В момента чета ... 68

  • 44 537
  • 741
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 3 377
Купчинката с нови, непрочетени книги радва душата ми. Ей така само да си ги гледам и ми става хубаво Yellow Heart
Като олицетворение на възможността за хубави бъдещи моменти с интересна книга в ръка.
Освен това избирам внимателно и през последните години не ми се е случвало да съжаля за купена книга.

Обаче не ми се иска да купувам още, защото не обичам да трупам каквито и да било вещи (пък било то и книги, когато минат определен брой) и защото просто нямам време да ги прочета. А аз чета много и въпреки това...

Сигурно, защото напоследък и в двете библиотеки, в които ходя често, попадам все на книги от списъка ми за четене, да не говорим колко имам в електронен вариант.

# 361
  • Мнения: 2 637
И аз подарявам в едно селско читалище и всеки път съм супер щастлива като отида и виждам как се радват хората,и ми казват колко много четящи имат,а малко бюджет за нови заглавия.

# 362
  • Sofia
  • Мнения: 1 582
Аз имах страшно много книги, но при всички премествания от къща в къща- оставих повечето за където са били купени Simple Smile Сега библиотеката ми е малка, но приятна. Имам съвсем малко книги непрочетени.

Calabria, би ли споделила в кое точно селско читалище даряваш? Имам много книги за даряване, но се оказа сложно за намиране на библиотека.

А аз в момента чета "Изгубените цветя на Алис Харт"- започна много увлекателно, харесват ми описанията на героите, отношенията, природата, цветята...

# 363
  • Мнения: X
"Ерове" са забележително издателство. Техните книги са малко , но от класа . Всички са си книжни бижута и като оформление , и като тематика.
 Аз бях изненадана да прочета , че отношението към албиносите в Танзания е изживяло регрес през последните 10-15 години. Пак са се завърнали в някои райони старите шамански практики. Защото живях в Африка 12 г., в Лагос и там суеверията , свързани с албинизма си бяха  отживелица докъм 2010 г. Дори в най-затънтените части на страната  не се преследваха албиноси и не си убиваха близнаците. Познавах дори такова момиче, което продаваше  на сергия на улицата, където живеехме. Нормално се отнасяха към нея , но тя имаше кожни и очни проблеми  от африканското слънце като Златното момче. Дано в Танзания е някакво временно умопомрачение това възраждане на варварските практики към албиносите. Албинизмът сред черната раса е много по- разпространен , отколкото сред бялата. А има и теория , че белият цвят на кожата , сините очи и русата коса са си генетична аномалия , която е започнала да се предава от поколение на поколение. Ако всичко започва от Африка , може би е така.

# 364
  • София
  • Мнения: 12 070
ananas, четох, че в някои области на Танзания - като районите около езерото Виктория и град Муанза са най-разпространени преследванията на албиноси. Иначе на книга вещерските практики и "лечители" са обявени като незаконни, но едва ли някой го спазва след като участници в предизборни кампании , за които се предполага да са поне една идея по-образовани, се запасяват с амулети за изборен успех ... Има много любопитни документални видеа в Ютюб по въпроса. Аз бях потресена.
На "Ерове" съм си набелязала още две заглавия, но са документални антропологически изследвания, не романи. Наистина, превъзходни книги правят.

# 365
  • Мнения: X
Аз препоръчвам на "Ерове" - "Дивашка жътва", "Да пораснеш в Самоа" и "Да пораснеш в Нова Гвинея". Имам  още две техни, които си чакат реда. 
   И аз четох, че албиносите се преследват само в определени територии в Танзания, около езерото Виктория. Много жалко, че са се възвърнали към тези варварски обичаи. Дано все пак по-скоро разумът надделее над фанатизма и ирационалността. В Африка тази битка е много оспорвана и явно с възвратни моменти.  Когато бяхме там , както писах , албиносите бяха необезпокоявани , но имаше такива нелогични за нас вярвания, магьосничества и техни жертви. В тях се кълняха и образовани хора , местни и пришълци. Една много интересна история с магии дори ми беше разказана от наш , български лекар. Обяснение  , за която нямаше , поне в нашата мисловна матрица.

Последна редакция: сб, 20 фев 2021, 14:55 от Анонимен

# 366
  • Мнения: 1 091
Момичета ,някоя чела ли е Мари Форлео - Винаги има решение?

# 367
  • Мнения: 282

Не знам дали мога да задам въпроса в тази тема, ще ме извините Simple Smile
Има ли хора, чели тази книга и какви са ви впечатленията, заслужават ли си 50лв?!

