Нищо особено - хората са любопитни, сравняват се, питат, разпитват. Искат да се ориентират доколко те са в мейнстрийма и доколко другите са в мейнстрийма, какво ги мотивира. Стадното при нас си надделява, все пак сме близки роднини на шимпанзетата - винаги се оглеждаш какво правят другите и гадаеш защо го правят, дали ти си с правилните мисли и действия или те са с правилните мисли и действия, подражаваш, очакваш те да ти поражават.
- Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.
Защо останахте с едно дете?
Кое е бъркане? Да кажа на дъщерите си, че - да, жената, докато на създаде семейство с деца, не е завършена, колкото и да се натяга и напъва професионално? Хубаво, да правят каквото щат, но аз никого не мога да спася от общия фон на неудовлетвореност от живота и личните избори.
Не всички семейства искат да имат деца, не всички могат. Семейство могат да бъдат и двама човека и да се чувстват напълно завършени. Защо се смята, че жената е неудовлетворена без деца? Да, повечето може би, но не всички. Нека да се остави толкова личен избор да си направи самото семейство и дори родителите не е приемливо да се месят. Защото от личен опит казвам на външни хора да теглиш една, ама как да обясниш на родителите си избора си, ако налагат своето мнение. Аз например имам отвръщение от семейните събирания с близките на ММ, става се и се ляга с тея думи за деца. Ами, не е тяхна работа. Избора дали и колко деца е само на мъжа и жената, никой друг няма думата.
за един едно е "правилно", за друг друго. Има жени, които не искат и нямат деца и са си напълно "завършени" отново каквото и да означава това за някой си.
Джейн, тук с времето възниква един малък проблем - единият от двамата променя възгледите си и започва да иска деца. И често се случва този, който иска деца или реши, че трябва да има деца (да речем, заради роднините или му светва, че връстниците му вече изпращат първокласници или гимназисти, а него няма кой да го наследи като родова линия), а другият не иска, то бързо се появява трети. Не подценявай точно този човешки аспект. Природата надделява, а стремежът към възпроизвоство е базов също като самосъхранението и храненето.
Мая, това става интуитивно, а не нарочно. Приматското надделява.
Мая, това става интуитивно, а не нарочно. Приматското надделява.
Нали ставаше въпрос за случаи, в които двойката е на едно мнение, решили са заедно за николко/едно/две/три деца, а някой страничен дава акъли. Това имах предвид, че на другите не им е работа и не бива да ни пука кой какво мислел, стига двамата в двойката да са на едно мнение. Ако някой от двамата си промени мнението, естествено, че ще си обсъждат и решават, ама пак двамата, не с леля и съседката.
Драмата е само тогава, когато двамата партньори не са на едно мнение за броя деца в семейството или когато има неразрешими репродуктивни проблеми. Всякакви други лели, тъщи, свекърви и друга рода не би трябвало да се месят с непоискани акъл и нетактични въпроси, нито им се дължат обяснения. Правят го масово, знам, оправдавайки се с "притеснявам се за теб/вас", но има как да им се спрат приказките. Игнор му е майката.
И после идва идеята за осиновяване, ако все пак двойката остане заедно. А най-често не остава заедно, а единият си намира нов партньор, дори често е най-върлият противник на имането на дете, и след няколко месеца се сдобива с наследник. Така че един непоискан съвет от мен към жените (щото на мъжете им е лесно, те не раждат) - ако все пак, вътре у вас се прокрадва понякога мисълта за дете, обаче сте се разбрали с мъжа как няма да имате деца - не вярвайте на това споразумение, а раждайте. Да, формално мъжът също има думата, но реално той може да се извърти много лесно, а за вас ще остане мисълта, че сте пропуснали момента, а той си е намерил жена, която е родила. Ще бъдете двойно прецакани, че и тройно. Затова родете дете, пък той ако ще да го гледа - ако не ще, прав му път! Вие пак ще сте на печалба с детето, защото биологията няма връщане назад, ако си промените решението на 40 години, когато най-добрата ви приятелка се вайка кое училище да избере за детето си.
Дренка, неможенето вече е много често от репродуктивни проблеми. Познавам поне 2 двойки от обкръжението ми, които са под 30 и искат да имат деца, но не могат и се лекуват.
Друг беше въпроса, че когато двойката е взела решение, никой не трябва да налага стереотипи как да живеят. И защо да не, като имат еднакви възгледи за живота. Приятелско семейство не искат деца, взеха си куче и дъъъълги години си живеят така щастливи. Други познати също настръхваха от мисълта за дете, не искаха в никакъв случай дете. И един ден радостно съобщиха новината, че очакват дете.
Съдби много, всяко семейство е различно. Хич не харесвам общия знаменател, затова дадох няколко примера колко е шарен живота. Не може да се съди, защото при Пенка станало така, значи и при всички ще е така.
Друг беше въпроса, че когато двойката е взела решение, никой не трябва да налага стереотипи как да живеят. И защо да не, като имат еднакви възгледи за живота. Приятелско семейство не искат деца, взеха си куче и дъъъълги години си живеят така щастливи. Други познати също настръхваха от мисълта за дете, не искаха в никакъв случай дете. И един ден радостно съобщиха новината, че очакват дете.
Съдби много, всяко семейство е различно. Хич не харесвам общия знаменател, затова дадох няколко примера колко е шарен живота. Не може да се съди, защото при Пенка станало така, значи и при всички ще е така.
Говорим за съвсем различни неща. Когато и двамата са на едно и също мнение, без никой да се съгласява с другия. Но като цяло говорим за бъркането и даването на непоискани съвети от външни хора, пък било то и родители. Толкова ли пък невероятно да звучи една двойка да е на едно и също мнение за фундаменталните неща в живота си. Защо не може да се приеме различна гледна точка от масово приетата?