Защо останахте с едно дете?

  • 45 822
  • 984
  •   1
Отговори
# 960
  • Мнения: 25 824
Невена, ако ти си живяла шармантно, то бабите на 90% от нас не са.
Хубаво е, че споделяш но ти не си представителна извадка. Общия случай е малко по друг.

Последна редакция: вт, 11 юли 2023, 19:51 от So Lucky*

# 961
  • Мнения: 3 159
Хората по принцип са си злобни, просто през соца са били поставени в изкуствена среда на равенство. Всички са вземали почти еднакви заплати, но дори и да вземаш повече, често няма и къде да ги похарчиш, просто не е имало такава консумация.
При мен майка ми е работела много, остави някои имоти, има и за мен и за сестра ми. Но тя пък завидя, че за мен има повече и там имахме прерипетии.

Наистина усещам, че детето ми е презадоволено. То са колички всеки ден, знае всички магазини за играчки, отива взема и слага на касата. Всяка вечер е на увесилителното влакче в града, щом го види и се качва /да иде до магазините на центъра, белким изкяри количка/, то е 2 лв на възрастен. Че понякога и 2 пъти на ден се е возил. Мисля, че това не го правя толкова заради него. Наясно съм, че няма да играе с новата количка повече от 1-2 дни и че е затрупан. Мисля, че е защото ние не сме имали толкова много неща. Ходиш до витрината и гледаш като гладно циганче, защото няма кой да ти купи. Сякаш всичко това, което не си имал, сега си го купуваш на себе си, като използваш за оправдание детето. А даже моя не се тръшка много и лесно се разубеждава да не му вземеш, но то просто ти самия искаш лъскавата нова количка. Още помня едно лъскаво чужбинско списание с играчки, които дори не можеш да намериш в града. Седях и гледах картинките с часове - беше някакво лего, децата, които играеха с него бяха много щастливи.

# 962
  • Мнения: 2 147
Което ми напомни старите Некермани😁
Какви дебели списания бяха

# 963
  • Мнения: 613
Така и ние с мъжа ми се радвахме на играчките повече и от детето.

# 964
  • Paris, France
  • Мнения: 14 225
Невена, ако ти си живяла шармантно, то бабите на 90% от нас не са.
Хубаво е, че споделяш но ти не си представителна извадка. Общия случай е малко по друг.

Нямам представа как са живяли бабите ви. Моята теза е, че в кризата на 90те поне имаше много възможности за работа в чужбина, бизнес в България и ако хората са живеели бедно, то не е имало глад. Кукумицинка писа, че се самоубивали от глад, та на това се учудих.

В блока на баба и дядо две старици се самоубиха, скачайки от балконите. Имаха тежки здравословни проблеми, но и двете бяха обгрижвани от децата им и единствените им синове, които живееха с тях, бяха много добре в живота. Самоубийства стават навсякъде, повече в криза, но не само от бедност и липса на храна. Южна Корея има много по-висок % самоубийства без да е в криза, Франция също.

Доста българи се самоубиха в Англия. Тези, които познавам не бяха зле финансово. Депресарска нация сме, черногледи и много мъже са битови алкохолици.

# 965
  • Мнения: 4 813
Което ми напомни старите Некермани😁
Какви дебели списания бяха


Още си спомням какви страхотни ученически раници виждах по страниците им. В края на 80-те години беше.

Невена, глад нямаше, но имаше купони и огромни опашки пред супера за мляко. Майка ми, която нито е злопаметна, нито се оплаква, и днес си спомня за няколко случая, в които се прибира със сълзи на очите, защото не е успяла да купи мляко за мен и братовчедите ми, които бяха на 3 години и 1 година. Не говоря за липса на пари, а на основни стоки.

# 966
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 866
Изобщо не ме вълнува кой с какво е съгласен.
За мен фактите са очевидни. Недоимъка покрай првхода осакати поколения. От нямане хората са озлобени. Важи за целия източен блок.

Страха за поемане на риск/инвестиции/собствен бизнес; свиването и навеждането на главата, щото нали ще стане по лошо; затрупване с материално, понеже утре може да няма; вяра сляпа във всякакви конспирации и т.н, и т.н.
Мога да изброявам още много преки резултати.
Покрай мен нямаше хора с долари, всички бяхме на едни гигантски опашки за хляб. Спестяванията на родителите ми, с които искаха да купят къща, се стопиха за два дни до размер да купят ъглови легло за детската. До ден днешен не мога да намажа филия “на дебело”, понеже не съм травмирана хич Grinning
Няма да споменавам майка ми като учителка каква заплата вземаше и как пътуваше на стоп до съседно село да преподава.
И да, да са живи баба и дядо, че имаше буркани, сирене и т.н.

Колкото до купуването в момента за детето - истината е, че просто е по-лесно да купиш и не ти коства почти нищо. Количка за 5-10лв и всички са щастливи - твърде лесно е .

Дълги години, след като започнах работа, си купувах Киндер яйца с детски ентусиазъм, навремето вендъж на високосна и то от някой гост Bowtie

# 967
  • Мнения: 25 824
Невена, млъкни не се излагай.
Имало шанс за работа в чужбина през 90те .що за глупости. Учители, лекари, семейства с малки деца живеехме със смешни суми.
Виденовата зима всички я пимним. Ти хубаво си била в чужбина, ама сте малко .държавните служители питай как са си хранили децата.  Вноска за кола и апартамент от баба ми изтеглиха да имаме за текущи разходи.
Долари молари, къдети. Хляба от стотинки стна 2лв.
Не били травмирани хората...баба ми дълги години правше по 200 буркана компот, да не би да дойде пак виденовата зима...хляб с компот яла ли си ти ?  Едва ли, ти си била на камембер с мармалад. Joy

За семействата на гастербайтерите може и да е било весело,не знам. Всички бяхме 90та на опашката за сирене с купони.