# 368
  • Русе
  • Мнения: 1 198
Започнах ...
Признавам, че е първата книга , която чета на авторката , минах средата, определено трудно я оставям. Кратка е. Може би утре като я приключа ще дам пълно мнение.

# 369
  • Мнения: 6 998
Има и много хубав филм "Отклонение" с Невена Коканова и Иван Андонов.

# 370
  • Русе
  • Мнения: 1 198
Има и много хубав филм "Отклонение" с Невена Коканова и Иван Андонов.
Ооо, много благодаря. Определено ще го изгледам.

# 371
  • Мнения: 49
@Maria5715
Тази книга е от типа на "Богат татко, беден татко" на Робърт Кийосаки. Т.е. пишат ги неуспели мошеници (успелите нямат нужда да заработват пари от писане на книги) като последен опит да намерят достатъчно наивници, които да баламосат и да им измъкнат някой лев, за да не умрат от глад. Схемата им е като тази:

- Здравейте! Започваме семинара "Как за един ден да спечелите един милион лева?". Въпрос към публиката. Колко струва един билет за семинара?
- Хиляда лева - отговарят от залата.
- Колко места има в тази зала?
Участниците се преброяват и един от тях отговаря:
- Хиляда.
- Надявам се, че всичко е ясно. Благодаря ви, семинарът приключи.


Всички повтарят като развален грамофон едно и също - работи като бял роб, спестявай, икономисвай, мизерствай, ограничавай си разходите и някой хубав ден със сигурност ще станеш богат. Вместо да даваш 50 лева, изтегли си бозата от линка по-горе и виж за какво иде реч...

Edit:
Подтикнат от последната загадка в играта за разпознаване на произведения в литературния клуб, реших да препрочета романите на Сан Антонио. Започнах с "Гаджетата имат нежна кожа" в превод на Любомир Найденов. Минах около 10 страници и вече изпитвам неудържимо желание да срещна въпросния г-н Найденов насаме в тъмна уличка, където дълго и бавно да извършвам с него поредица от действия, крайно неподходящи за описание в смесена компания, а някои и невъзможни от физиологична гледна точка! Просто недоумявам, как е възможно да завърши средното си образование индивид, който е в състояние да състави изречения от типа на:

"По такъв начин освен в случай на упорит малшанс ще съм непукист за известно време." (има се предвид "ще разполагам с известно време")

"И после екзекуции от такъв род въобще не отговарят на техните методи по принцип."

"До този момент швабите са извършили толкова престъпления, че бълват огън и жупел да разкрият авторите на онези, които въобще не ги засягат" (подходящо е да се използва идиом като "дават мило и драго да разкрият...")

Единственото, което ме радва е, че останалите пет книги в chitanka-та са с други преводачи. А тази ще я чета страница по страница и ще коригирам текста, няма как...

Последна редакция: нд, 21 фев 2021, 04:59 от Trimurtii

# 372
  • Den Haag
  • Мнения: 1 985
Прочетох "Кафка на плажа", къде по ред, къде по диагонал. За пореден път се убедих, че не е моят автор. Стилът му на писане не ми допада и още в началото сцената с котките ме отврати и погнуси.
На много хора  Мураками е любим автор, а Кафка любима книга. Интересно ми е и не мога да си обясня с какво ги привлича и какво харесват в автора и книгите му. Нищо лично, към тези които го харесват Simple Smile
До сега съм прочела три негови книги и във всяка една имам спомен да има някаква извратеност и нещо да ме отблъсне и отврати.

# 373
  • Мнения: 10 761
В момента чета "Където пеят раците", Дилия Оуънс.
Прозата ме хипнотизира, авторката е като  шаманка виртуозка. Прикова ми вниманието, и не мога да се откъсна от света и. Липсваше ми магията на свят погледнат през чужда оптика. С нетърпение чакам Киндъла ми да се зареди, за да продължа.

Много трудно си намирам книги в последно време, зарязвам ги, и после съм разочарована, защото бях страстен читател.
Започнах годината с попадения и имам списък. Надявам се през тази година да си намеря нови любими автори.

На Мураками харесвам две книги- за тичането, и "За музиката", със Сейджи Озава- страхотна.
1Q84 ми е в списъка за после. "Кафка на плажа" не съм чела обаче.

Последна редакция: нд, 21 фев 2021, 09:46 от Dez

# 374
  • София
  • Мнения: 3 947
Очарована съм от Мураками.  Чакам с нетърпение да издаде книга и я чета още преди да я преведат на български. Но не ме бива да правя ревюта.

Почнах Подземната железница. И съм приготвила новоиздадената на Маргарет Атууд.

Общи условия

Активация на акаунт