Да, да. Причините, които се посочват като основателни за наличието на едно дете не са като споделения личен опит на тези с по две и повече. Тежат много повече. Защо? Защото така. Как можело да се ражда с цел да са повече от едно. Ами може, така както вие си оставате с по едно и сте си намерили оправданието и мотива за това.
- Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.
Защо останахте с едно дете?
Да, ще извадите от 9 кладенеца вода само и само да намекнете, че хората с повече от едно дете са несериозни, с недостатъчно изпипани аргументи да имат определен брой деца. Вижда се нотка на заяждане с идеята да се омаловажат причините, които изтъкват тези хора. Доста грубо, имайки предвид, че тук хората споделят лични неща.
Затова казвам, че човек трябва да следва желанията си и да създава, колкото деца иска, не трябва да се оправдава с мотиви, които дори децата виждат, че не са верни.
Да, да. Причините, които се посочват като основателни за наличието на едно дете не са като споделения личен опит на тези с по две и повече. Тежат много повече. Защо? Защото така. Как можело да се ражда с цел да са повече от едно. Ами може, така както вие си оставате с по едно и сте си намерили оправданието и мотива за това.
Не съм оракул и няма как да предвидя дали ако имах 2-3 деца щяха да се разбират едно с друго, да си играят, да се подкрепят, то даже и няма как да знам, дали щяхме да сме живи.
Затова, независимо дали се използват като аргумент за 1 или повече деца, пак не ги смятам за логични. "Не искам повече от 1 деца, защото ще се карат/бият" е същото като "Искам 2, за да си игрят". Просто защото не смятам, че има човек, който може да гадае
Но темата наистина е - защо останахте с 1 дете, не колко деца искате и колко имате
Да, ще извадите от 9 кладенеца вода само и само да намекнете, че хората с повече от едно дете са несериозни
Хм, аз пък оставам с впечатлението, че по-скоро ние, дето сме с едно, се опитване да се оправдаем и да заявим, че всъщност не сме егоисти, които мислят само за кефа си.
Раждаме децата заради себе си, за да си начешем егото най -вече, а не за да не са сами, да има с кого да играят, споделят и т.н. Имам две, но съм на мнение, че с едно е далеч по лесно във всяко отношение.
Хм, аз пък оставам с впечатлението, че по-скоро ние, дето сме с едно, се опитване да се оправдаем и да заявим, че всъщност не сме егоисти, които мислят само за кефа си.
Навремето баба ми всеки път като видеше Лили Иванова по телевизията, започваше да роптае какъв егоист била, да не си роди поне едно дете. Баба ми пък е с едно, та сигурно и за нея така са говорили другите - какъв егоист да не си роди още едно
Иначе аз в поредна тема се включвам, за да правя пропаганда за една здравословна доза егоизъм от жените.
Не ми го хвалете това себеотрицание, което те превръща в роб на къща/работодател/дете/мъж и те възнаграждава я с тиквен медал, я с някоя друга болест (или чиста лудост) на 40. Благодаря.
Който си мисли, че лимитът му е 1 брой деца, да не се чувства длъжен да ражда повече, камо ли да се оправдава.
Моите родители и двамата са от семейства с три деца. От страна на майка ми лелите имат по две деца, от страна на баща ми всички са с по едно. Моите родители останали с едно дете, защото не могли да имат повече - възраст и здравословно състояние, а не се решиха да осиновят, при положение, ме така или иначе не са без дете. Майка ми и лелите ми се разбират и подкрепят, баща ми точно обратното - никога не са били близки. Мотивите на моите родители да искат повече от едно дете е било точно убеждението / страхът, че "с едно дете си все едно без деца". Това е една от основните причини (вероятно) майка ми да е свръх тревожен и протективен родител. Говорили сме за това и тя го обясняваше точно със страха, че ако с мен се случи нещо ще остане без деца, защото не може повече да роди.
Понеже аз пък бях самотна и много исках брат/ сестра, то взех решение да не оставам с едно дете.
Понеже аз пък бях самотна и много исках брат/ сестра, то взех решение да не оставам с едно дете.
Не е непознато и нечувано нещо в страната ни.
Този аргумент с двете деца, ако станело нещо, го чух за първи път тук и ми е отвратителен като аргумент. Също и имането на дете за да има кой да ни гледа или да нямало много делби на наследство, са меко казани ужасни.
Този аргумент с двете деца, ако станело нещо, го чух за първи път тук и ми е отвратителен като аргумент. Също и имането на дете за да има кой да ни гледа или да нямало много делби на наследство, са меко казани ужасни.
На мен ми е странно да прочета думи като оправдания, мотиви в темата. За да се оправдаваш, значи си извършил нещо нередно... в случая кое е то - личният ти избор да имаш едно, две или повече деца??? Струва ми се абсурдно.
Кой колкото може и иска, толкова деца да има. Аз съм ОК с едно. Не ми пречи приятелката ми да има 3, стига да е щастлива със своя избор. По-ми е важно да не се критикуваме за тези свои лични решения.
Кой колкото може и иска, толкова деца да има. Аз съм ОК с едно. Не ми пречи приятелката ми да има 3, стига да е щастлива със своя избор. По-ми е важно да не се критикуваме за тези свои лични решения.
Нередно няма нищо, но някакво клише, че семейството не е семейство ако няма две деца, има наложено. И някакъв негласен натиск да се влезе в модела, та затова се влиза в защитен режим в някаква степен. Може би даже и пред самите себе си.
Като жена с репродуктивни проблеми такива въпроси за деца за мен са просташки, още преди да разбера за проблемите го мислих. Как пък ли някой ще ме пита кога ще има деца. От както се омъжих тея въпроси зачестиха от приятели, познати, някой път и от почти непознати. Не се знае кой какво преживява и такива въпроси някой път са много болезнени.
Нередно няма нищо, но някакво клише, че семейството не е семейство ако няма две деца, има наложено
Прие моето решение за едно дете, но не ме разбира, точно както аз не мога да разбера защо за нея семейство с 1 дете не е съвсем пълноценно.
П.П. Две от прабабите ми са с по 1 дете, съвсем съзнателно, явно на тях съм се метната