В момента чета ... 68

Мисля, че тя не го прави заради себе си или болестта Доста странни, различни и не винаги приятни психологични образи присъстват в книгата. За мен това е интересното при Бакман.

Честно казано, не мога да обвинявам само майката. Вероятно книгата цели това, но напротив - по-голяма вина има бащата. Когато една жена стане майка, обществото и близките имат прекалено големи очаквания от нея. Освен да се занимава с бебето, трябва да е мила, грижовна, да готви, да чисти, да пере, да обръща вимание на мъжа си, да е в перфектна форма и да смята, че майчинството "е най-хубавото нещо, което може да се случи на дна жена". "И не, нямаш право да се оплакваш! Милиони жени по света раждат и отглеждат деца, те как могат да се справят, значи можеш и ти!" "Колко жени искат деца, а не могат, а ти вместо да си щастлива, само се оплакваш." Всичко това са думи, които хората обичат да казват на младите майки, които по една или друга причина трудно свикват с промяната.
Истината е, че има жени, които след първото раждане изпадат в следродилна депресия. При мен беше по подобен начин, затова писах по-горе, че в първите 50 страници познах себе си. И при нас таткото си спеше сладко-сладко под звуците на бебешки рев, а аз храня, сменам памперси, нося от стая в стая, рева и аз, приспивам на всевъзможни места. Ако бебето заспеше, спеше върху мен в един период. В края на първия месец не знаех на кой свят съм от недоспиване и умора. Исках да изляза през нощта, да ги зарежа двамата и да ида на хотел да се наспя. Всякакви мисли са ми минавали през главата. В крайна сметка в някакъв момент нещата полека се нормализираха и се успокоих, но детето ми е много привързано към мен и имаме силна връзка. Мило и  състрадателно дете е. Има си и своите недостатъци, но не мога да го сравня с този образ от книгата.
За мен Вайълет е патологичен случай. Може и майката да има вина, децата са различни и примет по различен начин отношението на майката, но за мен и бащата е виновен. Не видях по някакъв начин да е помогнал в отглеждането, освен вечер след работа за 1 час "гугу-гага", а после си ляга и спи сладко. Нито веднъж не влезе в положението на майката, че е изтощена и има нужда от помощ, нито пък й повярва, че на детето му има нещо. И разбира се, най-лесно е да избягаш от проблема, като си намериш друга. Но проблемът пак ще те намери.

Жената очевидно страдаше от някаква тежка форма на следродилна депресия, която според мен до голяма степен замъгляваше и преценката ѝ по отношение на детето. Не получи подкрепа от мъжа си, което задълбочи проблема и накрая я превърна в абсолютна параноичка. За мен интересен беше точно погледът върху следродилната депресия и сблъсъкът между очакванията за майчинството и реалността, която не винаги е толкова розова, колкото ни я представят, а не трилър частта със "злото" дете.

Параноичка по отношение на дъщеря си ли? Искаш да кажеш, че не е била виновна тя за смъртта и на двете деца ли, а просто майка й си го е въобразила? На мен и изглеждаше, че дъщерята наистина го е направила, а те не вярват на майката, но може и да греша, не знам. Даже майката сама се опитваше да убеди себе си, че си е въобразила в някакъв момент.
Колкото до другото - да, така е.

...Аз изобщо съм склонна да търся вина у майката. За мен някои хора просто се раждат социопати, каквато очевидно беше Вайълет. Както около 10% от човечеството е хомосексуално, така има и известен процент родени социопати.

За мен периодът на "отпускът по майчинство" беше също изключително тежък и труден. Имам  моменти и цели периоди, които изобщо са ми се изтрили от паметта. Предполагам, дори мозъкът ми е отказал да приеме тежестта на реалността.
Най-светлият му ден беше последният и следващият - денят, в който се върнах на работа след двете години "отпуск" и "наслаждаване" на майчинството вкъщи
Изобщо, имайки едно дете,  ми е абсолютно непонятна концепцията за второ.

разбира се, че дъщерята го беше направила. Дори и да имаше някакви съмнения, те бяха разсеяни когато мъжът й разказа как е заварил Вайълет в гардероба да реже с ножица дрехите на майка си. Абсолютно болен мозък беше това момиче

Срам не срам, ще си призная, че и при мен беше така. Върнах се на работа след година и 4 месеца и станах друг човек. Бях стигнала до там да крещя за щяло и нещяло и в някакъв момент се разбра, че така не може да продължава. Майка ми пое детето 3 дни в седмицата, а аз се върнах отчасти на работа. Много си обичам детето, но майчинството 24/7 без почивка ми се отрази много зле. А и самото дете беше трудно, той и сега си е така. Аз сигурно щях да искам и второ ако бях по-млада, но вече годинките са ми много, за да износя без проблем бременност, пък какво остава за сили да го отгледам.

Happy Mijjj ツ, ами то самата книга завърши така, че ни стана ясно на всички.

защо трябва да ни е "срам" от това? Защо хилядолетия наред обществото натрапва тази фундаментална идея, че майчинството е най-хубавото нещо, което може да ти се случи.  Никой не знае какво е и колко е трудно , докато не му дойде до главата. И пак може би много зависи как е свикнал да живее човек преди това и дали има кой да му помага...
В моя случай нямах никого в помощ... За мен беше някакво тотално сриване в най-долните нива на пирамидата по Маслоу.. Ужас, ужас... не ми се припомня дори.
Сега е много по-лесно

Майка ми идваше през ден по 2 часа, аз лягах и заспивах още щом я видех на вратата. Но като цяло ми беше много трудно. Нощем само аз будувах. Удивляват ме мъжете, които си спят сладко на фона на бебешки рев. Намразих всички майки, които ми обясняваха как не са били по-щастливи. Исках и аз да съм щастлива, но не ставаше. Явно съм била в депресия. Сега съм щастлива и не съжалявам за нищо, но тогава беше тотален срив, да. Не очаквах да е чак толкова трудно.

е защо беше нужно този хубав паралел с миналото и по-конкретно – с предишните поколения да бъде съсипан така. Там можеше да развие повече историите, да обоснове повече идеята...
Защо едната майка е така сурова с дъщеря си, защо въпросната дъщеря напуска своята собствена... Ако първата е явно нестабилна психически, то на втората какъв беше проблемът толкова?
Трябва да приемем, че и на двете животът е бил съсипан от дъщерите им? Едната е изгубила любовта на живота си, а другата възможност за писателска кариера? И реално третото поколение "майка", която се старае да е перфектна, е наказана и унижожена от собственета си дъщеря? Дъщерята, която отнема всичко?

Недовършено и неубедително ми бе и липсата на всякаква ответна реакция от страна на майката на Вайълет, която вижда (умисъл в) две убийства... Никаква конфронтация, само едно самовглъбено страдание и покруса.

Според мен в първите два случая дъщерите не бяха виновни, а проблемът беше в майките. Но не е така в третия случай, където за мен вина имаше Вайълет. Колкото до ответната реакция от страна на майката, не мога да я виня само нея. В първия случай си замълча за убитото дете на площадката, но във втория всячески се опита да убеди бащата какво се е случило, но той не й повярва. Е, може би се е убедил после.