Последна редакция: вт, 11 юли 2023, 23:43 от So Lucky*

# 968
  • Мнения: 1 381
На опашка се редях и за олио, хляб... Дядо ми носеше мляко, купено чрез "връзки".
Имаше режим на тока... 92-ра щяхме да емигрираме във Франция, но се отказахме,
защото там не ни чакаха с отворени обятия.
Имахме по един чифт обувки и въпреки това имах страхотно детство.
Възможности - глупости.
Едно дете - пак много съм дала на тоя свят! Не заслужава повече.

Последна редакция: ср, 12 юли 2023, 11:26 от 𝐌𝐚𝐧𝐢𝐪𝐮𝐞

# 969
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 153
Извън темата сме, но никак не съм съгласна с мнението, че през 90те масово се работело в чужбина и долари имало, хората си живеели добре. Бавеха заплатите на родителите ми с месеци, режим на тока, липса на каквото и да било по магазините и ако не бяха баба ми и дядо ми, не знам как щяхме да оцелеем. Баща ми беше горд човек и от отчаяние, че не може да ни подсигури и разчита на родителите си, си отиде през 1998г. само на 38г. Голяма мизерия беше и за мен тия изказвания са направо смехотворни. Сигурно дамата е живяла в друга страна, че да го твърди това на всички тия трагедии, които се случиха през този период конкретно.

# 970
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 866
Повече от едно поколение израстна със синдрома на нямането и травмата от хипер инфлацията и определено до нищо добро не водят.
И какви са травмите?

Това, че голяма част не искат повече от едно дете от страх, че ще му липсва нещо горкото, ако се наложи да дели с брат/ сестра. Незнам как материалното може да е по — ценно от това да имаш брат/ сестра, син/дъщеря.

Не е материалното, а спокойствието и сигурността, че на едно дете винаги можеш да осигуриш що годе приличен живот, каквото и да стане. С две картинката се променя. И не знам защо е лошо да искам детето ми да има повече, отколкото съм имала аз.

# 971
  • Мнения: 25 824
Да не говорим колко жени си продаваха златото по заложните къщи, за да купят храна и дрехи на подратващите си деца. Зимни якета и ботуши се износваха от няколко деца...90те години...
Имало бизнес в България..дрънци. На свекърва ми са и взели бизнеса с пистолет в главата. Свекър ми инфаркт.

И на мен не ми се четат глупости на хора забравили от къде идват.

# 972
  • Мнения: 3 159
Аз това, което помня, е че имах много малко дрехи, като дете. Не знам дали е било от недоимък или просто е нямало по магазините. Помня, че едно зимно яке носих 2-3 години. Сина ми има един много удобен шушляк, ама нали е малък, го е протрил, освен това е избелял от слънцето, понеже е носен доста. Даже ме беше срам да ходи с него на ясла, да не си помислят нещо госпожите, че ходи с вехти дрехи. Как само са се променили нещата от нашето време до сега...

# 973
  • Paris, France
  • Мнения: 14 225
Невена, млъкни не се излагай.
Имало шанс за работа в чужбина през 90те .що за глупости. Учители, лекари, семейства с малки деца живеехме със смешни суми.
Виденовата зима всички я пимним. Ти хубаво си била в чужбина, ама сте малко .държавните служители питай как са си хранили децата.  Вноска за кола и апартамент от баба ми изтеглиха да имаме за текущи разходи.
Долари молари, къдети. Хляба от стотинки стна 2лв.
Не били травмирани хората...баба ми дълги години правше по 200 буркана компот, да не би да дойде пак виденовата зима...хляб с компот яла ли си ти ?  Едва ли, ти си била на камембер с мармалад. Joy

За семействата на гастербайтерите може и да е било весело,не знам. Всички бяхме 90та на опашката за сирене с купони.

Лекарите масово заминаха да работят по чужбина. Освен в арабския свят, където работеха и през 60те, 70те и 80те, започнаха да емигрират в ЮАР, младите оттам в Канада, САЩ. Класната ми замина за Канада с мъжа си. Преди това беше преподавала в Алжир. На приятелка майка и замина за Португалия. Беше учителка по математика в Ангола по соца. Учители по математика се търсеха навсякъде.

Хляб с компот не съм яла. Мене вечно ме ограничаваха, защото ме намираха дебела. И камембер у баба не се купуваше. У майка имаше и от пиле мляко. От 90та не съм стъпвала в България до края на 2002г.

90та си дойдох и съжалих още на гарата. Да, тогава имаше купони.

Точно през 90те ЕС даде възможност да се заселване чрез независима работа. Много беше добре за семейства, защото вторият член можеше да работи и на заплата и то където иска. Само един трябваше да работи за себе си. Стотици хиляди се уредиха в западна Европа по този начин.

Имах приятелки с деца в България, които идваха за ваканциите. Не са се оплаквали от липса на храна там.

# 974
  • Мнения: 3 656
Така е Невена, 90-те бяха супер време и работа имаше и магазините преливаха от стоки. Изобщо супер беше. Аман от хора, които не са били в страната по това време, обаче  се изказват категорично какво е било, защото някой така им бил казал.

Общи условия

Активация на акаунт