Защо останахте с едно дете?

  • 50 378
  • 984
  •   1
Отговори
# 600
  • София
  • Мнения: 62 594
Както каза един титан на мисълта - много искам, ама нямам желание.
Хората често се страхуват да кажат "не искам второ дете", а това е най-нормалната причина на света - искам - не искам. Другите нямат думата, освен ако не смятат да го гледат това дете.

# 601
  • Мнения: 12 375
Аз познавам една жена с четири деца, работеща, от тия дето сменят мъжете, и знам много тежки и мъчителни неща. Който казва, че е лесно и другите са егоисти, лъже безобразно. По-добре едно и гледано както трябва, отколкото повече и с безброй драми.
Животът трябва да е удоволствие, а не Сизивска мъка.

# 602
  • София
  • Мнения: 62 594
Кристина, след вече толкова години наблюдения, не е въпросът в бройката деца, а в нагласата на родителите. Има родители, на които не им се получава гледането на деца, независимо колко имат. Не умеят, не могат, не искат - всички "не"-та, за които се сетиш. И не е задължително да са лоши хора или някакви супербезотговорни. Просто толкова си могат, такава им е вътрешната нагласа. На такива хора и милиони да им дадеш за едно-единствено дете, да им дадеш целия земен ресурс, те пак няма да я докарат доникъде с детето. Те ни едно, ни пет ще отгледат свястно. Иначе могат да са в обществото, професията и къде ли не много добри. Но за родители не стават.

Последна редакция: пн, 17 яну 2022, 09:39 от Andariel

# 603
  • Мнения: 313
За всеки родител да отгледаш детето си свястно е различно понятие. Така че те може да се удовлетворени като родители.

# 604
  • Мнения: X
Двама родители по принцип могат да се справят повече от добре в отглеждането на две деца. Но в уравнението, обаче, участва и бащата. Една жена може да има желание за второ дете, но ако мъжът й не й помага с първото, тя е съвсем наясно, че и второто ще си го гледа сама. Така че не е само "аз", а "ние".

# 605
  • Мнения: 12 375
Анди, аз години наред мислех така за себе си, че просто не ставам за родител, че в мен е проблемът. Сега мога да кажа, че съм се справила блестящо, гордея се със себе си. Но имаше толкова ужасни моменти и то повече от десет години почти непрекъснато, така че като се обърна назад просто имам бели петна, как съм оцеляла въобще. И тук въобще не говорим за пари, парите в отглеждането на едно дете за мен са най-малкия проблем. Проблемът е как да му разбереш периодите на развитие и как най-адекватно да си до него.

# 606
  • Мнения: X
Проблемът е как да му разбереш периодите на развитие и как най-адекватно да си до него.

За съжаление точно за тази емоционална интелегентност се говори много рядко. Не знам колко е голямо детето ви, но е късметлия с родител като вас, който е съзнавал, че родителят има и тази роля, може би най-важната роля дори. Не виждам смисъл да се слага акцент върху  броя деца, защото ако нямаш това адекватно отношение към детето като личност, няма да се получат нещата добре независимо от бройката.

Последна редакция: пн, 17 яну 2022, 13:08 от Анонимен

# 607
  • София
  • Мнения: 46 989
Аз да измрънкам, че ми е много тежко като останах сама с двете деца. Успявам да си измия косата и някои други неща.😜
В интерес на истината, голямата я мързи да ходи на училище и си трябва някой "стимул".

# 608
  • Мнения: 2 369
Роки, твоите поне са големи.

# 609
  • Мнения: 6 108
Роки, твоите поне са големи.

Нали знаеш приказката ‘малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми’.

Най-лесно с детето ми беше докъм 3 години. Оттогава с всяка измината година става все по-трудно. Може и от детето да си зависи, знам ли?!

Навремето ми е минавала идеята за второ дете. Сега, като гледам в какво се превръща кроткото и усмихнато бебе, как непрекъснато спори, отстоява позициите си (без да приема чужди аргументи), как  най-невинната случка може да ескалира д драма, определено не съм убедена, че мога да се справя с две. А дори все още не е влязъл в пубертета. Предполагам, че трудното предстои.

# 610
  • София
  • Мнения: 46 989
Да, физически не ми заемат толкова време. Но пак ежедневно се водят някакви битки, в които нямаше да е лошо да имам подкрепление, а аз съм сам юнак на коня.

# 611
  • Мнения: X
Тази приказка ми е "любима". Особено, когато някоя баба на улицата се опита да те успокои с нея, когато види детето ти лежащо на земята в истерия, а ти не си успял да поседнеш и за 5 минути последните няколко часа и/или почти не си спал през нощта заради никнещи зъби или друго неразположение. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 612
  • Мнения: 2 369
Ами на мене пък до към 3 ми беше трудно, скоро ще стане на 4 и ми е песен. С времето става все по-добре.

# 613
  • Мнения: 791
На мен ми става все по-лесно с всяка година. Обаче не са ми още толкова големи децата.
За сега нищо не мога да сравня с бебешкия период, там съм изцедена, недоспиване с години, не знам защо плаче, не мога да оставя и за секунда без надзор, притеснявам се за тооолкова много неща.
8 годишното не ми създава абсолютно никакви грижи. Напротив приятно се разговаря с него отдаавна, отдавна, от години.
Ама пубертета не е ясно от де ще ме тресне.

# 614
  • Мнения: 1 887
"Кротко и усмихнато" бебе, са определения много далеч от моето дете... Вечно мрънка, хленчи и е нервен. На една година стана и продължава да е така.
Колкото са по-малки, толкова са повече грижите на физическо ниво и оттам идва умора и изтощение за майката.
Аз си мисля, че колкото по-голям става малкия човек, физическите грижи отстъпват пред възпитанието и там трудностите са на друго ниво. Да си спокоен, са обясняваш, разясняваш, да даваш примери, да бъдеш пример. Голямо търпение е нужно, но много зависи какво точно е детето и какъв му е базовия характер.

Общи условия

Активация на акаунт