Съпругата ми се промени след второто дете

При близко семейство, жената беше с подобно поведение няколко месеца.  Мъжът ѝ се чудеше "защо" и се опитваше да изясни причината с нея, но тя не даваше никакъв отговор /мислеше ,че жената е депресирана от коронакризата/. Пое домакинството и детето, за да е по отпочинала тя. И накрая стана ясно, че докато си е почивала жената си е чатила с любовника и SPA-то с приятелки е било с любовника и т.н. Сега се развеждат ....

Оправна жена.. кога сколасала и любовник да намери

Надявам се, че ще иска. Ако не иска, означава, че не желае нещата да се оправят. Това ще бъде ясното послание за мен.

Ами виж, тя ти го е казала:
На мен не ми е трудно да я разбера, иска ми се да ти го обясня, но не мога да намеря точно думите. Например: ти й помагаш с всичко в дома, но в нейната глава е мисълта за всичко - на свършване ли е млякото, има ли хляб за утре;  чорапогащниците на децата са им вече малки, скоро ще трябва да сменим маратонките на малкото. Това съсипва, разбираш ли. Да купиш домати на връщане от работа, защото ти е дала списък, или да разтовариш миялната след като те е помолила, е добро първо ниво, но реалното облекчение за жената идва, когато тихо и спокойно поемеш част от нещата така, че да не трябва изобщо да мисли за тях. Например, без да следи кога и как изхвърляш боклука, да знае, че е оправен.
Същото е и по отношение на децата, на кое му е ред за зъболекар, кое учи от вкъщи и трябва да му се следят часовете и домашните, кое е за подстригване...
Всичкото това е толкова много и тежка отговорност, че ако не е споделена, действително задушава. А сега, покрай ковидското стоене по домовете, трябва да кажа, че и в най-развнопоставените семейства, жените се оказахме с ангажименти по 2 и по 3. Жените, не мъжете.

Не те критикувам, надявам се да не го разбереш погрешно. С мъжът ми също съм водила този разговор, когато се върнах на работа след второто дете и слава богу, той ме разбра.

Семеен психолог - да, ходила съм и ми е помагало. Първия път сама, при развода с първия ми съпруг, той не искаше, естествено. За втори път отидохме с втория ми съпруг, когато се събрахме и имахме търкания за изглаждане покрай отглеждането на децата и опитите за месене на бабите. Помогна ни и на двамата, отчитам го като положителна стъпка за нас тогава.

Бърди, чудно си го обяснила! Точно така е!

И така да е /с което не съм много съгласна, визирам мнението на Бърди/, защо трябва си изкарваш нервите на човека, който най-малко заслужава?!  Защото ти е най-близо и най-лесно, знам отговора, но не трябва да е така.... При всички положения е нужно да се поработи. Също сме посещавали терапевт, мъжът ми с не особено желание, но страничната гледна точка беше много полезна.

Тази жена върши всичко това, която абсолютно всяка майка по света върши. В крайна сметка, каквото и да претендират феминистките, основните отговорности за децата падат на гърба на майката. Така е по цял свят, във всички общества.
Аз мисля, че проблемът е в нещо, което не знаем. Или нещо, което съпругът премълчава - някаква негова вина, която не иска да сподели. Или нещо, за което съпругът не знае - дали е любовник, дали просто криза на средната възраст и нужда от някакъв адреналин, дали не го обича вече, не знам. Или психически проблем, който се нуждае от терапевт.

Авторе, аз пък ти се чудя ти как така се чудиш тя защо се държи по този начин. Ами тя ясно ти е казала защо: много и идват задачите, отговорностите и очакванията. Смятам, че има бърн-аут. Няма ли начин да и се намалят нещата, които трябва да прави? Например, да напусне работа. Може ли само ти да издържаш семейството? Според мен семеен психолог е добра идея. Психолог за нея - още по-добра. Медитация, спорт, разходки.

Стигнала съм до извода, че брачният консултант е сигурен начин да се разведат. Такива неща ще излязат наяве, че няма да могат да се понасят. Чудя се изобщо защо съществуват брачните консултанти като ефектът от тях основно е негативен. Така или иначе на накава консултация отиват хора, чийто брак или връзка вече са разклатени, което вече е утежняващо обстоятелство, а и като тръгнат да си казват разни неща, които са премълчавали, всичко гърми.

Авторе, не знам доколко ще съм ти от полза, но в единствения период в живота ми, в който ми се налагаше да заспивам по този начин, за да изкарам деня -  майка ми беше в болница и бяхме преживели много тревоги, според мен съзнанието ми вече не издържаше и се изключвах.
Няма ли да ти помогне да продължиш разговора след нейното аз съм виновна. Да й кажеш, че не е на съд, за да се чувства виновна. Да каже какво я тормози, за да решите двамата проблема - ако е битова преумора, има варианти, ако е в депресия, има терапия. Не да я притискаш, но да си категоричен, че като нейн най-близък човек искаш да знаеш какво не е наред, за да й помогнеш да излезе от него.

Именно. Не знам дали има семейства, които винаги да са на 6 в отношенията. Има пикове и спадове.
Малко търпимост и ако може разнообразие (двамата) Без натоварващи разговори в тези моменти.
На автора също не му е лесно никак, но ако иска да си върнат възхода няма как да стане от раз.

Така като чета форума, масово семействата са на 6....на думи

Първите 4 години, след като станахме родители, ни бяха доста трудни. Недоносено дете, сами без помощ и за един час. Тя към втората година взе да прави едни пристъпи, от които в началото ми се изправяше косата. Започна да спи по цяла нощ едва на 6 години. Ставали сме по 12-15 пъти на нощ. Нещо ужасно беше. Да не говорим, че не даваше чужд човек да я приближи. Признаваше само мен и баща си. Ако съм излязла вечерта, не заспиваше докато не се прибера. Ако баща й е излязъл - рев. Заспиваше гушнала негова пижама, блуза или снимка. Абе луда работа. Колко съм викала по мъжа ми, защото това напрежение все на някъде трябваше да излезе. Добре, че той разбираше и търпеше.
Та няма да се учудя, ако положението на жената е нещо подобно. Даже по-зле, че нали имат и по-голямо дете. И то внимание иска.

Класическите симптоми...
Авторе, не се обвинявай, а порови тук-там и ще разбереш истината за поведението на жена ти.
Ти си длъжен да знаеш истината, каквато и да е тя. А при брачния консултант си заслужава да отидете, поне ще ти се изясни ситуацията.
Желая ти кураж и успех!

Аз имам съвет, но честно казано, нямам грам идея как би го предложил на жена ти. Всъщност надявам се да имате честни и отворени отношения и тя да приеме, ако решиш да го направиш.
Нека да си пусне изследвания на щитовидния панел. Избухвания, умора, сигурно има и други симптоми, започнало е след раждането, макар да е вероятно и преди това да е имало сигнали, са доста ясни индикации за проблеми с щитовидната жлеза.