Защо останахте с едно дете?

  • 49 457
  • 984
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 4 482
Тези изказвания са обобщения все пак. Индивидуалните случаи в моето обкръжение показват друга тенденция обаче.
Единствените деца са много по-щедри, оправни, самостоятелни и независими, докато тези с две-три са постоянно подпомагани от мама, баба, държава или от партньор.

Тези расли без братя и сестри, с които да се съревновават, делят обич, ресурси и внимание са реално по-малко егоисти. Поне в моето обкръжение.

Показаното семейство с шест деца са типично маргинално семейство- осиновено дете и друго расло в голяма фамилия в недоимък и беднотия. Ако не им бяха осигурили жилище и ремонт, щеше да е съвсем друга картинката.

Категорично не съм съгласна. Моите наблюдения са съвсем други, най завършените егоисти които познавам са сами деца.
И обобщенията които ти правиш, че едва ли не всички, които имат две или повече деца са на помощи от държавата, а тези дето са с едно са цъфнали и вързали са абсолютно неверни. Най-малкото защото ти идваш от семейство с две деца, което не е лежало на помощи от държавата, нали? Или не?

# 706
  • Мнения: X
Веси, влизаш в темата тенденциозно, също както и Мьос. Общо взето всеки си пише мнението и личният опит. Това, че твоят в различен е ОК и нека да се сподели добронамерено.

# 707
  • Мнения: 4 482
Какво значи влизам тенденциозно? Изказвам си мнението по тема, която ме засяга.
Не смятам за верни твоите обобщения и си казвам мнението. Абонамент ли има в тия теми, че се брои тенденциозно, не разбирам,
Това е публичен форум, в който всеки е свободен да пише в която тема пожелае, няма значение на кой е темата.

# 708
  • Мнения: 9 277
Мое скромно мнение е, че единствените деца, отгледани в тясна връзка с родителите си, в смисъл постоянно с тях, навсякъде тримата, после създават по- трудно връзка и семейство. Особено момичета, прекалено свързани с бащите си.

# 709
  • Мнения: 7 931
Има семейства, в които децата не делят - а споделят, не се борят или съревновават - ами си помагат и съдействат. И не, не са семейства еднорози.
В интерес на истината съм забелязала, че по-хармонично се отглеждат четен брой деца. Някак децата естествено се комбинират по двойки и конфликтите са по-редки. Дори сега, когато са тийнове, това ми наблюдение остава. С 4 деца ми е по-лесно от колкото с 3.

# 710
  • Мнения: 3 449
Това дали си егоист или не, зависи от възпитанието, не от това дали си едно дете или имаш брат/сестра. Аз имам сестра, но поради голяма възрастова разлика съм расла като едно дете, поне през повечето време. Свикнали сме в къщи каквото се купи се слага на масата и е общо, всеки яде колкото и когато иска. Като свърши се взема още. Една приятелка /тя е с брат/ беше купила 1 банан, защото ако вземе повече, баща и може да поиска и да и ги изяде. Любимото на ММ е "Защо не взе 2 от нещо си, може и аз да искам", добреее, ама като взема не го пипа. Или пък ако нещо се изяде, тъкмо тогава търси да яде, иначе може да е стояло с дни.

Имаше един период, когато живеехме със сестра ми и децата и /моите племенници/. Налагаше се да се къпем заедно три деца, явно да се спести вода. Всеки получаваше по една чаша кока-кола, вафли и други лакомства се разпределяха под бройка. Явно периода е бил труден финансово за родители ми.

# 711
  • Мнения: X
Само напомням, че темата е защо останахте с едно дете?

# 712
  • Мнения: 4 482
Само напомням, че темата е защо останахте с едно дете?
Няма да е зле да си го припомниш и на себе си.

# 713
  • Мнения: 18 346
Сега ше го уплаши съжителството с брат/сестра в една стая, утре - с жена/мъж. Откъде идвали мунчовците и муните…поне го имате черно на бяло в темата.

# 714
  • Мнения: 855
Аз пък съм съгласна с Mommy of one. Тук ще хвърля бомбата като кажа, че най-егоистичния и крадлив човек, който познавам идва от многодетно семейство и се разви по този начин понеже трябваше да се бие за всичко с братята си.
Вие припознахте ли себе си или своите деца? Не? Ами именно затова е добре да се споделят гледни точки вместо да се изявяваме като  абсолютни и последни инстанции.

Настрана от това имам 2 сестри като всички сме с по едно дете. Всяка по различни причини, при мен когато се появи желанието за второ го нямаше при мъжа ми, в последствие той поиска, но аз нямах желание, в последствие се разделихме.

# 715
  • Paris, France
  • Мнения: 17 655
Невена, какви са тези твои приятелки с 5-6 деца в днешно време? С какво се занимават, европейки ли са изобщо?

Как какви са? Усмихнати, красиви, танцуващи, организирани, щастливи. В днешно време има жени с по 5 и 6 деца, а в някои държави са все още норма, представи си! Занимават се с най-различни дейности и с децата си, разбира се, макар че никоя не ги отглежда без помощ от баби, сестри и братя, детегледачка, дойки (и такива има все още в държави без отпуск по майчинство). Някои са европейки изобщо.

Две от приятелките ми отгледаха част от петте и шест деца без мъже. Едната овдовя с недоносени на 5 месеца и дъщери на 5 и 7г и ги отгледа почти сама, с помощ от приятели, съседи, църквата, голямата си дъщеря. Преди да родя ходех да и помагам в събота и неделя и беше голям купон.

# 716
  • Мнения: 18 346
То не е никаква бомба. Все пак, добре познаваме концепцията “няма човек, няма проблеми”.
Simple Smile

# 717
  • Семейството е винаги с мен:)
  • Мнения: 200
Другото освен образованието важно за мен, е да мога да обърна на детето  достатъчно внимание на емоционалните му нужди, докато е малко. Четох в една книга за детска психология, че ако имаш две деца с над 8 години разлики и двете ще растат като единствено дете и това ми хареса. Може би, защото аз бях доста пренебрегната като второ дете и нямам никаква връзка с брат ми ( три години разлика), по ми е важна моята собствена връзка с детето, а не дали ще има с кой да си играе и някой друг близък на света. Детето е дете на майка си и само тя може да му даде най-важното.

# 718
  • Мнения: X
Да, така е. Имам познато семейство, чийто деца са с около 7-8 години разлика. Второто си го гледаха почти като първо, защото голямото ставаше все по-самостоятелно. Но от друга страна, децата им досега са нямали никакви допирни точки и общи интереси. Това предполагам, че ще стане, когато и второто поотрасне и стане вече по-зрял човек. Така че при по-голяма разлика детството на децата минава почти отделно едно от друго.

Но разбира се, и с по-голяма разлика, децата може да станат близки на по-зряла възраст. Мой роднина има брат с 10 години по-малък. Много се обичат и подкрепят.

# 719
  • Мнения: 2 404
децата може да станат близки на по-зряла възраст.

  Абсолютно подкрепям. Със сестра ми имаме 12 години разлика. Открихме се като близки хора едва когато тя беше пълнолетна, а аз отдавна не живеех при нашите. Преди това пак много се обичахме, но бяхме просто сестри.

Общи условия

Активация на акаунт