купуване, затова съм решила да дейсъвам занапред само с промоции над 20%

И аз съм от трупащите книги с поне 20-30 непрочетени на хартия и неизброимо много електронни. Всеки път си обещавам, че ще купувам по 1-2 максимум на месец и после идва промоцията на Озон 4 за 3...

И аз имам много натрупани - и на хартия, но още повече електронни. Буквално не знам кога ще успея да ги прочета, а си харесвам все още и още.

Прочетох "Златното момче" (Тара Съливан)...

Много обичам драматични и емоционални книги за реални съдби, които ме карат да мисля за героите, да съпреживявам описаните събития, да се ровя за повече информация за проблема, а и да пиша с удоволствие за самата книга, докато си пия сутрешното съботно кафе

Точно такава е „Златното момче“ на Тара Съливан, разказваща за живота на танзанийското дете Хабо, родено с генетична болест. Той е албинос. Това генетично разстройство, наследено от родители, които носят повреден ген, не позволява на кожата да произвежда меланин. В световен мащаб то е сравнително рядко срещано – 1 на 20000 деца се ражда с този проблем, но в Танзания конкретно този процент е значително по-голям – там 1 на 1500 деца е с албинизъм. Учените не могат да обяснят защо в африканската държава тази вродена генетична аномалия е толкова разпространена.

Положението на децата с албинизъм в Танзания е изключително тежко. Ако при раждането си бебетата с албинизъм не са убивани от майките си или изоставяни, то те по-късно са отхвърляни и дискриминирани от общността като прокълнати, като обладани от зли духове и са непрестанен обект на подигравки , бивайки наричани „призраци“ , призрачни хора, зомбита,  „зерузеру“ (т.е. нула, нищо, нищожество).

По-ужасяващата страна на отношението към албиносите в Танзания е свързана с мрачните суеверия , със шаманските традиции и черните вещерски практики, все още съществуващи и популярни в африканската държава. Според масовото суеверие най-могъщ талисман са частите от албинос – крайници, коса, кожа. Вярва се, че човекът, притежаващ такъв магически „амулет“, си осигурява автоматично здраве, късмет, щастие и охолен живот. Частите от тяло на албинос се търгуват на черно за баснословни суми и могат да стигнат до 75000$ . На фона на тези безпросветни суеверия е лесно обяснимо защо албиносите са преследвани, убивани най-безмилостно и разчленявани буквално като животни и то в днешни дни.

Животът на малкия Хабо , героят от книгата, е живот в непрекъснат страх, криене  и  бягство за спасяване на живота. История за жестока дискриминация, суеверие, преследване, но и история също за смелост, човечност, доброта и в крайна сметка за намиране и приемане на себе си такъв какъвто си. Приключенският характер на книгата ми дойде много свежо и бих я препоръчала и като YA четиво.

Изключително приятно съм впечатлена от издателство „Ерове“. За първи път чета тяхна книга. Поздравления за превъзходната книга, която са издали! Перфектна работа на коректор /търсих, но не открих нито една грешка/, чудесно художествено оформление – ще сложа няколко снимки в скрит текст. Наистина, високо качество на продукта, което направи четенето на романа още по-голямо удоволствие.

Оценка 5*

Ето и снимките, които обещах: