За съмненията в партньора

Ами размекнах се.Казах му в момент на слабост,докато ме умоляваше да опитаме пак,че ще си помисля,но няколко часа по-късно си припомних всичко наново и сама си ударих отрезвителен шамар на ум.Казах му,че съм помислила и съм решила,че няма смисъл от това.Очевидно не му върви много гладко със старата нова любов.

Споделих с приятелки вече всичко,но да си призная,беше ме срам. Имам две по-близки и те са доста свободолюбиви.Не исках да ме съдят за ровенето ми в чуждо лично пространтство.А и сега около вируса ние почти не се виждаме.Всеки е вкъщи колкото се може повече.Заведенията не работят.Извън работа нямам никакви други контакти,което ми играе лоша шега,защото вечер става нетърпимо.С всички идеи за отвличане на вниманието съм съгласна,без опцията "клин-клин избива".Та това ми е първият мъж,първата тръпка,първата любов.Не знам как да си го избия от мислите.Не мога просто ей тъй да се метна на врата на друг.Е, той очевидно може,но в моята глава дори сега когато вече трябва да  продължа напред самата мисъл за това ми се вижда нередна.Всичко ми е толкова прясно все още,че имам чувството че ще са ми нужни месеци или години за да погледна друг.Мислех и аз случайно да си инсталирам един тиндър на телефона,но е твърде рано.Ако имаше дискотеки може би щях да опитам да взем това "лекарство",но уви.В началото си помислих, когато се "взехме",че точно тая разлика в годините ще е проблема.Той е с багаж и минало,каквото аз нямам и именно понеже за мен той е единствен мисли,че никога няма да се откажа от него защото съм сляпа за други мъже.

Лейди,радвам се,че ме разбираш.Аз също съм от нетърпеливите и ако усетя и малко съмнение трябва да знам.Не мога да седя и да чакам още "знаци".
Ornelam, може би тези знаци ги е имало и преди да забележа кореспонденцията между тях,но аз съм отказвала да им обърна внимание.
Да,може би трябваше да чакам и да си запазя достойнството,защото определено е лошо да ровиш,но според мен има ситуации,когато целта оправдава средствата и да ровиш на невинен човек е подло,но когато си виновен-виновен си.И ако си лъжец,то подло или не-заслужил си си го.

Спокойно, сега започват да отварят моловете, някое и друго заведение. Няма да сме все вързани вкъщи. Хващай аверките и на кафенце да си изплачете всичко.

Нели - тъй е, в момента са много ограничени контактите. Всички сме в такава ситуация, но няма какво да се направи. Както виждаш познах, че ще иска да се върне/опитате отново. Явно е чувствал сигурност с теб и затова така. Но трябва ти да знаеш и да си сигурна какво искаш, какво чувстваш.

Този мъж явно е от типа, които отричат до без край дори да ги хванеш "на калъп". Много, много нагло.
Вероятно като сте започнали да правите планове за бебе, внезапно се е паникьосал, че край - вързан е. И е дал отбой.
Разбирам те, защо си започнала да ровиш. Аз съм имала няколко връзки, но съм си позволявала такова нещо само в една от тях. Човекът лъжеше много нагло и ми трябваше доказателство, че не аз съм лудата.. Сега осъзнавам, че това на практика не ми е било нужно и съм щяла да си спестя много негативни емоции, ако си бях тръгнала. Но може би щях да продължа да се чудя дали съм била права.
Колкото до настоящата ти ситуация - по-добре бързичко му прати по куриер всичко негово, премахни причините за разговор. Зареди се с търпение, че известно време ще ти е гадно, дори нетърпимо. След няколко седмици ще започнеш да свикваш.
Междувременно си намирай занимания - чети, гледай филми, разхождай се, говори по телефона с някоя приятелка. Гарантирам, че състоянието ти на самота е временно и е напълно нормално, особено в сегашната обстановка. Просто бъди търпелива към себе си. Ще дойдат и добри времена (без този мъж).
Между другото си извадила страшен късмет, че не си забременяла, защото положението щеше да бъде много, много по-тежко.
Приеми го така: този мъж не е "твоят" и животът го разкарва, за да имаш възможност в един момент да срещнеш правилния.

Абсолютно, да. Никакво поддаване, отсега нататък съберете ли се е катастрофа! Това не е еднократна грешка. Човекът си е такъв. И ще те трови до живот.
Не са се свършили мъжете.

neli1234, нали си имала съмнения? Нали са ти се потвърдили съмненията, че даже и отгоре - човекът е отишъл при новата си възлюблена (най-вероятно)? Нали е имал отношения дори като сте се опитвали да правите бебе? Тогава какво е нещото, което те тегли към него пак? Ти просто имаш илюзии за вашите отношения и за този човек и си ги подхранваш. И си си навила на пръста, че той е ТОЙ и ще се промени, не е такъв и т.н. Опитай се да видиш този човек отстрани, от дистанция и ще видиш, че няма никакъв романтичен ореол на някаква любов и ще успееш да се дистанцираш от него. Недей се вкарва във филми за единствената голяма и незабравима любов.

Тегли я щото й е първия и не й се вярва, че има други. Ще прогледне.

Знаете ли, реших че е време да спра да се тревожа какво аз съм направила не както трябва. В крайна сметка, ако имаше взаимност между нас, тази тема нямаше да съществува. Чувствам се все едно тези години са били "напразно" и аз съм била огромна глупачка. Бях подтисната няколко дни, но днес съм малко по-добре и мисля, че взех правилното решение. Благодаря за мненията и подкрепата,тежко ми е, защото не съм допускала че ще се стигне до тук, но това е живота. Ако бях забременяла и в последствие бях разбрала всичко това би било още по-голям шок, това ме успокоява. Разбрахме, че може би не сме един за друг навреме.

Нели, няма "може би". Нямаш работа да гледаш назад, минала си си урока, нямаш какво да правиш там повече.

А така боли, знам, минала съм го няколко пъти, два от тях изглеждаха като опит за самоубийство. Обаче явно минава, щом съм тук и пиша.

Искам да изтупам малко темата от нафталина и да разбера едно нещо все пак, защото ме гложди непрекъснато. Може би не спирам да мисля за това, защото той често ми се обажда и става още по-агонично. Смятах да го блокирам и да се свършва най-сетне, но някак си сърце не ми дава. Та сега на въпросът. Тази връзка е изчерпана, нямаме бъдеще и няма смисъл да коментираме повече самата връзка. Нека се абстрахираме от всички факти, които съм изложила по-горе. Тъй като ежедневно се чудя правилното решение ли взех, искам да знам вие как се справихте когато семенцето на съмнението се пося във вас? Всички до един ли можехте да разчитате на партньорите си, че с разговор ще стигнете до някакъв извод? Искам да знам аз ли грешно съм подходила, или просто съм попаднала на емоционален инвалид. Как се справяте, когато се съмнявате, а отсреща ви казват, че съмненията ви са неоснователни. Приемате ли такива неща за чиста момента? Знам, че е много индивидуално, но темата за съмненията е доста интересна, защото всъщност всяка втора тема в раздела семейни отношения се върти именно около съмнения в лоялността и чувствата на партньора. Как да ги преодолеем и да се справим с тях, ако отсреща има пасивност?

Започне ли се със съмненията, идва ред за самостоятелна  проверка на фактите. Ако фактите са красноречиви и недвусмислени, значи няма да я бъде връзката. Ценете си нервите и времето, не ги пилейте в безумни отношения и съмнения.

Разбира се, че отсреща казват, че съмненията ти са неоснователни. То оставаше и да си признае.

Тъй, тъй. Пускаш телевизора и си правиш един маратон с романтични филми и торта Медовик. Няма смисъл да се човърка в съмнения, по-добре си направи кефа, остави съпруга да плаща сметките и си живей.

На въпроса = да, първо разчитам на разговора, но ако семенцето си стои и покълва, слагам ръка на сърцето и решавам мога или не мога да живея така. Веднъж се е налагало такова решение и не можах. Правя уговорката, обаче, че не знам как бих реагирала сега, след 32 г брак.


Тук защо е извадено едно изречение от цялото мнение и съответно е изкривен смисълът на изказването?

То нямаш много опции.
Или приемаш всичко на доверие и продължаваш нататък, или продължаваш да се съмняваш. Което пък от своя страна води до дебнене, ровене и т.н. с немалкия риск да намериш доказателства. Най-важният въпрос обаче е готова ли си за този момент и имаш ли представа какво ще правиш след това?