ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът онлайн блее, майка му от яд беснее!

  • 27 727
  • 756
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 50 785
Така е. Едното ми дете е кажи речи 1:1 с Ния
Другото е все едно от друга планета. Там прилагам коренно различни методи.

# 541
  • София
  • Мнения: 7 680
Абе, то добре да осъзнае само, това е най-оптималното безспорно. Обаче, има едни такива деца, които не се осъзнават толкова рано... Тогава какво трябва да направи родителят? Не е и опция само да стоиш и да наблюдаваш, защото когато дойде моментът на осъзнаването, може вече да е късно. Има немалко случаи на пропуснати възможности, защото детето не се е осъзнало на време.
Аз също държа унитата под око, не само чуждите, интересно ми е и нашите в каква посока ще поемат. Но до скоро го правех сама, от време на време само вмъквах някаква прочетена новост в разговорите ни, като интересен факт, с надеждата, че ще му светне някоя лампичка.
Е, понякога се получава, друг път не.
Аманда, не се притеснявай, моето реагира по същия начин, когато започна с менторския тон на тема учене. И понеже аз също много бях изнервена последните дни, купих няколко големи пъзела. Редим заедно, смеем се, забавляваме се, не говорим за училище. Атмосферата се закрепи, засега.

# 542
  • Мнения: 8 917
Съгласна съм със Слънчева. На някои им е трудно да се осъзнаят или го правят късно. Моят е такъв. За да полага усилия трябва да е осъзнал, че иска да го прави. Писала съм, че като малък тренираше гимнастика. Харесваха го страшно много, имаше невероятен потенциал, но го мързеше да прави сила. Не искаше. След трети клас спря с гимнастиката. Сега от шест месеца тренира вкъщи като луд.
По същия начин е с ученето. Голям потенциал, бързо учи и схваща, много помни, но го мързи. "Знам, че това ми трябва, ама сега не ми се занимава." Ами докато чакам да се осъзнае, а той ще се осъзнае в един момент, гимназията ще свърши. Ще е изпуснал питомното, дето се вика, и ще се чуди как да гони дивото.
Тази сутрин го оставих да се излежава в леглото с телефона и учебника по английски, слушалките на главата. Може пък да му хареса да учи така, легнал. Когато ползва компютъра трябва да стане.
Най-много ме ядоса, че постоянно негови приятели му пращат някои от техните задачи за домашно, за да им ги решава, а не може да напише своето. Не стига, че учителката им дава домашно домашно от дъжд на вятър, сигурно се е случило 3-4 пъти за цял срок, и той да не прати цялото. Сега ще остане с четворка за срока заради недоглеждания, разсеяност и мързел. Категорично не са за толкова знанията. Не е и за шестица, но пет би била справедлива оценка за реалните му знания.

# 543
  • Мнения: 7 680
Да, да, съгласна съм. Затова започнах, че при всички е различно и казвам как е при нас. Как да постъпи родителят не зная, Слънце. Може би да пита по-често "Какво иска", "Какви са му мечтите". Все си мисля, че е по-работещо от "наказан си", "забранявам" или третиране като дресьор със захарче.

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 09:24 от Maria 007

# 544
  • Мнения: 3 491
Аз не наказвам, не действам и като дресьор. Непрекъснато го разпитвам какво иска, но той няма никакви идеи по отношение на бъдещето. Искал да работи като хамалин- било полезно за физиката:grinning: Даже се отказа да е фитнес- инструктор, защото ще записват "някакви дебели хора, които няма да спазват хранителен режим и после близките ще го обвиняват, че не постига успехи". В същото време не искал да има физическо в училище, защото мразел анцузи.

# 545
  • София
  • Мнения: 7 680
Мария, предлагам да си разменим децата за седмица. Joy
Говори се, разбира се. Аз много говоря, питам, търпелива съм по принцип.
Обаче, елА да видиш, какво става като свърши принципа.
Отдавна не съм наказвала, даже не помня кога е било за последно, което не означава, че през вечер не ми се иска да извадя точилката... Joy

# 546
  • София
  • Мнения: 3 809
В общия случай да се отглеждат момче и момиче е коренно различно. Не случайно казват, че едните са от Марс, а другите от Венера. Предполагам, че това, което ни дразни нас е усещането ни за пропиляно време и страхът, че когато осъзнаването дойде времето няма да стигне за наваксване.

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 09:45 от green_dawn

# 547
  • Мнения: 3 491
Грийн, точно това дразни. А и при нашите се добавя и фактор възраст. Моят е още на 13 и почти до края на учебната година ще е на толкова. В същото време се мисли за поне на 17.

# 548
  • София
  • Мнения: 16 237
Понеже третото ми дете е момче, при това родено в края на годината, да кажа, че адски ме изнервяте в момента. Frowning1

# 549
  • София
  • Мнения: 3 809
Аз пък имам някаква надежда, че с третото - момиче, ще ми се усмихне късмета и ще спра да си късам нервите с напъни за учене.

# 550
  • Мнения: 8 917
това, което ни дразни нас е усещането ни за пропиляно време и страхът, че когато осъзнаването дойде времето няма да стигне за наваксване.

Точно! Като го гледам как може да откарва часове наред с тъпите игри и издивявам. Такава страст влага в тях! Ама заради тях може да забрави и да яде, какво остава за уроци и домашни. Няма и да си легне, ако не се спира всичко вечер. Аз донякъде приемам час-два игра за развлечение, ако си свършил всичко останало, но баща му и това не приема и се ядосва повече и от мен на този непрекъснат гейминг. Да, да учиш по английски и да решаваш задачи, не е и наполовина толкова забавно и интересно колкото да се потопиш в онзи виртуален свят.
Слънце, твоя син малко или много и училището и средата ще го дърпат нагоре. При моя няма какво да подпомага събуждането от летаргията освен приказките на майка му. Половината от децата в класа изобщо нямат желание да учат математика и информатика, ама на, в математическа паралелка. Съответно като и на учителката му е все тая, картинката става съвсем грозна.
И ние си говорим, какво иска, къде. Уж има мечти, знае какво е необходимо за постигането им, но воля да положи необходимите усилия няма.

# 551
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 920
Аз си наритах мързела чак на тяхната възраст. Разказвала съм ви. И моя се посъбужда сега. Като по- малък беше отличник, тук го изтървах до средата на седми. Сега с много говорене и желание за сбъдване на мечтата му, отново започна да работи здраво. Моя не е от децата които учат бързо. Напротив, отнема му много време. За това трябва два пъти повече труд. Не че е глупав, а разсеян.
Показал е на учителката по информатика това което прави вчера по собствена инициатива, била много доволна. Дала им домашно, направил го в час и го показал. Писала мине 6 за срока. Май започна да му харесва този предмет.

# 552
  • Мнения: 2 822
Снощи младежът ми направи забележка, че не подхождам отговорно към възпитанието на сестра му и тя страшно много се била разлигавила. Каза ми: "Мамо, ти нея въобще не я наказваш, а трябва! Тя е в такъв етап от развитието си, че иначе трудно би разбрала, че прави нещо неправилно."
Помигах малко на парцали, но си замълчах... Щото е прав.
Та наистина децата са толкова различни, по различен начин приемат света и съответно подходът трябва да си е строго индивидуален.
То ако беше така лесно - ехееее, всички да са машини Joy

# 553
  • Мнения: 5 486
Mariа, твоето дете е осъзнато и упорито следва мечтите си.
То на моя само мечтите като му чуеш и ти иде да се обесиш - последно щал да става професионален геймър и затова трябвало да тренира всеки ден Simple Smile. Езиците му трябвали за да се трансферира успешно
Обаче мечтата му била да живее на село и да има кучета и котки в двора. Щял да гледа и други животни, но нямало да ги убива за храна, а щели да си измират от старост Simple Smile
А сега сравни мечтите и ми кажи да се смея ли или да рева с глас!

# 554
  • София
  • Мнения: 7 680
Да, факт е, че средата е много определяща в тази възраст. Клише, но истина. Когато ходеха на училище се надъхваха взаимно. Сега всички са минали в режим на хибернация.
Мечтите на моето стигат до там, че да живеел спокойно след 30 г.... Joy

Общи условия

Активация на акаунт